Успешно слизане от висока позиция на по-ниска

  • 3 453
  • 12
Не знам дали някой тук има такъв опит. Заемам от половин година висока длъжност. Винаги съм била добра в работата си, имам авторитет в професията и това е било свързано с постепенен растеж.  Не съм типичната кариеристка, много пари и власт не са ми важни, но чувство за успех, развитие - да. Свикнала съм на бързи обороти и стрес, но ми идват в повече напоследък.  На 40 съм, имам дете с определени затруднения, което ще е първокласник. Прекарвам цялото си свободно време с него. Не искам по никакъв начин да го лишавам от внимание, напротив. Старая се да свършвам работа до 18.00-18.30 , но после работя след 23.00 и едва издържам на този режим. Не си представям да се преквалифицирам, вече съм на ниво, от което, ако поискам да "сляза", би изглеждало много странно и по-скоро ще остана без работа. Синът ми има нужда от различни специалисти, също и от човек, който да се грижи за него през деня. За него би било направо вредно да е на занималня. Със сегашния ми стандарт, дори и с половината от заплатата ми, бих могла да ги осигуря,  но да остана без работа, не мога да си позволя. Не знам как мога да се прехвърля на относително по-спокойна длъжност. Дори и на предишни позиции по естествен начин работата се е концентрирала при мен. Някой правил ли е подобна смяна? В същото време знам, че няма да издържа на скучна посредствена работа, пък и в това, в което съм се специализирала и съм добра, рутина без стрес просто няма.
Виж целия пост
# 1
Аз лично не съм го правила, но моя позната миналата година го направи заради стрес, който ѝ влияе зле. Има желание да забременее и са ѝ казали да намали стреса. Поне тя така обяснява. Още не е бременна, но предполагам, че скоро ще се похвали, стискам ѝ палци. Похвали се, че ѝ се отразява добре по-спокойната длъжност. Държа да отбележа, че длъжността е с едно ниво по-ниско в йерархичната структура на фирмата т.е. разликата не е прекалено драстична, но все пак беше човек, който ръководеше екип, а сега е част от друг екип и е без ръководни функции.

Успех ти желая!
Виж целия пост
# 2
Аз го направих. От управител на хотел сега съм нещо между администратор, агент резервации и продавач- консултант. Предишната ми работа и най-вече шефът ми ми донесе паническо разтройство и тревожност , които ще си влача до живот. Чувствам се идеално и изобщо не съжалявам. За мен това бе един вид почивка. Сега пак се оглеждам за по-висока длъжност , но при тази криза за кадри не зная дали си заслужава. Ставаш за изтривалка на шеф и персонал. Изяснете си приоритетите и вземете решение.
Виж целия пост
# 3
... Не знам как мога да се прехвърля на относително по-спокойна длъжност. Дори и на предишни позиции по естествен начин работата се е концентрирала при мен. Някой правил ли е подобна смяна? ...
Аз. Даже на два пъти, но резултатите не са това, което очаквах. И съществено си понижих стандарта на живот.  Rolling Eyes
Вярно, че ми е малко по-спокойно, но малко, и не съответства на значително намалените ми доходи. Основната причина е в подчертаното горе изречение. Във всеки колектив винаги надушват кой може да работи, да се разчита на него и съвсем по естествен  Wink начин работата се концентрира отгоре му. Останалите са айляк. Така се шири мита за това колко леко се работи еди какво си, еди къде си, като остава скрита истината, че това е с цената на претоварването на някой от колектива. Препатила съм го няколко пъти, но някак не мога да работя пестейки се. И всеки път съм в ситуацията да работя като луда за сметка на клатещите си краката около мен, които взимат колкото моята и по-високи от моята заплати, зяпайки по цял ден през прозореца или в нета. Имах предложение да се върна в старата си работа на същата висока позиция, която напуснах, но го отказах. Заплащането щеше да е двойно, но знам от какъв стрес избягах и какво безкрайно работно време. Освен това в къщи нямам малки деца, разчитащи на мен. Затова си позволих избора на ниско заплащане с малко по-малко стрес, въпреки постоянно дразнещият ме лентяйски колектив. И си тръгвам в 17,30. Peace
Много внимателно трябва да си прецениш до каква степен си готова да си свалиш стандарта и каква е цената на това. Може новата позиция единствено да е с по-ниско заплащане, а натоварването да си остане същото. Ще изпитваш и допълнителен дискомфорт от това, че няма да можеш да си позволяваш неща, на които си свикнала. И на които и детето ти е свикнало. Щом казваш, че дори и половината ти сегашна заплата може да осигури необходимите грижи за сина ти от специалисти и гледач, какво ще правиш в случай, че новата не може? За себе си ли искаш да го направиш или за сина си? Ако сегашната работа ти тежи и те задушава, това е друго нещо.
Виж целия пост
# 4
Аз смених посоката рязко - от много добре платена позиция станах фрийлансър. Не съжалявам за нищо, освен за дохода (понякога). Blush Преди нямах работно време, животът ми беше имейли, конферентни разговори, срещи, пътувания, таксита от офиса до вкъщи по нощите и готова храна. Можех да си позволя много неща, но нямах никакво време за тях и когато все пак успявах да намеря време, не изпитвах никакво удоволствие. Можех да си позволя ултра скъпа екскурзия напр., която прекарвах с телефон на ухото, всяко топване в босейн беше равно на няколко пропуснати обаждания, все спешни. "Бонусите" - критично ниско тегло (40-43 кг), хормонален дисбаланс, паник атаки, безсъние и непрекъснати препоръки от лекари да намаля стреса. Като забременях и загубих форма, разбрах, че не съм важна по никакъв начин, нито незаменима, важното е било само това, което съм правила и щом вече не можех да го правя, отношението се смени рязко.  Ами един живот живея, мога и с 2 и с 200, но спокойствието и удоволствието да играя на пясъчни войни с дъщеря ми са ми безценни.
Виж целия пост
# 5
Минала съм през това и съжалявам. Оказа се голяма грешка. А повече такъв шанс така и не се появи...
Виж целия пост
# 6
Вярно, че ми е малко по-спокойно, но малко, и не съответства на значително намалените ми доходи....
Много внимателно трябва да си прецениш до каква степен си готова да си свалиш стандарта и каква е цената на това. Може новата позиция единствено да е с по-ниско заплащане, а натоварването да си остане същото.
Точно от това се опасявам. На сегашната ми позиция съм в нова фирма. Тяхна беше инициативата, те се свързаха с мен и ми предложиха доста добри условия, но имат нужда от мен точно за това, за което са ме взели. В старата ми фирма бях ръководител на екип, но реално проста старши служител и върху мен падаше основната отговорност нещата да се случват, т.е. пак бях доста натоварена. Там основното ми предимство беше дългият стаж във фирмата, изградените неформални отношения и авторитет. Без проблем ще ме вземат пак, но няма да е по-спокойно, а само заплатата ми ще падне. Още едно ниво надолу, вече ще съм сериозно затруднена финансово, а и след няколко години вероятно аут. В моята сфера възрастовата дискриминация, особено на жените, е много силна. На базово изпълнителско ниво хора на повече от 35 г. няма. Не мога да стана freelancer, трябва тотално да си променя квалификацията. Просто се чувствам без полезен ход. Бавачка за сина ми + специалисти са около 1300 лв. на месец. Не говорим за екстри и болни амбиции. При него липсата на тези допълнителни занимания може да се окаже разликата между това да се справи в училище и да може да работи. Разделена съм с мъжа ми, засега помага за детето финансово, но не знам дали винаги ще бъде така.
Виж целия пост
# 7
Ти реално в момента нямаш готов полезен ход. Според мен е по-добре да останеш на сегашната си позиция и да се оглеждаш за по-добри възможности - с по-гъвкаво работно време, с по-голям екип, към който да се присъединиш без да влачиш за цял отдел или нещо подобно, което те устройва.
Виж целия пост
# 8
Това е тема с неизвестни и за мен самата...Преди година се отказах от дългогодишната си работа, защото след връщането ми от майчинството ми ми прехвърлиха да се занимавам с още една дейност, която предвид естеството и -туристически услуги, ми дойде изключително нанагорно като натоварване и стрес, изкарах сезона, защото имах отговорност към моите колеги, изкарах обекта на печалба и в началото на годината заявих, че няма да се занимавам повече с това. Отрази се много сериозно на здравето ми, както и върху времето със семейството ми - прибирах се и продължавах да работя от къщи до късно, защото всичко разчиташе на мен. Телефонът не спираше да звъни до 23.30-24.00. Основната ми длъжност беше началник отдел + допълнителната (за която нямах увеличение на заплатата, а само тримесечен бонус за периода) и погледнато отстрани, получавах не лошо възнаграждение, имах авторитет в работата на знаещ и можещ човек, но възможностите за развитие липсваха, а негативните ефекти ми дойдоха в повече. Не исках повече да съм пенкилер и да "запълвам дупки" с несвойнствени дейности, защото е финансово изгодно на фирмата за една заплата някой да върши двойно повече работя. Реших, че семейството ми има нужда от мен, както и аз да си почина и ми предстои търсене на нова работа сега. Амбициите никога не са ми били приоритет, а в кариерата си съм постигала всичко с много труд и старание. Но....вече не искам да работя на ръководна длъжност (макар и средно ниво), а нещо с по-малко задължения и напрежение, имам желание да се уча и не ме е срам да заема длъжност едно ниво по-надолу. Но как се получава това, как можеш за да имаш гаранции?Как можеш да знаеш наистина дали на новото работно място като видят в CV- то ти, че си с по- висока квалификация, няма да получиш същото натоварване и стрес, защото видиш ли, вече си го работила?Няма как на интервюто да им заявиш-търся си по-спокойна работа...Орязала съм си автобиографията по отношение на квалификации и допълнителни умения, защото наблюденията ми са, че видят ли, че знаеш и можеш повече, работодателите неизбежно ще се възползват от това...Имах една малка дупка в почивката, когато за малко се хванах с нещо ново - изучих нов занаят и исках да го практикувам някъде да натрупам опит за freelance, да бъда "чирак", но не само не бях, нямаше от кой да си уча, а те изискваха работа над нивото ми, а като разбраха, че съм работила преводач и айде да им преведа и това и онова...за буквално никакви пари. Разбира се, това не продължи дълго, но си направих изводите.
TafTaf, мисля, че съветът на sylviana към момента е най-адекватен - по всичко личи, че си смел и отговорен човек и детенце разчита на твоята подкрепа. Пожелавам ти нещата при теб да се наредят по възможно най-благоприятния начин🤗а всеки опит в успешното "слизане" в професионалната стълбичка би бил много полезен на всички.
Виж целия пост
# 9
TafTaf, моят съвет е първо да фиксираш работното си време и в него да вместиш професионалните ангажименти, които можеш да изпълниш качествено. Всичко останало делегираш надолу. Убедена съм, че има хора, в екипа, които не само че ще се справят, но и ще оценят гласуваното доверие.

Аз бях в такава лудница и след един burn out направих точно това. Не само, че не съжалявам, напротив. Започнах да имам личен живот и време за себе си, тогава още нямах семейство. Сега това време е посветено на семейството. Разбирам те напълно и в режима на работа, който описа - не си пълноценна - нито за себе си, нито за детето, нито за бизнеса  Peace
Виж целия пост
# 10
Да и аз съм на мнението на  a.l.e.n.a.
Докажи се пак като добър мениджър. А едно от качествата на успешния мениджър е добро делегиране.
Пишеш, че отскоро си на тази длъжност и явно още не си свикнала с нея. При теб според мен е стрес от новите задължения. Момента на привикване е тежък, особено за позиции с големи отговорности.
Сложи си и твърди граници на работното време. Прекрати с работата след 23.00 часа.
Според мен не гледай да сменяш длъжността или сферата, а просто пробвай да коригираш условията на работа.
Виж целия пост
# 11
Благодаря на всички за съветите. Наистина до голяма степен става дума за напасване. В старата ми фирма изкарах 12 години. Сменила съм няколко позиции, знаех нещата в най-малки подробности и това много ми помагаше да взимам решения. Сега този опит и неформалните колегиални отношения все още ми липсват. Може би се престаравам да вляза в детайлите. "Наваксвам" след 23.00 ч. , защото се старая да си тръгвам навреме, заради детето.
Виж целия пост
# 12
Аз го направих по сходни причини. Най-добрият вариант е  да потърсиш същата позиция в  по-малка фирма. На самота интервю си кажи,  че имаш нужда от  по-гъвкаво време.  Ако се навият хем ще балансираш хем няма да си развалиш СВто.  При мен се получи. 
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия