Право - софийски или чужбина

Заминавай в Люксембург. Ако завършиш в България ще си намериш работа, но заплащането няма да те удовлетворява и вероятно никога няма да имаш живот, какъвто би могъл да имаш ако живееш и работиш в Люксембург. Не ги мисли парите. Ще си намериш почасова работа, ще се справиш. Давай смело напред. 

Ясно е, че Люксембург е по-добрият вариант. За финансовата страна- намери си някаква почасова работа и говори с родителите си. Тук никой не знае какви са финансовите им възможности. Също така знам, че има кредити за студенти, което не е препоръчително, но го има като опция.
Учих в Софийския, издържах месец или два и се отказах поради лични причини и защото не беше моето място. Преподавателите си пробутваха написаните от тях учебници и лекциите бяха ужасни, но не съм учила право. И преди някой да каже, че е заради мързел и нежелание - след година завършвам друг университет.

Според мен, в България си струва да се учи българско право, ако имаш намерение да се занимаваш с такова.
Щом искаш да се занимаваш с корпоративно /международно/ право - в чужбина.
Даже не виждам каква е дилемата.

Завърших преди известен брой години в Бг, а после и в Германия и твърдя, че имам поглед за обучението в чужбина, не само тук, където съм.

Отговарям на въпросите в цитата.


Решението си е твое, но те съветвам едно - виж дали това, с което искаш точно да се занимаваш, не може да се работи и с друга, не толкова тясно насочена специалност. Примерно, в Германия проучвах наскоро, че има дистанционни обучения или някакви по-кратки, с които може да станеш консултант юрист, но не и адвокат, съдия и прокурор. И ако не се целиш в последните 3, тогава е ок. Отделно от това, има фирми, в които не се изисква юридическо образование, за да работиш в юридическия им отдел, а е ок само юридическа магистратура някаква или опит в / познаване на конкретния вид бизнес и особеностите му.

Не те разубеждавам за право, само казвам, че има и други опции да го практикуваш.

Искам да работя в сферата на корпоративното право, т.е. да комбинирам финанси с право.  За това и се насочих към този по - "интернационализиран" вариант на правото.

Най-умното от личен опит в този случай е финанси в чужбина. Следването на право в чужбина е най-сигурният начин да се търсят алтернативи за работа. Образование в България, и то по право, дори не заслужава да се коментира.

Фаворитизирането на чуждестранните университети, така , като общо понятие,  е доста повърхностен подход.

Аз завършвам право в чужбина и наистина в началото ученето на чужд език , живота сам в чужда държава ми се струваха много трудни, но сега като си направя равносметката виждам колко по-големи възможности за развитие имам и никога не бих се върнала да уча право в България.

Заминавай за Люксембург, това е шанс, който просто не трябва да изпускаш. За квартирите, в началото можеш да живееш със съквартиранти или потърси дали има още свободни общежития. После като свикнеш с живота и ученето там ще си намериш почасова работа, провери също така дали има стипендии или помощи за студенти.

Зависи къде мислиш да се реализираш. Право, където и да си го завършил, не можеш да практикуваш в друга държава без сериозни приравнителни изпити (най-общо казано). Говоря да практикуваш като правоспособен юрист. Щом искаш да комбинираш с финанси, шансовете ти се покачват донякъде - моя колежка например започна работа в софийско представителство на световна одиторска фирма, специализира си в някакво по-тясно данъчно поле и вече има реален шанас да работи в чужбина, първо в друг клон на въпросната фирма, после (евентуално) ще може да търси и другаде, предполагам. Но това е работа като данъчен консултант, не като правоспособен юрист. Ако искаш да си, да кажем, адвокат в Германия, българската диплома няма да ти върши никаква работа - ще трябва да приравняваш почти колкото за едно второ висше. Така че помисли го добре. Зависи и къде искаш да живееш и работиш в дългосрочен план, и дали можеш да си го позволиш, и дали ще се справиш с юридическо образование на чужд език, както са ти писали по-горе. Нещата са много комплексни. Ако решиш да учиш тук, но да си запазиш възможността по-лесно да дръпнеш "навън", действай още от студент. Търси работа при големите одитори - Делойт, Ърнст§Янг и т.н. Ако се закрепиш и започнеш да се издигаш, си покачваш шансовете. Но ако забиеш в адвокатските или нотариалните кантори, дори след завършването намирането на работа в чужбина няма да ти е лесно - нито дипломата, нито CV-то ти ще имат голямо значение.
За Еразъм не мога да ти помогна с преки впечатления, но точно с юридическото образование не знам как се връзва и дали ЮФ изобщо работи нещо в тази връзка. Пък и не знам защо толкова разичташ на Еразъм, тази програма е готина за пътуване, обмяна на опит, намиране на приятели, "да видиш свят", но сама по себе си изобщо не действа като кариерен трамплин. Особено в толкова специфично образование като юридическото.

Юрист съм. Вече са го казали. Въпроса с "правото" е по-специфичен от другите специалности. Ако завършиш в София, ще може да работиш само в Бг. Ако завършиш другаде - няма да може да работиш в Бг. Не и без сложни и продължителни курсове и изпити за приравняване.

Виждам че се включиха хора, които сигурно са по запознати от мен и затова искам да попитам дали при завършено международно и европейско право в чужбина има някаква възможност за работа в България ? Или и в този случай не признават дипломата без изпити за приравняване ?  Все пак международното и европейско право е едно също, без значение езика.   

Зависи какво изисква позицията. Работа можеш да намериш винаги, във фирма, във фондация, дори в дръжавната администрация, ако се иска хуманитарно образование. Ако се търси обаче правоспособен юрист, т.е. преминал съответния изпит, със сигурност ще трябва да приравнявате. Нищо не знам за самото приравняване обаче. Ето тук погледнете на първо време : http://nacid.bg/bg/, може би има някаква информация.

Приравняването е общо взето трудна работа в някои случаи.
От опит мога да кажа за един такъв - за разлика от БГ, където юрист се става след 11 семестъра и взимаш LLM, в Холандия или германия напрiмер е възможно да направиш бакалореат по хуманитарни науки и след това да кандидатстваш в LAW SCOOL за едо или двегодишна магистратура, примерно международно право... Тогава на изхода пак си с академично LLM, магистър по право, международно.
Е, такъв беше казуса с дъщеря ми. Имаше бакалореат по арт § сайънс с мейджър право от Утрехт и магистратура по европейко право от Маастрихт. След като си изпрати дипломите в НАЦИД, там казаха, че да, могат да й признаят магистратура, но не и диплом на юрист, защото няма въпросните семестри юридическо обучение. Посъветваха я да пообиколи университетите и да провери къде биха й признали поне част от държаните изпити, с оглед, ако иска да има българска диплома, да си вземе останалите изпити според програмата на българския университет и да получи български диплом по право.
Е, тя това направи, признаха й 20-тина изпита, останалите, 40-тина май бяха, вече трета година си взима по сесиите, като същевременно работи на 2000 км оттук точно с холандската си диплома LLM международно право.  Но иска да има и българска, защото казва, че нищо не се знае.., а в БГ на практика няма професия.

Ако, обаче, си завършил пълния курс на лоускуул - бакалавър и магистър по право, тоест имаш 11 семестъра изучавано право, ще можеш да си приравниш дипломата, разбира се, много от правата са тотално различни - семейно, административно, наказателно... Спецификите са много. Но патентното, европейското морско и т.н. универсали области няма проблем да практикуваш.
Е, адвокат няма да станеш с чужда диплома, то и с българска си е трудно...
За изпита за правоспособност също май ще видиш зор без четене на българската материя...

Така че, който иска да приравнява - наистина обръщате се към НАЦИД и там ще ви кажат конкретно с Вашата диплома и Вашия казус как стоят нещата.

Аз бях в подобна на твоята ситуация, преди да запиша право в СУ. Бях приета в университета Хумболт в Германия и до последно щях да заминавам за там, обаче така се случи, че съдбата реши вместо мен и се наложи да остана в България, защото майка ми беше много зле здравословно. Завърших право в СУ, предстои ми специализация в Холандия и както по-нагоре са ти казали, трябва да решиш дали искаш да се развиваш изобщо в България, защото няма как да ти признаят изпитите, освен право на ЕС или международното.

Законодателствата на всички страни в крайна сметка са различни и макар да има близости в някои институти, има и безкрайно много разминавания. Еразъмът е добър вариант, ако искаш да си попътуваш в Европа и да видиш малко различен подход към студентите и после да си го лепнеш в СВ-то. Доколкото слушах от моите колеги, на пръстите се броят тези, които реално са учили и реално са ги задължили да учат и да вземат изпити в университета, в който са били по Еразъм. Имам и няколко колеги, които след Еразъм се преместиха окончателно в съответните университети.

Не знам защо всички винаги плюят по нашето юридическо образование в СУ. Аз не мисля, че е толкова лошо, даже съм си много доволна от него. Последните години въвеждат много практически насочени неща в упражненията, дават много тълкувателна практика за четене, изискват достатъчно, и както във всеки университет от тук нататък от теб зависи какво ще се случва. Разбира се, има много мамини дечица, има такива, които са влезли по нечестен начин, но в края на деня отборите на СУ в състезания са винаги на челни места, което трябва да ти говори, че има много умни деца/младежи сред останалата паплач.

Имай предвид, че финансово и корпоративно право, както и капиталови пазари са три различни неща. Ако си се насочил към капиталови пазари, според мен няма смисъл да си губиш времето с право, направо записвай нещо с икономика и бачкай в тая сфера. Ще ти е много по-полезно от право. В банка, поне българска банка, не знам какво толкова можеш да работиш като юрист освен изпълнение, което го прави куцо, кьораво и сакато. А и имай предвид, че правото тепърва ще се разгърва в истинската си красота пред теб и ще се влюбваш в него. Пак давам пример със себе си, ама преди да завърша мечтаех за специализирам в морското право,  сега съм се насочила към интелектуална собственост, защото работата ми е такава.

Хубаво са ти казали просто да си помислиш къде би искал да се устроиш и да действаш. А никой не е казал, че не можеш да изкараш право в СУ и да изкараш след това нещо специализиращо и насочващо в чужбина, както аз смятам да направя.

Ще ми е интересно да споделиш после какво е било решението.