А би ли ви притеснило ако детето ви системно играе с по-малки деца. По малки в смисъл сина ми е на 12г, а има две приятелчета на 11г.?
Глухарче, 1 година разлика нищо не е. Поне за мен. Виж сега, ако играе редовно с 5-6 годишни е друго. Макар че може - може да е братче, сестричка, братовчеди, пък и изобщо ... нека играе с всички. Мен би ме притеснило само ако играе винаги с много по-малки и въобще не играе с връстници (1 година плюс/минус).
И моят син е от общителните, аз го насърчавам, защото кака му е достатъчен интроверт и аз все обвинявам себе си за това.
Обаче...има деца, които го отхвърлят и се държат леко надменно. Да не са вашите?
...
Обаче...има деца, които го отхвърлят и се държат леко надменно. Да не са вашите?
...Обвиняваш себе си за каката, защото ...?
Моят почти никога не поема инициативата, иначе като го заговорят и няма проблем. Та това на някой може да му се стори и надменно поведение. А не ви ли се струва, че поведението им идва донякъде от копиране на родителското поведение. Въпреки, че аз съм показвала много поведения. Не мога да си го обясня, а искам - кое откъде идва.
Ама моля ти се имаме сума и познати подобни. На мен пък са ми много странни такива майки, които постоянно си защитават децата и все децата им прави. Не мога да си обесня как на черното бяло казваш. То егати любовта пък. И аз си обичам детето, обаче видя ли че се бие (е той не го прави, но примерно), да не говорим за кражби, да ме провокира хич няма да му цепя басма и не му и цепя де. Откровена съм със себе си и не мога да позволя дете да ме манипулира. Абсурд. Мисля че добре преценям действията му и си получаава заслуженото според случката, което е конско някакво. Не мога да го защитавам, като виждам че върши нещо нередно.
Такива майки ще берат плодовете на възпитанието си след време. То и поговорка си има: "Бий д*пе, да не биеш г*зище." Е не, че буквално де.
