Здравейте Момичета,
Моята история е следната.
На 25 години съм , от 4 месеца с причтелят ми правим опити за бебе.
През юни месец още след овулацията гърдите ми не спряха да ме болят (ставаха все по напрегнати, тежки и едри, а овулацията я следя с тестове, като имам и една установена с преглед).След 4 дни закъснение на цикъла имах леко кафеникаво зацапване , което ме усъмни и късно вечерта напраших тест за бременост ..оказа се с много бледа втора черта.Не знаехме да се раздваме ли или да тичаме на доктор .. е нямаше много време за чуденки на сутринта вече течението си бе станало цикъл.Поплаках си и се стегнах , реших,че нещо съм се объркала от теста ии си казахме"ще пробаваме следващия път".
Дойде време и за новата овулация (отново я засякох с тестовете, следях и слуз и както всеки месец и гърдите ме боляха).Правехме секс през ден още след края на предния цикъл и съответно в деня на пика на ЛХ и на следващия ден.Гърдите отново не спряха да ме болят и отново се оголемяваха и мн ме боляха под мишниците. Този път на 4-ти ден закъсние с първа урина напраих тест .. и ура положителен е ..отново радоста ни бе само 3 дни .. на 7-ми ден закъснение ми зацапа кръв.По спешност отидохме в клиниката на Щерев.Там ме прегледаха и нищо не се видя в матката, а кървенето вече беше спряло..предписаха му Утрогестан и на сутринта да направя кръвен тест за бременност (първо теста и после да сложа Утрогестана). Теста беше положителен ЧХГ 194,5 , но твърде нискто ми се видя за 8-ми ден закъснение ,докторката каза да не се притеняваме и да го повторя пак след 1 ден .Така и напраших повторих го и беше 297,4 , растеше но много малко, след 1 ден вече падаше ,след което спрях утрогестана и след 3 дни ми дойде болезнения цикъл.. диагноза биохимична бременност отново.Беще много трдно да мисля за нещо друго и да не тагувам..
От клиниката ме посъветваха да пусна хормони и изследшане за тромбофилия и да изчакаме 1 цикъл преди да подновиме опитите, на преглед съм на 31.
Моля, ако някоя мила мама е превиживяла нещо подобно, нека сподели своя опит и по-скоро се надявам някой да ме убнадевжди, че все някой ден чудото ще се случи и на нас.
Успех на всички.
Виж целия пост
Моята история е следната.
На 25 години съм , от 4 месеца с причтелят ми правим опити за бебе.
През юни месец още след овулацията гърдите ми не спряха да ме болят (ставаха все по напрегнати, тежки и едри, а овулацията я следя с тестове, като имам и една установена с преглед).След 4 дни закъснение на цикъла имах леко кафеникаво зацапване , което ме усъмни и късно вечерта напраших тест за бременост ..оказа се с много бледа втора черта.Не знаехме да се раздваме ли или да тичаме на доктор .. е нямаше много време за чуденки на сутринта вече течението си бе станало цикъл.Поплаках си и се стегнах , реших,че нещо съм се объркала от теста ии си казахме"ще пробаваме следващия път".
Дойде време и за новата овулация (отново я засякох с тестовете, следях и слуз и както всеки месец и гърдите ме боляха).Правехме секс през ден още след края на предния цикъл и съответно в деня на пика на ЛХ и на следващия ден.Гърдите отново не спряха да ме болят и отново се оголемяваха и мн ме боляха под мишниците. Този път на 4-ти ден закъсние с първа урина напраих тест .. и ура положителен е ..отново радоста ни бе само 3 дни .. на 7-ми ден закъснение ми зацапа кръв.По спешност отидохме в клиниката на Щерев.Там ме прегледаха и нищо не се видя в матката, а кървенето вече беше спряло..предписаха му Утрогестан и на сутринта да направя кръвен тест за бременност (първо теста и после да сложа Утрогестана). Теста беше положителен ЧХГ 194,5 , но твърде нискто ми се видя за 8-ми ден закъснение ,докторката каза да не се притеняваме и да го повторя пак след 1 ден .Така и напраших повторих го и беше 297,4 , растеше но много малко, след 1 ден вече падаше ,след което спрях утрогестана и след 3 дни ми дойде болезнения цикъл.. диагноза биохимична бременност отново.Беще много трдно да мисля за нещо друго и да не тагувам..
От клиниката ме посъветваха да пусна хормони и изследшане за тромбофилия и да изчакаме 1 цикъл преди да подновиме опитите, на преглед съм на 31.
Моля, ако някоя мила мама е превиживяла нещо подобно, нека сподели своя опит и по-скоро се надявам някой да ме убнадевжди, че все някой ден чудото ще се случи и на нас.
Успех на всички.
