Тревожност при раздяла с майката при 10год.

  • 1 222
  • 3
Здравейте!При дъщеря ми;която е на 10,5год.това усещане се прояви в последно време.Два пъти отива на почивка без мен-единият път беше с дядо и баба и братовчедка си.През почти цялото време на престоя плака за мен и се моли да я взема.Трудно издържа и 3 дни без мен.Сега е на море с баща си;тъй като аз имам служебни ангажименти. Историятя се повтаря. Отново е много тревожна и разстроена от това,че не съм там.
Досега е ходила самостоятелно и на зелено у-ще и дори в чужбина и не е била толкова разстроена.
Как да я успокоя-никакви разговори не помагат?Някак е прекалено тревожна и не е способна да се успокои.
Виж целия пост
# 1
Здравейте,
Явно има някаква промяна във вашите взаимоотношения, която кара дъщеря ви да се държи собственически спрямо вас. Обикновено зад подобно поведение стои страх от загуба. Първо помислете, дали няма нещо в живота ви, промяна, която да ограничава или пречи на общуването ви. Ако не може да намерите такова житейско събитие или факти от реалността, трябва а насочим мисленето си към пубертета, който на 10,5 г. "чука на вратата". Каквито и да са причините, естествения ход на нещата е детето, да се обръща все повече и повече към общуване със своите връстници. Спомнете си за вашия пубертет - обикновено най-важното и приятното е да се "помотаем заедно"...
Следователно трябва да се поработи върху нейното адекватно самочувствие и вече - женственост, така че да се чувства комфортно всред другите момичета от тайфата. По този начин "отделянето" ще стане естествено, без кой знае какво напрежение..
Даниела Тахирова - психотерапевт
Виж целия пост
# 2
Благодаря за отговора!Промяна не виждам.Напоследък съм по-ангажирана служебно,но мисля че детето би трябвало да го разбира. Може би ще се наложи и консултация,защото днес плаче през час и баща й реши да прекъснат почивката,защото са се затормозили и двамата.
Виж целия пост
# 3
Здравейте,
Понякога неща, които си мислим, че би трябвало да се "разбират" децата не ги разбират. Нещо повече, мислят си, че върху говоренето за това има табу. И се забърква една каша...
За консултацията вие си знаете,защото най-добре от целия свят си познавате и разбирате детето. Мисля обаче, че трябва преди това да се опитате да поговорите с нея за нещата, които я карат да реве през едни час, опитайте се да надникнете в нейния свят, ако разбира се ви позволи.
Даниела Тахирова - психотерапвет
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия