Лоши взаимоотношения с мъжа ми

  • 1 895
  • 4
Здравейте,
На 29 години съм, имам момченце на 2 годинки, мъжа ми е на 38. Заедно сме от 4 години.
Последната една година, взаимоотношенията ни доста се влошиха, постоянно съм критикувана, обиждана и подценявана. Всеки път  когато искам да го оборя относно някоя забележка, мъжа ми ми казва, че съм била малка и съм нямала достатъчно опит. Натяква ми се, че не слушам, че не разбирам какво ми се говори. Проблема е, че той се ядосва на дребни неща, които за мен са несъществени, или поне нямат такова значение, но за него са важни. Всеки път ми напомня, че дребните камъчета обръщали каруцата! Не ме уважава, той сам си ми го е казвал не малко пъти. Ако още сме заедно, то е заради детето. Не знам какво да правя, колкото и да се старая всичко отива по дяволите при най-малкото недоглеждане.
Преживявам  психически тормоз, който ме кара да забравя, че обичам този човек и да си събера багажа, но заради детенцето  не мога да го направя. Всичко става сложно, трябва да си търся квартира, трябва да сменя работата, защото тази на която съм в момента не е в града който живея и в който детенцето ще посещава Детска градина, и не мога да го водя и взимам от нея.  Опитах се да поговоря с него да му кажа, че въпреки всичко сме семейство и трябва да си правим компромиси, но той ми казва,  че не можел да прави повече компромиси, трябвало да се променя. Въпроса е, че аз колкото и да се старая все ще има нещо, за което да съм виновна. Посъветвайте ме как да постъпя и какво да направя.
Виж целия пост
# 1
Здравейте,
Това, което на мен ми направи впечатление е голямата разлика във възрастта - вашата и на съпруга ви, което явно е и нещо, което излиза и в дискусиите със съпруга ви :"Малка си още". Тази особеност на вашата връзка по някакъв начин е устройвала и двама ви, иначе не би било възможно да имате продължителна връзка. Не забравяйте, че вие сте имали взаимоотношения и ПРЕДИ детето. Любопитно ми е как това преди е било възможно а сега не устройва мъжът ви. Може би, не сте толкова"малка" за майка и сте достатъчно компетентна в това? Което на свой ред ви променя и ви прави по-независима и себеотстояваща се? Ако съм права, и е невъзможно мъжът ви да ви последва в промените - да ви дава повече свобода и да утвърждава вашето самочувствие, няма как във връзката ви да няма търкания. Сигурно е, че когато единият се промени и другият трябва да се промени...Само имайте предвид, че вие няма как да се върнете назад към безпомощността и некомпетентността, защото няма как да върнете преживяванията и наученото обратно. За мен остава и още един въпрос,на  който много бих искала да разбера, какво ще отговори мъжът ви : Защо му е необходимо да сте "малка", да не разбирате?"Обикновено родителите, както и добрите съпрузи много се радват на успехите на децата и партньорите си, а не искат компромиси или да се "смалят"...Той би ли направил "компромис" с вашето порастване?
Още нещо - детето е много малко и естествено, че е трудно да направите промените, които желаете, но повярвайте ми те са много по-възможни и по-смислени от това да се върнете назад към несамостоятелността, зависимостта, опеката..
Даниела Тахирова - психотерапевт
Виж целия пост
# 2
Страх ме е да остна сама и да се боря, страх ме е да не го загубя. Може би той е прав като казва, че съм глупава, чувствам се неспособна да се оправям сама. Как да се преборя със самата себе си и свойте страхове?
Виж целия пост
# 3
Здравейте,
По моему изграждането на семейство, имането на дете е пътешествие за двама. Защо сама? Първо проверете възможността да продължите заедно, необходимо е да ориентирате взаимоотношенията  си повече към равнопоставеност и партньорство и ще се получи. Не казвам че ще  е лесно, защото статутквото е обслужвало неговата властност и вашата нужда от това, някой друг да взема решенията и носи отговорността за тях. (предполагам) .И зад двете нужди седи несигурност в собствените способности.  Ако успеете ще имате определена самостоятелност и независимост и съответното самочувствие от това, а той ще се разтовари от бремето, което стоварва властта. Защото след всяка власт следва отговорност.
Не виждам нищо глупаво и лесно в страховете. Когато на някога дълго и упорито му повтарят, че е глупав, че няма да се справи, той спира да опитва и наистина не се справя. Това се нарича "самосбъдващо се пророчество". В крайна сметка ние сме зависими от одобрението и подкрепата на близките си. Те са наши огледала, в които ние виждаме отразени и валидизирани собствените ни качества.  Най-доброто е, че процесът е взаимен. Вашият мъж си е взел глупава,тъпа жена? Това не говори добре за самият него..
Ако забелязвате и двата варианта на реакция не са нито лесни, нито бързи. Единственото което искам да подчертая, че  няма как да се запази статутквото. Връзките са живи - те ни променят, развиват, замислят и осмислят....
Даниела Тахирова - психотерапевт
Виж целия пост
# 4
Благодаря Ви много!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия