Здравейте,
Ще съм благодарна ако ми помогнете със съвет. Ситуацията е следната. Бебето ми е на 3 навършени месеца + няколко дни. Момче, естествено раждане 3500 грама и 54 см. В момента бебето е 6800 и 66 см. Храня го изцяло с кърма, но не кърмя, а изцеждам (наскоро разбрах, че причината за неуспешното кърмене е къса юздичка, но се опасявам, че вече е късно да се върнем на гърда, след привикване с биберона). Добавям капки колиийф към кърмата заради коликите. Детето изяжда между 700 и 800 мл. на ден, храня го, когато ми поиска и разбирам, че се е нахранил като му остане малко количество в шишето, което не иска да дояде. Храня се балансирано и разнообразно. Някъде след навършване на 2 месеца започна да не ака всеки ден. Няколко пъти (2 мисля) се стигна до 5 дни и тогава му помогнах с клизма мелилакс и тогава имаше повече "материал" от обикновенно. Пишка си нормално, при всяко хранене сменям пелената и е мокричка. Моята педиатърка още тогава ме посъветва да започна да давам плодов сок, за да оправя проблема с акането. Аз подминах съвета й. Вместо това започнах да приемам много повече плодове. Сега бебчо ака веднъж на 1-2-3 дни. Коремчето не е надуто, но изкарва газове понякога. Педиатърката обаче пак настоява за захранване- да давам плодов сок и пюрета, да слагам и в кърмата, защото му липсвали фибри и с плодовете може да си ги набави, а и че може да не харесва вкуса на кърмата и с плодовете мога да разнообразя, след като й споделих, че понякога изяжда едва 80-90 мл (друг път 100-130) и не иска повече, сърди се, бута биберона- но все си мисля, че ако кърмех, нямаше как да следя милилитрите. Според прочетеното, захранването е добре да стане около 6 месечна възраст, а твърде ранното захранване може да доведе до по-силни колики, алергии, проблеми, дори и в по-късна възраст, с храносмилателната система. Аз, честно казано, съм против да захранвам толкова рано. Мъжът ми обаче, необяснимо защо, има пълно доверие на лекарката и държи да я послушам. Въпросите са ми, оправдано ли е в случая толкова ранно захранване по една или друга причина, например, че не ака всеки ден или може би кърмата не му е достатъчна на тази възраст, има ли признаци да не наддава добре и притеснително ли е, че не се изхожда всеки ден?
Виж целия пост
Ще съм благодарна ако ми помогнете със съвет. Ситуацията е следната. Бебето ми е на 3 навършени месеца + няколко дни. Момче, естествено раждане 3500 грама и 54 см. В момента бебето е 6800 и 66 см. Храня го изцяло с кърма, но не кърмя, а изцеждам (наскоро разбрах, че причината за неуспешното кърмене е къса юздичка, но се опасявам, че вече е късно да се върнем на гърда, след привикване с биберона). Добавям капки колиийф към кърмата заради коликите. Детето изяжда между 700 и 800 мл. на ден, храня го, когато ми поиска и разбирам, че се е нахранил като му остане малко количество в шишето, което не иска да дояде. Храня се балансирано и разнообразно. Някъде след навършване на 2 месеца започна да не ака всеки ден. Няколко пъти (2 мисля) се стигна до 5 дни и тогава му помогнах с клизма мелилакс и тогава имаше повече "материал" от обикновенно. Пишка си нормално, при всяко хранене сменям пелената и е мокричка. Моята педиатърка още тогава ме посъветва да започна да давам плодов сок, за да оправя проблема с акането. Аз подминах съвета й. Вместо това започнах да приемам много повече плодове. Сега бебчо ака веднъж на 1-2-3 дни. Коремчето не е надуто, но изкарва газове понякога. Педиатърката обаче пак настоява за захранване- да давам плодов сок и пюрета, да слагам и в кърмата, защото му липсвали фибри и с плодовете може да си ги набави, а и че може да не харесва вкуса на кърмата и с плодовете мога да разнообразя, след като й споделих, че понякога изяжда едва 80-90 мл (друг път 100-130) и не иска повече, сърди се, бута биберона- но все си мисля, че ако кърмех, нямаше как да следя милилитрите. Според прочетеното, захранването е добре да стане около 6 месечна възраст, а твърде ранното захранване може да доведе до по-силни колики, алергии, проблеми, дори и в по-късна възраст, с храносмилателната система. Аз, честно казано, съм против да захранвам толкова рано. Мъжът ми обаче, необяснимо защо, има пълно доверие на лекарката и държи да я послушам. Въпросите са ми, оправдано ли е в случая толкова ранно захранване по една или друга причина, например, че не ака всеки ден или може би кърмата не му е достатъчна на тази възраст, има ли признаци да не наддава добре и притеснително ли е, че не се изхожда всеки ден?
