Почина от анорексия един от известните топмодели на Източна Европа

  • 5 951
  • 11
Анита Караяни е починала тези дни, изгубила битката с тежка анорексия.  
Някогашната манекенка почива с тегло 22 кг.  при ръст 176 см.     През август 2016 г. изпада в кома и разбира, колко е сериозно състоянието и.   Близките и споделят че дори и при тегло 28 кг. се е мислела за дебела.
Последната година след комата осъзнава състоянието си и почва кампания с млади момичета манекенки да не изпадат до нейното състояние.
Виж целия пост
# 1
Какъв е смисълът от тази тъжна новина, че и цяла тема пусната? Confused Аномалии всякакви в Живота......

Да почива в мир душата й........
Виж целия пост
# 2
Предполагам става въпрос за гъркинята Нана Карагиани /Nana Karagianni/, не знаех, че  е Анита Караяни...... newsm78
Виж целия пост
# 3
Това е една от най-коварните смъртоносни болести и да се нарича аномалия е неглижиране на една вече широко разпостранена заплаха за живота най-вече на млади момичета и жени, а вече и на мъже.

Преди много, много години татко се разболя от рак и след отстраняване на тумора беше облзчван заради разсейките.
Беше много отслабнал -кожа и кости и не можеше да яде.
Точно по това време един ден бях готвила свинско печено и се наядох доста добре. Чувствувайки в стомаха си тежестта от тежкото ядене в главата ми се зароди следното самообвинение
!!! Мирела, как е възможно да ядеш като свиня, докато бедният ти баща не може залък хляб да хапне.???

Почувствувах се много виновна и противна и ми стана много зле.
Отидох в банята, бръкнах си с пръст в устата и повърнах. Всичко върнах. Олекна ми много.
На другия ден същото се повтори, този път и без свинско печено. Ям, чувствувам се виновна, че ям докато баща ми може би умира и отивам да повръщам. Олеква ми и дори мъката за татко намалява. Чувството беше един вид пречистване. Вече не знам колко дълго продължи това. Може би месец, може би два.
Паралелно с това разбира се отслабнах значително, от 70 станах 60 кг, което доведе до една лекота на тялото, по- голяма мобилност и задоволство от външния вид. Получавах и много комплименти заради по-елегантната ми фигура.

Обаче!!!
Усетих се, че нещо не е наред. И до днес благодаря на Господ, че се усетих и то в ранен етап, че съм тръгнала по спиралата надолу. Не исках да натоварвам майка, с бившия ми мъж не желаех да споделям такива неща.
Говорих с близък роднина. Просто говорих, разказах какво правя, споделих, че смятам да прекъсна и помолих да ме наблюдава и контролира, понеже не бях сигурна, че ще удържа.
Удържах и до днес съм дори горда, че успях такова нещо.
Както повечето ще се досетят бях се разболяла от булимия. Тежка болест, не толкова смъртоносна както анорексията, но достатъчно опасна, за да предизвика например рак на гърлото или хранопровода.
Не се имам за особено волева и силна натура, имах голяма доза късмет да се усетя и да разпизная опасността, а това бе възможно понеже бях информирана за тази болест. Достатъчно е да спомена как пресата обстойно ни информираше, че лейди Дайана страда от булимия. Имах и позната с такъв проблем. Младо 15-16 годишо красиво като картинка момиче, което беше доста слабичко, но го отдавах на ген, понеже и майка и беще много слаба.Еми оказа се, че не било ген. В един момент изчезна от хоризонта. Разбрах че я лекуват в клиника. Слава богу оправи се, сега е млада хубава жена със съвсем нормално тегло.

 
Какъв е смисълът от тази тъжна новина, че и цяла тема пусната? Confused Аномалии всякакви в Живота......

Да почива в мир душата й........

Ако тази тъжна новина помогне дори само на едно друго момиче в подобно положение да види болестта, то тогава има смисъл.
Виж целия пост
# 4
Цял живот няма да ми стигне ,за да разбера какво може да накара човек да спре да се храни ?  Само на мен ли по всяко време на деня вечно ми се яде нещо ,а знам ,че това не е добре ,че води до другата крайност .Никога не ги разбирам тази жени с такова заболяване .Да почива в мир !
Виж целия пост
# 5
От темата за мен би имало смисъл ако някак си хората успеят навреме да забелязват тревожните промени, които настъпват в близките им. Ако детето ти постоянно гладува, мисли се за дебело,въпреки, че не е това за мен е достатъчен индикатор, че нещата отиват на зле. Тъжно ми е за всички момичета и момчета, които стрдата цял живот за това, защото изглеждат или не изглеждат по определн начин.
Виж целия пост
# 6

Точно по това време един ден бях готвила свинско печено и се наядох доста добре. Чувствувайки в стомаха си тежестта от тежкото ядене в главата ми се зароди следното самообвинение
!!! Мирела, как е възможно да ядеш като свиня, докато бедният ти баща не може залък хляб да хапне.???

Самообвинението в случая е плод на загриженост за някой друг, но проблема е че загрижеността е фалшива. Колкото и да не ядеш, това няма да помогне на баща ти.
Само това дотук трябва да е достатъчно да покаже вредата от зле обмислените действия.
Но нека не спирам до тук. Нека покажа и още.

Нека да го разгледаме от друга гледна точка. Как мислиш, баща ти съгласен ли ще е ти да гладуваш заедно с него? Би ли го желал той от теб? Не нали. Тогава защо да го правиш? КОЙ ЩЕ БЪДЕ ДОВОЛЕН В СЛУЧАЯ?
Ти ще си доволна защото гладът ти ще му помогне?
Той ще е доволен , защото ще се мъчиш заедно с него?
НИКОЙ НЯМА ДА Е ДОВОЛЕН.
Какъв е смисъла тогава?

ХОРА... никой ли не ви е казвал, че човек е несъвършен? Не сте ли го проумяли все още? Или вие сте в заблудата на перфекциониста?
Хората сме несъвършенни (по причини ,които сега няма да кажа). Имаме несъответствие между психика и физика. В резултат на тази несъвършенност сме обладавани от мании, фобии, и прочие животопропиляващи действия.
Приемете го най-после и започнете да правите нещо по въпроса, контролирайте се, мачкайте идиотските си желания, култивирайте полезните. Ако не за собствено добро, то поне да спрете да бъдете лесни пионки в чуждите ръце.Защото има доста ... , които се възползват от тези човешки зависимости и илюзии.

И хайде един жокер от мен точно за случая:
Храната, секса... това са силни животински нагони, които подтискат съзнателните действия. В момент на избуяване на животинските нагони, човек прави неща, и после при задоволяване на животинската нужда тя отпада и тогава чак, тези неща биват осъзнавани ...отведнъж. Рязката граница между двете състояние привежда мозъка в състояние на опасност - той забелязва липсата си на контрол по време на "животинското" поведение и инициира дистанциране . Той казва " това не бях аз, не аз сторих тези неща".(мъчи се да се измъкне, следвайки набитата в главите на всички ни програма : "БЪДИ ВИНАГИ ЧИСТ КАТО СЪЛЗА, ТИ НИКОГА НЕ СИ ВИНОВЕН")
И тук вече се появява и чувството на вина. С него се компенсира нещо, което не е могло да бъде избегнато, защото тогава разумното съзнание не е било в контрол . Вината идва за да компенсира тази липса, да ни обясни защо ние НЕ СМЕ се контролирали , след като по принцип ВИНАГИ се контролираме. И ние изпитваме вина, успокояваме се с това, и отново СМЕ ЦЕЛИ.

АЗ НЕ МИСЛЯ, ЧЕ ТОЗИ МЕТОД Е ДОБЪР. За мен чувството на вина не носи никаква полза, само вреди.
Приемете , че не е добър, приемете че вината е безмислица, почувствайте това, и мозъкът ви ще спре да използва това безмислено чувство.
И вземете малко да култивирате своето мислене.
Анорексията не се причинява от вируси и бактерии , а от погрешно мислене.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
За анорексията.
Доколкото съм чел, при анорексията проблема е в изкривеното възприятие за собственото тяло. Човек винаги се вижда дебел, въпреки че не е. Възоснова на това следват и превантивните мерки и борбата с нея.

За да може да се покори подобно нещо е редно наистина да се действа. То само не може да се спре.
Действа се задължително подред.
ПЪРВО. Всички жени трябва да знаят за анорексията. Да знаят, че я има, да знаят как действа.
Второто без първото не може да функционира.
ВТОРО. При какъвто и да е повод на съмнение за възникнала анорексия, веднага трябва да се противодейства съзнателно. Не бива да се продължава да се мисли емоционално.
Поглеждаш кантара, той показва килограми. Премисляш, тези килограми подходящи ли са за теб според статистиката и ако са- ти си в норма.
НЯМА ЗНАЧЕНИЕ КАКВО ВИЖДАШ В ОГЛЕДАЛОТО. Може да виждаш слон, може да виждаш кит. Всичко е на емоционална основа при променена психика. (тук се сещаш за точка ПЪРВА и признаваш че страдаш от анорексия).
Не е нормално кантара да показва че си под нормата , а ти да се мислиш за дебел - ЯВНО ЧЕ ПРЕЦЕНКАТА ТИ КУЦА. Кантарът винаги може да се смени, и най-важното КАНТАРЪТ НЕ ЖЕЛАЕ ДА ТЕ ЛЪЖЕ Simple Smile Той не е жив, той не ти мисли злото.

Признаваш си че халюцинираш без наркотици, и се доверяваш на кантара. Каквото каже той това става . Нормални килограми - ядеш спокойно. Високи килограми - диета.
Не знам какво толкоз има да му се мисли.
Ама иначе като седнат да ядат си слагат чиния, като пият вода взимат чаша. А когато се наложи да се решават мисловни проблеми - всеки блее в празното пространство и се оставя на случайността.
А иначе цял живот с тая глава ходят и какво има в нея не знаят.

Послепис. За съжаление тъпи , кухи , безмозъчни същества не могат да проумеят това което съм написал и никога няма да могат да се възползват от него.
Но така е в природата....


Виж целия пост
# 7
В случая ,"кухите и безмозъчни същества ",са с психичен проблем ,така че не обиждай ! Грешни изначално са ти разсъжденията,за да мислиш ,че си стигнал до някакво велико обяснение.
Виж целия пост
# 8
като цяло, написаното от dian2n е вярно, но е лишено от любов, състрадание, надежда и за тези 'тъпи, кухи и безмозъчни същества', че може и тях да ги огрее благодатта Божия....
Виж целия пост
# 9
Както казват англичаните "Моля,по-малко любов,по-вече добро възпитание".
Виж целия пост
# 10
Нека да не храним трола и той ще умре от глад.
Виж целия пост
# 11
БУЛИМИЯ

Не гледай във чинията ми, мамо.
Не казвай: “Има. Още си хапни.“,
че сили да те лъжа вече нямам
от толкова години, не от дни.
Да мисля как ме пари пак отвътре
да го направя без да чуеш звук.
Емоциите свои да повърна
и да се чувствам пак като... боклук.
Вина изпитвам... Че не съм перфектна-
със идеално тяло и коса.
И виждам всяка своя част в дефектна,
безлична, грозновата простота...
Списанията ме заливат с хубост,
която непосилна е за мен.
Самоконтролът преминава в грубост
в броене на калории за ден.
От телевизията пак реклами
за идеал за женска красота.
Отвън навътре вкараната драма
загнездена е трайно в мисълта.
Така съм гладна... Всичко ми се иска...
Сега ще се наям, а после знам
вината тялото ми ще подтиска,
безсилна съм... И пак ще се предам.
Срамувам се, със други се сравнявам,
тежа едва четирийсет кила.
Не спирам да се самообвинявам,
оглеждайки се в сто огледала...
Не гледай във чинията ми, мамо.
А във душата ми се вгледай ти.
Подкрепата ти ми е нужна само
да заобичам СВОИТЕ черти.

Ренета Радева
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия