Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Домашно насилие - Тема №3

  • 26 102
  • 54
# 45
Здравейте,

Съжалявам, че нахлувам в темата, за мое щастие не ми се  е налагало да търся подобна информация до сега.
Но сега искам да помогна на моя близка, която е отчаяна и е в безизходица. Има дете на 4 г. от мъж, с който са разделени вече. Мъжът е упражнявал физически тормоз върху нея, включително пред детето. Тя има документи, доказващи побой. Проблемът е, че той има връзки навсякъде по висшите инситуции в техния град - съд, полиция, социално подпомагане - всички са зад него... Sad  В момента започват дело, чрез което целта е да изкарат нея лошата - че не му е позволявала да вижда детето си. Той има подкрепата на социалните, чиято експертиза не е в нейна полза, а целта е да й вземат детето. Съдията също е на негова страна. В момента детето е при него, тя има записи на тел. разговори, в които детето ясно казва на майка си "тати не ми дава да говоря с теб", а той суфлира отстрани, опитвайки се да замаже ситуацията.
Въпросът ми е има ли по-висша инстанция, която от друг град може да се намеси и окаже съдействие чрез доказателствата, които тя има, защото в нейния град не ги признават (заради връзките на въпросния).

 Благодаря предварително!
Виж целия пост
# 46
Здравейте,

Съжалявам, че нахлувам в темата, за мое щастие не ми се  е налагало да търся подобна информация до сега.
Но сега искам да помогна на моя близка, която е отчаяна и е в безизходица. Има дете на 4 г. от мъж, с който са разделени вече. Мъжът е упражнявал физически тормоз върху нея, включително пред детето. Тя има документи, доказващи побой. Проблемът е, че той има връзки навсякъде по висшите инситуции в техния град - съд, полиция, социално подпомагане - всички са зад него... Sad  В момента започват дело, чрез което целта е да изкарат нея лошата - че не му е позволявала да вижда детето си. Той има подкрепата на социалните, чиято експертиза не е в нейна полза, а целта е да й вземат детето. Съдията също е на негова страна. В момента детето е при него, тя има записи на тел. разговори, в които детето ясно казва на майка си "тати не ми дава да говоря с теб", а той суфлира отстрани, опитвайки се да замаже ситуацията.
Въпросът ми е има ли по-висша инстанция, която от друг град може да се намеси и окаже съдействие чрез доказателствата, които тя има, защото в нейния град не ги признават (заради връзките на въпросния).

 Благодаря предварително!
Нека вашата позната се консултира с поне двама адвокати, преди да предприеме каквито и да било мерки. Самя няма да се справи в тази сутиация. Като жокер- би могла да иска и делото да се гледа в друг съд.
Виж целия пост
# 47
Здравейте! Не съм допускала, че и аз някога ще попадна в тази ситуация, но ето че се случи и продължава да се случва - имам си бивш мъж/без брак/ насилник. Преди седмица се изнесох, заедно с децата на квартира, върнах се на работа, защото бях по майчинство. Тази една седмица е ад. За момента ме интересува най-вече мога ли да подам молба за ограничителна заповед, без да повдигам дело, не искам да се стига чак дотам, но копнея да ме остави на мира - мен и децата ми/три момчета, две от предишния ми брак и едно общо, все още бебе/?
С подаването на молба се образува дело. Няма как да го избегнете, но не виждам какво Ви плаши. Ако не му покажете, че предприемате адекватни мерки няма да го спрете да Ви тормози.
Виж целия пост
# 48
Благодаря за отговора. Към момента сагата продължава, много се озлоби човека, заплашва, контролира ме постоянно, държи ме в напрежение. Днес ми сервира, че иска документите на детето, да си имал бил копия. В момента той е отпуска и е на море с приятели, аз пък снощи бях на рожден ден до късно, което той не може да понесе - как ще ходя някъде без него, да се прибера късно и т.н. Изсипа тонове обиди и заплахи. Преди малко в телефонен разговор ми заяви, че трябва да минем през съд, не можело така да остави нещата, иска правата над детето ни и щял много да ме накаже за лошото ми държане към него. Незнам, обърках се, какво да направя вече, как да се държа, как е най-правилно да постъпя. Какво дело трябва да заведем и кой...никога не съм си и помисляла, че нещо такова може да ми се случи. Моля, посъветвайте ме. Благодаря!
Виж целия пост
# 49
Last name разбирам че вече не живеете заедно, това е много добре.  Ограничи контакта с него, сведи темите за о обсъждане до детето. Няма да, се споразумеете, намери адвокат ,задвижи дело и преговорите и условията по развода да минават през адвоката. Общувай с него възможно най малко. Не се плаши от заплахите му и действай. Искай временнен режим за посещение на детето, за, да неможе баща му да, го взема по всяко време
Виж целия пост
# 50
Благодаря, need_to_vent. Аз всъщност не искам да ограничавам правата му на баща и срещите му  с детето, искам единствено мен да ме остави на мира и да осъзнае, че не съм и никога не съм му била собственост, че не може да ме контролира за всяко нещо. В момента се оправдава с това, че всичко било заради детето, ако не било то аз не го интересувам. Но изобщо не е така - от 5 дена е на море, звъни ми по веднъж на ден и то най-вече когато знае, че не съм си в къщи и си върша нещо лично, за да разбере къде съм, с кой съм и кога ще се прибера и къде "хойкам". Един път не попита как е детето и един път не се обади в къщи /през деня майка ми го гледа, аз съм на работа/ да му чуе гласа поне. Доколкото разбрах вчера, той смята да заведе дело за родителски права и изцяло да вземе детето при него, не, че не може да живее без него или може да го гледа, а само и само да ме накаже /казвал ми го е в прав текст/ и да страдам. Не вярвам това да се случи, ще направя всичко възможно да не стане, от известно време ходя в Анимус на консултации, страха ми лека-полека преминава...живота си върви. Усещам от време на време едно чувство на безнадеждност, кога ще доживея момента на спокойно и нормално ежедневие и кога този човек ще разбере, че с обиди и заплахи няма да постигне нищо.
Дело за домашно насилие към момента няма да завеждам, по-важно ми е за родителските права, търся информация и специалисти по темата и подготвя ли се достатъчно - действам.
Виж целия пост
# 51
В много изключителни случаи дават родителските права на бащата. Моят бивш беше нещо подобно на твоя. Демонстрираше някакъв интерес към детето, докато не разбра, че няма начин да се съберем отново. Тогава рязко загуби интерес и към детето. Просто го отсвирвай ако желанието ти е да нямате нищо общо повече. Нито му дължиш обяснения къде си и какво правиш, нито нищо.
Виж целия пост
# 52
last name Аз не казвам да ограничиш времето му с детето а да има регламентиран график, това ще доведе до ограничаване на твойте контактите с него. Аз бях в подобна ситуация, децата бяха само предтекст и инструмент да обработва мен.
Когато ти звъни не вдигай или просто го прекъсни и кажи че  ще обсъждате само детето и ако смени темата, разговорът приключва.Повярвай ми знам колко е трудно, но единственият начин е този. не отговаряй на никакви лични въпроси и ако детето е с теб спокойно моеж да не вдигаш телефона всеки път като се обади.кажи: заета съм ползвай емаил или текст за каквоот там иам да питаш.
Дело за домашно насилие може да има ефект в твоя полза и при определяне на родителските права.Разбирам защо не искаш да водиш такова и ако може да си го спестиш, постъпваш правилно(това е меко казано огромен стрес).
Виж целия пост
# 53
Гледай да имаш свидетели, когато той идва да види бебето. Поне някой да е покрай теб, това евентуално ще го накара да се държи по-нормално или пък ще си имаш свидетел в съда.
Моя бивш съпруг се поспря с тормоза едва когато го заплаших със съд и полиция и ми повярва, че не се шегувам. Относно заплахите за отнемането на родителските права... Не го вярвам. Само един такъв случай имам край себе си и то  таткото на второто дете го взе чак когато се разбра, че майката вече живее с пълен боклук, от когото има и трето дете... И който я бие, ама тя си търпи...
Виж целия пост
# 54
Искам да попитам, има ли някой наясно с т.н. стокхолмски синдром? Примерно ние с мъжа ми не се разбираме, свекървата се меси в отношенията ни, а той я слуша. Започнахме с караници по големи въпроси, после се карахме вече ожесточено и за дребни неща, без някой да вземе превес. След като се роди детето нещата се влошиха, ескалираха и стигнаха до бой от негова страна.
Съответно аз може и да бях изморена и изтощена, но глупава не съм. Реших, взех се в ръце, и му казах, че го напускам. Оправихме нещата с детето и сега ни остават още някои общи дела да оправим.
Знам какво трябва да направя - да отворя нова страница.  И без боя връзката като не върви си личи. Но още повече заради детето. Но има един проблем - колкото и да съм силна, на всяка стъпка трябва да си припомням защо го напускам. Разумът ми ми говори денонощно, но едно малко гласче ми казва - ти си виновна, сега цял живот ще си сама, може пък да се получи и той да се промени.
Мисълта ми е, някой жертва на насилие знае ли как да се преборя с това гласче /за мен това значи, че мозъкът ми е промит до толкова, че на подсъзнателно ниво вече този тормоз ми действа/. Ще ходя на психолог, за да мога да го преодолея. Но ми се иска някой преминал през това да ме посъветва. Просто е изключително мъчително, много се измъчвам, и се изисква цялата ми психическа сила, за да го преборя.
Постоянно си повтарям, че това е безумие, и това не съм аз. В крайна сметка ще направя правилното за детето си - но не ми се иска да продължавам така да се измъчвам.
Много е трудно, знам! Аз също осъзнах, че май съм развила такъв синдром. Консултациите с психолог много ми помогнаха, но всичко се случва изключително бавно. Всеки ден си поятарям какво съм изтърпяла, но чувството за вина ме смазва. Обвинявам се за всичко и в най-тежките моменти дори си мисля, че ако бях по-добра и ако още малко бях направила усилия да докажа колко съм обичала, нещата можеше и да са различни. Знам, че това е само в моята глава, но на моменти ме изцежда психически.
Видях истинската му същност вече много пъти. Не общувааме след раздялата, защото веднага си намери "нова любов". Забрави за всичко, включително и за детето. Аз все още не мога да забравя, тормозя се често и се чувствам като употребена и захвърлена. Целият процес на осъзнаване е много мъчителен и изтощаващ, но няма кой да ми помогне. Пък и всичко, което съм изтърпяла е било тайна и много е трудно в последствие някой да ти повярва, особено, когато отсрещнара страна се изявява като жертва.
Не си сама в това, има и други. Сигурна съм, че ще мине, но по-трудно.
Пожелавам кураж и сила на теб и на себе си!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия