Здравейте,
ще разкажа първо малко предистория. Имам дете на 4 г и 9 м. Страхотен съпруг с добра професия. Грижи се за нас. Добри родили, брат. Винаги съм се страла да бъда най-добра в училище, после университет, добро начало на работата, нов дом. Всичко беше ОК до един момент, в който преди три години имах две извънматочни бременности през малък период от време. Всичко ми се сгромоляса. Като гръм в ясно небе. Времето в болниците беше ад, имах усложнения. Едва не загинах и не оставих едногодишното си дете без майка. В същото време й се радвах много, като слънце.... От глупост реших да я пусна на ясла на 2 год неподготвена, влизах с нея 4 пъти в болница. Сега е добре, поотрасна и се закрепи. Отпреди година и нещо работя на много напрегната работа, на която ми коства много усилия да се докажа. През този период мъжа ми го нямаше 8 месеца. И така..... докато един ден през Април не ми запали главата. Все едно огнени нервички ми минават на темито. Най-често на работа го получавам чак си мисля че полудявам. Меря си кръвното - ОК е. Сякаш всичко ми се събира пред погледа. Излизам малко навън и ми минава. Ходих веднъж при една психотер. и ми каза, че най - вероятно е от стрес и преумора . Проблема е, че работата е ми е стресова, мислим за инвитро след няколко месеца, пия глог - мента - валерияна от Април от време на време. Проблема се засилва от там, че постоянно мисля за това инвитро, нареждам е разни планове кога да спра да ходя на работа, че да ми олекне малко, как ще трябва да изчистя преди това, да мисля голямото ми дете на колко би била, след година, чак си мисля и за килимите, че са малко. Все натрапчеви мисли, които не ме оставят през цялото ми будно състояние. А това парене на темето продължава и ме е страх само да си помисля - ами ако ми има нещо психически как ще износя едно дете. Чак някви страшни мисли дали нещо и физически ми няма. Един ден мислих да си направя и застраховка, че мъжа ми да може да я изгледа подобаващо ако ме няма.
Половин години след операциите ми преживях голяма депресия - мисли как дете на 1 година би отанало без майка, колко отвратитлни неща преживях в болнитет (чувствах се все едно съм изнасилена от един от лекарите), как майка ми и бъща ми са ме гледали - здрава, отличничка с добро бъдеще и как биха преживяли загубата ми. Тези мисли отстъпиха, но сега това ме притеснява - да не би да ми има нещо. Понякога усещам все едно ми е подут езика, преди време усещах как имам болка близо до сърцето, преди това пък беше в корема.
Много бързо ли ми се случва всичко, не знам?!
Преди седмица се опитах да напусна работа, но шефа ме разобеди.
Страх ме е да не ми стане по-сериозно състоянението. Мога ли да стана зависима от глог - мента - валерияна?
Виж целия пост
ще разкажа първо малко предистория. Имам дете на 4 г и 9 м. Страхотен съпруг с добра професия. Грижи се за нас. Добри родили, брат. Винаги съм се страла да бъда най-добра в училище, после университет, добро начало на работата, нов дом. Всичко беше ОК до един момент, в който преди три години имах две извънматочни бременности през малък период от време. Всичко ми се сгромоляса. Като гръм в ясно небе. Времето в болниците беше ад, имах усложнения. Едва не загинах и не оставих едногодишното си дете без майка. В същото време й се радвах много, като слънце.... От глупост реших да я пусна на ясла на 2 год неподготвена, влизах с нея 4 пъти в болница. Сега е добре, поотрасна и се закрепи. Отпреди година и нещо работя на много напрегната работа, на която ми коства много усилия да се докажа. През този период мъжа ми го нямаше 8 месеца. И така..... докато един ден през Април не ми запали главата. Все едно огнени нервички ми минават на темито. Най-често на работа го получавам чак си мисля че полудявам. Меря си кръвното - ОК е. Сякаш всичко ми се събира пред погледа. Излизам малко навън и ми минава. Ходих веднъж при една психотер. и ми каза, че най - вероятно е от стрес и преумора . Проблема е, че работата е ми е стресова, мислим за инвитро след няколко месеца, пия глог - мента - валерияна от Април от време на време. Проблема се засилва от там, че постоянно мисля за това инвитро, нареждам е разни планове кога да спра да ходя на работа, че да ми олекне малко, как ще трябва да изчистя преди това, да мисля голямото ми дете на колко би била, след година, чак си мисля и за килимите, че са малко. Все натрапчеви мисли, които не ме оставят през цялото ми будно състояние. А това парене на темето продължава и ме е страх само да си помисля - ами ако ми има нещо психически как ще износя едно дете. Чак някви страшни мисли дали нещо и физически ми няма. Един ден мислих да си направя и застраховка, че мъжа ми да може да я изгледа подобаващо ако ме няма.
Половин години след операциите ми преживях голяма депресия - мисли как дете на 1 година би отанало без майка, колко отвратитлни неща преживях в болнитет (чувствах се все едно съм изнасилена от един от лекарите), как майка ми и бъща ми са ме гледали - здрава, отличничка с добро бъдеще и как биха преживяли загубата ми. Тези мисли отстъпиха, но сега това ме притеснява - да не би да ми има нещо. Понякога усещам все едно ми е подут езика, преди време усещах как имам болка близо до сърцето, преди това пък беше в корема.
Много бързо ли ми се случва всичко, не знам?!
Преди седмица се опитах да напусна работа, но шефа ме разобеди.
Страх ме е да не ми стане по-сериозно състоянението. Мога ли да стана зависима от глог - мента - валерияна?
