За отношенията между (уж) близки... Които силно се обичат, но не се разбират, живеят надалеч един от друг, по различен начин и са различни, и когато се съберат, се "разминават" или... се карат. А когато дойде време да се разделят отново, се опустошават от болка. Май че не е рядко човек да не може да се наслади на това, което има и да го оцени (навреме). Но как се преодолява? Защото се повтаря, макар че всички го осъзнават в една или друга степен...
Виж целия пост
За отношенията между (уж) близки.
- Публикувана: 8 авг. 2017, 23:36 ч.
- Последно мнение: 11 авг. 2017, 10:21 ч.
# 1
9 авг. 2017, 10:47 ч.
Здравейте,
Явно хората, за които говорите наистина имат непреодолими различия, за да живеят далеч един от друг. Удоволствието при поддържането на определени взаимоотношения обикновено идва от обмена- на мисли, чувства, идеи. Понякога различията са толкова големи, че хората не могат да се "срещнат" в обмена. .. Тогава връзките се разпадат. Само че има връзки - роднинските, които няма кака да се разпаднат- майката винаги ще ти остане майка, бащата,винаги остава баща,независимо от разделите и нараняването. Христоматиен пример в това отношение са осиновените - те винаги търсят да общуват с биологичната си майка,защото чувстват някаква празнина в идентичността си и опитват да я запълнят, а не защото смятат жената за своята майка. Обикновено от това объркване в нивата на връзките и обмена се забърква огромна гадна каша и мноого конфликти и болка... Нещо подобно, макар и не с такъв интензитет се получава, например когато има тъй наречените "семейни сбирки"- по празници, понеже така е прието..Различията и болката довели до разделите не са преработени, но хората опитват и опиват отново и отново да общуват и имат обмен..Обикновено резултата е конфликти и кофти тръпка за всички участници...Не знам какво е "да се насладите на мига", ако преди мига има дълга история на болка и отчаяние. Може би ако сте се променили - осмислили, погледнали от друг ъгъл, простили, приели....С други думи променили сте се, вие, не останалите замесени. Те, колкото и да са виновни обикновено нито знаят нито искат да се променят..
Даниела Тахирова - психотерапевт
Виж целия пост
Явно хората, за които говорите наистина имат непреодолими различия, за да живеят далеч един от друг. Удоволствието при поддържането на определени взаимоотношения обикновено идва от обмена- на мисли, чувства, идеи. Понякога различията са толкова големи, че хората не могат да се "срещнат" в обмена. .. Тогава връзките се разпадат. Само че има връзки - роднинските, които няма кака да се разпаднат- майката винаги ще ти остане майка, бащата,винаги остава баща,независимо от разделите и нараняването. Христоматиен пример в това отношение са осиновените - те винаги търсят да общуват с биологичната си майка,защото чувстват някаква празнина в идентичността си и опитват да я запълнят, а не защото смятат жената за своята майка. Обикновено от това объркване в нивата на връзките и обмена се забърква огромна гадна каша и мноого конфликти и болка... Нещо подобно, макар и не с такъв интензитет се получава, например когато има тъй наречените "семейни сбирки"- по празници, понеже така е прието..Различията и болката довели до разделите не са преработени, но хората опитват и опиват отново и отново да общуват и имат обмен..Обикновено резултата е конфликти и кофти тръпка за всички участници...Не знам какво е "да се насладите на мига", ако преди мига има дълга история на болка и отчаяние. Може би ако сте се променили - осмислили, погледнали от друг ъгъл, простили, приели....С други думи променили сте се, вие, не останалите замесени. Те, колкото и да са виновни обикновено нито знаят нито искат да се променят..
Даниела Тахирова - психотерапевт
# 2
9 авг. 2017, 23:05 ч.
Да, явно не е рядкост; напомня за онзи разказ на Саки - "Натрапници": за двамата съседи, които се мислят за дълговечни врагове, попадат в извънредна ситуация заедно и се "пречупват", но твърде късно - и двамата биват унищожени преди прошката и приятелството да е успяло да замени старата вражда и безсмислието на кавгите им...
Виж целия пост
# 3
11 авг. 2017, 10:21 ч.
Хъм, важното е лично вие да оцелеете, защото реалният живот не е роман и "унищожението" е кофти решение.
Даниела Тахирова - психотерапевт
Виж целия пост
Даниела Тахирова - психотерапевт
Препоръчани теми