Колко често каните гости вкъщи?

  • 147 423
  • 2 819
# 2 685
Че кой те кара да го даваш преди да се пенсионираш? Grinning Обичайно децата влизат поне 10 години преди това, за да могат после да не фалират бизнеса като дойде време да се оттегляш. Най-големите семейни империи (тип Прада например) не са станали такива при първото поколение.

Омниа, не съм гледала клипа, но много ми хареса сравнението.
Виж целия пост
# 2 686
Че кой те кара да го даваш преди да се пенсионираш? Grinning Обичайно децата влизат поне 10 години преди това, за да могат после да не фалират бизнеса като дойде време да се оттегляш. Най-големите семейни империи (тип Прада например) не са станали такива при първото поколение.

Омниа, не съм гледала клипа, но много ми хареса сравнението.
Aз съм го гледала и наистина е много силен. Съвсем нагледно те кара да се замислиш какво си получил и как си стигнал до там, където си.
Виж целия пост
# 2 687
Имам приятелка, която първо тя и брат й работеха в бизнеса на майка им, в различни обекти. С времето майката им остави тези обекти те да се грижат за тях, а тя само да помага със стоката и други дейности. Даде им хляб в ръцете, дето се вика. Те си работят, нямат проблем.
Това имах предвид.
Или пък друга, на която майката е зъботехник, бащата-бизнесмен.
Правиха, струваха, изучиха я за зъболекар с хиляди левове разходи през всички тези години. Сега момичето си има стабилна професия и винаги ще има пари. Не й се е налагало като мен да работи от 20 годишна. Имала е и парите, и спокойствието да завърши нещо толкова сложно.
А за мен работата винаги е била на първо място, заради това, че е нямало кой да ме издържа. Ученето-между другото. Сега вече бизнесът - с кредит от банка. Ами трудно е. Вчера чух за един, на който баща му му дал 300 000 лв да развива бизнес като моя, и той го опропастил, фалирал. Това са 10 пъти моя капитал. Е колко трябва да си тъп е отделен въпрос. Но 300 000 напред? И аз искам, ама няма.
Виж целия пост
# 2 688
Всъщност, моята основна мисия като родител е да науча децата си да се справят сами.
Безспорно. Към това обаче ще добавя и кооперативността. Ако с децата ми сме един екип и действаме като екип, а не някой да лежи на чужд гръб, би било идеално.
Виж целия пост
# 2 689
Именно. За момента никой не лежи на нечий гръб.
Виж целия пост
# 2 690
За студентски заеми никой ли не е чувал? Някои даже и не се връщат.
Виж целия пост
# 2 691
Тези от познатите ми, които получиха гръб от родителите си още след пълнолетие, са на светлинни години от връстниците си без подкрепа. Имаха възможност спокойно да се развиват професионално, да имат деца по-рано (или с едно дете повече) и подобни... Разбира се, всеки може да разполага с имотите си както си реши. 

В момента ситуацията е напълно различна финансово от времената на комунизма или ранната демокрация. Всякакви сравнения "а пък аз едно време" са неадекватни.

Аз имам друг опит, повечето ми познати с подарени апартаменти общо взето си живеят в тях, закотвени са на посредствена работа и общо взето голямо Нищо. Може и да им е спокойно де...

Аз съм от изучените скъпо, но "глобени" откъм подкрепа с жилище и други имоти. Родителите ми продадоха излишните и общо взето си ползват парите за живот и каквото им харесва. Което е на късмет, защото семейното жилище в момента е по-приятно от това, което можеше да е "подарено", инвестиция е и за няколко години цената му се е повишила. Има го и моментът с това да си намериш мъж, готов да построи дома, а не да вегетира в наследствен кимизарник.
Виж целия пост
# 2 692
Обаче, ако беше получила нещо от родителите си, дори и кимизарник, би могла да го продадеш и с мъжа ти да купите още по-приятно жилище или поне да не се гърбите с ипотека, както е във вашия случай. А можеше и за друго да ви прескочат пари.
Виж целия пост
# 2 693
Е, не винаги са с тежести. Дъщеря ми например от съвсем малка е горд собственик на кимизарник. Laughing Освен това в един момент подаряващите заминават при свети Петър и надареният може да действа по свое усмотрение.
Виж целия пост
# 2 694
За студентски заеми никой ли не е чувал? Някои даже и не се връщат.
Аз никога не съм теглила кредит/взимала назаем, а идеята да не се връща кредит (както правят с английските и новозеландските студентски кредити) ми е изцяло извън съзнанието. Затова не сме и проверявали за подобно финансиране на следването.
Виж целия пост
# 2 695
newsm78 newsm78 newsm78 Айде, аз съм пак в тотална опозиция. Готов бизнес хептен пък не давам, докато не съм се пенсионирала и докато децата не са доказали, че могат да се справят сами.

Всъщност, моята основна мисия като родител е да науча децата си да се справят сами.

Ами, ако децата почнат като чираци в бизнеса ти и постепенно наистина докажат, че се справят, дали ще се пенсионираш навреме, както си е по закон или ще продължиш да стискаш властта в ръце, защото не можеш да си представиш как оставаш вкъщи и няма нито кого да командваш, нито кой да ти прави "мили очи"? newsm78
Виж целия пост
# 2 696
По закон имам още 13 години ...цяла вечност. Дотогава все да чиракуват ли? Освен това, как се определя заплатата на детето ти? Аз не мога обективно...Печалбата идва от принадената стойност. Принадена стойност върху собствения ми труд нямам, как да сметна такава върху труда на децата ми? Не мога.  

За 13 години децата ми може сериозно да ме изпреварят в бизнес сферите, в които им е интересно и в които се развиват професионално (моята не им е "достатъчно" интересна).

А 13 години са много време в развитието на технологиите, нашият бизнес тогава ще е коренно различен от сегашното си състояние.

Виж целия пост
# 2 697
Ми не знам, за мен е естествено човек да плаща някакъв % от дохода за жилищни нужди, до 30%. Бившият ми мъж много се плашеше от тая страшна ипотека, въпреки че за 2-3 години бяхме събрали доста голяма първоначална вноска и щеше да е съвсем прилично. На някои хора просто никакви пари не им се дават, психическа бариера някаква. А то си е просто един от разходите по живота. Не го мисля и не пресмятам колко екскурзии до Тайланд или Африка съм загубила.
Виж целия пост
# 2 698
Че е разход, при това неизбежен, разход е. Но допълнителни средства никога не са излишни. Дали ще са кеш или имот, няма значение.

Шарки за децата и бизнеса я разбирам. Това, което правя за моите работодатели, го правя и за мои лични клиенти. Случвало се е да поема поръчки, които буквално ме затрупват и, докато Говендър Мой беше студент, съм му давала той да направи някои от тях срещу заплащане. Ми, не става. Не че не свършваше работата и не си получаваше парите, но нямам нерви да го гоня да си изпипва нещата перфектно в детайли, а той да се чуди защо го преследвам с изисквания, които според него били малоумни. Ай, мерси, няма нужда. Да се оправя в неговата си област.
Виж целия пост
# 2 699
Да върна темата в първоначалното ѝ русло - между много, много близки приятели бихте ли си позволили да отидете с празни ръце на гости или винаги нещо трябва да се носи?

Днес се разбрах с моя близка приятелка и отскоро съседка когато си ходим на гости или децата сноват между двата съседни блока вече винаги да ходим с прази ръце, защото от цялото купуване и разнасяне на джънк, сладкиши, сокове, дори и плодове, после не искат да вечерят. Разбрахме се така - ако имам с какво да почерпя - вадя и черпя, ако не - по една студена вода и толкова, това ще важи и за нея  Laughing Освен това се разбрахме, че можем да си ходим на гости без предупреждение, както и децата могат "да се отбиват" у нас или у тях, без да си гледаме паяжините или неоправените легла.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия