Случи ми се нещо странно XVІ

Има много истории за самодиви, някои хора там са чували влачене на вериги на площада. Моя приятелка, когато се прибирала чула тъпани и музика, а това е било през нощта. Няма как някой да е свирил, селото е много малко.
Мен почти винаги ме е било страх там, усещала съм, че някой ме гледа, че не съм сама.

Много обичам подобни поверия и семейни паранормални случки!Има ли специална тема да не разводнявам тази?

Е паранормалните случки са си баш за тука, така че "разводнявай" на воля

Баба ми разказваше случка от младоста си за,която се кълнеше,че е истина.А тя бе много прагматична жена.Връщали се млади момичета от седянка в малките часове и тя чула тропот от копита и звънче.А след секунди и ездач в края на улицата.Подканила дружките си да се отдръпнат,за да отмине конника,да ама друг ни го виждал,ни го чувал.Накрая той сакаш се разтворил през тях и подминал.Баба продължила да го вижда до края на улицата.Само тя,никой друг.

На скоро по Тв даваха филм, който бях гледала на една поляна с един познат. Беше част от някаква кампания за пътуващо кино и аз отидох с един познат да го гледаме. Това беше преди 4-5 г. И онзи ден като видях въпросният филм по Тв се сетих и за моят познат. От около 3г нямам контакт с него, защото не бяхме съвсем близки, а и не живеем в един и същи град. Та, сещам се аз за него и решавам да го потърся в социалните мрежи, но много ми се спеше и си казах, че утре сутрин ще се разровя да го видя какво прави. Но съм се отплеснала и някъде към обяд ми пише един приятел, с който по онова време излизахме заедно с въпросния познат, когото се канех да търся. Моят приятел ми пише: Здрасти! Обади ми се еди кой си (онзи), иска да се видим, че днес и утре е в Сф и питаше дали ще си съгласна да идем на кафе. ... И аз се опулих, буквално! Не е кооой знае каква странност, но пък предната вечер се бях сетила за него, а на следващият ден се оказва, че е в Сф и иска да се видим.

Аз и преди съм го споделяла май тук това, но да го напиша пак. Бяхме ходили от у-ще на манастир. Излизайки отвън аз виждам в дясно от мен до едно дърво един мъж, много голям с бяла гъста дълга брада и тежко наметало, с корона на главата. Видях го за секунди и изчезна. До ден днешен се питам дали беше видение, никой друг не го видя. Тогава бях дете и не ми се струваше толкова странно, но сега ми е абсурдно. Но още го помня

На 26ти юни преди 2 години ме блъсна кола на пешеходна пътека, за щастие се оттървах само с натъртвания. От колата излезе една жена, която беше оптичка, и започна да се извинява. Казваше "очилата ти добре ли са, ще направим нови!" и аз отговарях "добре са добре са". На 26ти юни тази година си изгубих очилата на едно увеселително влакче.
Странно съвпадение.

За мен това си е чисто съвпадение. Нищо странно няма .

Има тема "Страшни истории и градски легенди", в Клюкарника. Не намирам в момента линк

Моя близка приятелка наскоро ми сподели как след вечеря се опитала да вдигне чиниите от масата, но сякаш някой ги дърпал и не позволявал да се вдигнат. Борила се тя с чиниите и накрая се отказала. Съпругът й наблюдавал какво се случва от дивана. Разказвала ми е също и за кукленската къща на дъщеря й. Имала звънец на вратата. Къщата изобщо не се използвала и стояла върху гардероба. Обаче звънеца си звънял най- ненадейно и то винаги, когато е сама.За мен това е супер странно, понеже никога не ми са се случвали такива неща
Искам да споделя и нещо , което се стори странно на мен и въпросната приятелка. Както споделих сме много близки. Факт е, че сме родени на първо число. Аз на 1.04 тя на 1.09. До тук нищо странно. Дъщеря й е родена на 16.04, синът ми на 28.09. Наскоро се заговорихме с майка ми и тя ми сподели, че съм се родила около 2 седмици по- рано, понеже терминът ми бил за 16.04. Съвсем шегаджийски го споделих с приятелката ми и й казвам- я попитай майка ти за кога е бил термина ти, сигурно за 28.09:grinning:след малко ми праща скрийншот от чата с майка й: мамо, кога ми е бил термина?
28.09, защо?

http://m.bg-mamma.com/?topic=417612

Разказвам нещо, което ми сподели една приятелка. Говорехме си за странни съвпадения и тя каза, че преди няколко години трябвало да пътува с влак. Седнала в композираната железница, за да чака часът на тръгване. Тогава се качил във вагона някакъв човек, който продавал религиозни календарчета. Тя му отказала, а той се усмихнал, погледнал я в очите и я попитал: Как е Явор?... И преди приятелката ми да каже каквото и да било си тръгнал. Тя решила, че човекът има налудничав поглед и явно си говори несвързани неща. Изобщо не се замислила за въпросът му, само й минало през ума, че не познава човек с това име. Минават няколко години и чрез общи познати се запознава с човек с това име. Към днешна дата е щастливо омъжена за него, имат си и дете. Може да е просто съвпадение, но тя каза, че след запознанството й с този Явор се сетила за случката във влака и как тогава си е мизлела, че не познава никой, който да се казва така, а сега се появява в животът й човек с това име.

Преди малко пералнята изпра, изключих я от контакта, отворих я и започнах да вадя прането. По невнимание натиснах копчето за включване и ... пералнята светна и си изписука началната мелодия. Рефлексът ми веднага сработи и я изключих от същото копче.. после си дадох сметка, че пералнята е съвсем изключена от ел.мрежа и си постоях в лек ступор, гледайки ту нея, ту висящия във въздуха кабел.  Сега ми е смешно, защото предполагам, че е имало някакво остатъчно електричество, но да ми бяхте видели физиономията преди 5 минути..

Та това ми е странното напоследък..

Ако пералнята е с диоди /вътре/ може да има остатъчно електричество 

Баща ми загина в катастрофа 2012, бях много привързана към него, шока и болката бяха огромни.
Още преди да загубя татенцето, се интересувах от Задгробният живот и всичко свързано с него.
Та татко имаше широк бизнес с козметика в София.
След смъртта му, се наложи всичко да поема аз, брат ми и сестра ми.
Дойде момента да разтоварим бусчето с което работеше, защото беше катастрофирало и е за скрап.
Целият апартамент бе задръстен в козметика, имаше тънка пътека, за да стигнеш до баня, тоалетна и другите стаи...
Въпреки,че още бяхме в шок, трябваше да продължим, това което татко беше започнал...

Дойде голяма поръчка, ние с брат ми и сестра ми, не знам къде да намерим 12 бр, от даденият продукт за коса. Единственият бонус беше това, че знаехме, как изглежда шишето - Тъмно зелено.
Със сестра ми търсихме близо 3-4 часа, но без резултат...
Накрая се отказахме, и аз подпирайки се на кухненският плот казах :
- Ще попитам татко, той си знае стоката и ще ми помогне!
Сестра ми ме погледна странно и си тръгна с думите :
Ти определено си за Психиатрия!
Обърнах се към татко с думите :
 - "Моля те, помогни ми да намерим това което ни е поръчано, изморена съм, нямам сили".
Естествено нищо не се случи, а вече бяха минали 10 мин....
Ядосана започнах да разчиствам стола, за да седна.
Мърморейки си под носа, че сестра ми явно е била права, кой нормален си говори с починали хора....
Имам навика като сядам на стол, да си прибирам краката под него.
Та разчистих си стола, сядам, прибирам си краката и те се удрят в поредният кашон...ааа ужасс!!! Навсякъде кашони!!!
Вече ми беше писнало! Яростно издърпах въпросният кашон, при което останах с отворена уста....
Беше пълен с течният фиксатор за коса, който търсехме 4 часа....
Разплаках се, благодарих му, извиних му се... и естествено натрих носЪТ на сестра ми, която все още премигваше на парцали и гледаше, ту мен, ту кашона !

Втората случка с баща ми беше с друга поръчка, продукта го имах, но не знаех цената му. Ставаше дума за Кристали на Сваровски за лепене върху нокти, тъкмо беше влязло на мода...
Та той беше много стриктен човек, всичко си записваше по разни тефтери.
Намерих точният тефтер, и отново падна 3-4 часа лутане и търсене...нищо не намерих.
Лягам да спя и сънувам, че съм на пейките пред блока и татко се прибира...
Викам "Татко добре, че се прибра, сега всичко ще се подреди", ще си работим заедно.
Питам го аз за цената на тези кристали/камъчета, той ми показва с жест около...и чувам 0.18лв за брой.
Будя се, забравила за съня, започвам да ровя из тефтера отново. Намирам със ситни букви накрая на тефтера, написано "камъчета", викам си камъчета, кристали все тая, това трябва да е.
Взимам елката и започвам да деля крайната сума на бройката която е записал....
И когато виждам числата 0.18....в съзнанието ми изплува жеста на баща ми, придружен с неговият глас....който казва 18 стотинки за брой...

Имам още случаи с него, но най-фрапиращият за мен беше, по време на земетресението 2012. Беше точно след смъртта му. Помня, че спях дълбоко, но леглото ми сякаш се мърдаше. Помислих, че детето ми, което спеше на другото легло до мен, ми мести възглавницата....
Но отваряйки очите си видях баща ми!!!
Беше с дрехите с които загина, на лицето му беше изписан ужас и тревога...стоеше надвесен над мен, а ръцете му минаваха през тялото ми, опитваше се да ме събуди.
Щастлива от факта,че го виждам с очите си отново...не осъзнавайки, че това е просто душата му, казах : "Татко".... на секундата изчезна. Дълго време спорих с майка ми и сестра ми, който се опитваха да ме убедят,че това е било сън, но аз бях напълно будна. Леглото мърдаше, синът ми спеше, гардероба тропаше/скърцаше...а татко стоеше над мен....никога повече не го видях.
От всичко което съм изчела, сама си направих извод, че той вероятно още не е осъзнавал, че не е вече сред живите. Колкото и луда да звуча...
2 месеца след смъртта на татко, сестра ми се прибра в Брюксел. Там си живееше от години с брат ми.

Една сутрин тя катастрофира, колата и беше на хармоника, тотал щета.
А, сестра ми беше без драскотина....казва,че не е била сама в колата, сигурна е, че е усетила присъствието на татко. 

Веднъж като пътувах към гробищата, реших да мина по черен път, който беше само и единствено дупка до дупка. Колата ми не е нова, но баща ми много я поддържаше. Беше като лъсната чиния, чиста и здрава. Той много мразеше дупките и винаги намаляваше и ги заобикаляше.
Та "разбивам" си колата по дупките с ниска скорост естествено..
Мърморейки на себе си : "Баш оттук ли реши да минеш, домързя те по нормалният път да заобиколиш, та се набута тук, сред нищото - пустош и дупки".  И изведнъж радиото се пусна само!!!
Така съм се смяла...като чух песента. Веднага разбрах,че я пуска баща ми.
Викам си татко, татко...и от отвъдното се тревожиш и грижиш за колите си...
Ето го и текста на песента : " Аз те чакам за среща, аз те чакам, но моля те - ти да минеш, ти да минеш по другият бряг." Така и стана де, обърнах колата и минах по нормалният си път...

Първите дни след погребението на татко, ходех доста често на гроба му.
Един ден там пракарах часове в неутешим рев.
Баща ми знаеше, че обожавам кучета.
Та бях седнала на земята прегръщайки надгробният му кръст, и буквално се давех в сълзи и сополи, исках да си поема въздух,но се давех....до момента в който, нещо се провря под мишницата ми.
Нещо което лижеше сълзите от лицето ми. Междувременно, се оказа, че вече не прегръщам кръста, а прегръщам куче....което самичко дойде и се гушна в мен. Сигурна съм, че беше специален пратеник, със специална мисия. Може и да съм си въобразила, но реших, че татко го изпрати при мен...
Защото обикновено кучетата там, не се доближават до теб...наблюдават те от далеч, и когато видят,че си тръгваш, отиват за да хапнат оставената храна.

Извинявайте за дългото писане, надявам се, че не съм ви досадила.

Та хората които обичаме, но вече не са с нас на земята.....продължават да се грижат за нас и да ни обичат, макар че не ги виждаме!