лошо отношение в родилното отделение заради аборт в миналото

  • 1 559
  • 1
Преди 2 месеца родих прекрасно детенце. Мечтаех за този момент от години наред. Проблемът беше, че докторът разказа на акушерките за правен от мен аборт в миналото. Това за мен е болезнена и дълбоко лична тема. Никой не знаеше, освен човекът до мен. В малкият град, в който живея, това е причина хората да те обиждат, сочат с пръст и съдят, без дори да се замислят, че изобщо нямат право на това.След като персоналът в отделението беше информиран, започнаха и обидите към мен - говорене на висок тон, с цел да чуя всичко и най - ужасното - въвличане на останалите родилки в драмата, явно, за да е по - интересно. Обидите варираха от колко съм грозна до  това, че не заслужавам да съм майка и трябва да ми вземат детето. През целия ми престой в болницата плаках над кошчето с бебето, не успях да се зарадвам нито веднъж. Помолих едната от тях да спрат коментарите, защото е лично и не знаят как стоят нещата, но това ги активизира още повече и се стигна до там да ме обявят, че съм луда. Това беше най - унизителното. Докторът напълно им повярва и дори пратиха психиатър да ме прегледа. Добре, че специалистът беше на ниво  - буквално ме спаси от психиатрията/обмисляха да ме изпратят в най - близката/. Изписаха ме, но кошмарът прерасна в тежка форма на следродилна депресия. Не спирам да плача и не смея да изляза с количката навън, постоянно се оглеждам и мисля, че всички хора знаят за случилото се и ми се присмиват. Преди няколко дни ми се стори, че ме обсъждат как съм откачила в болницата, защото са говорили за аборта ми, а мен ме било срам от хората!!! Нямат ли си друга работа, а превръщат живота ми в кошмар, като изнасят случилото се извън болницата. Не мога да се справя сама. Не знам какво да правя с живота си. Изпитвам огромен срам от случилото се.
Моля за съвет!
Виж целия пост
# 1
Здравейте,
Според мен, проблемът е че, позволявате всичко това да рефлектира върху вас и връзката ви с детето.  Най-добре да поговорите за това с някой, който няма да ви съди, ще е добронамерен и преди всичко ще има конфиденциалност. За това са създадени скайп сесиите.
Миналото винаги ги настига, въпреки всички съвети да се "стегнете" и "продължите напред". Може би в невъзможността да обсъдите аборта с някой, разбиращ и компетентен, още не сте се освободили от вината и тъгата, които са се сгъстили и компресирали във вас и сега, при грубото и неуместно погазване на лекарската тайна, всичко това е избухнало - непредвидено, неочаквано и безконтролно?
След като всичко това е излязло"наяве", поне се опитайте да го обсъдите вътре в себе си или с мъжът си. Болезнено е при всички случаи, но само така ще е възможно да се освободите и може би да се реабилитирате пред самата себе си. Тръгнете от там, че въпреки цялата болка сте успяли да създадете свое дете, има ли сте куража и смелостта за това. Освен това, сегашното дете е друго, различно и по никакви причини не му дължите, неща свързани с предишното, което сте решили да не запазите.
Изобщо не желая да обсъждам  изборът ви да направите аборт, това е вашето тяло и живот и вие сте в пълното право да вземате решения за тях. Точка! Самият избор НЕ ПОДЛЕЖИ на коментар. Още повече, че най-вероятно по това време сте били изключително сама и самотна.  Ще вметна, че в такава ситуация никой не му идва наум да коментира, обвинява, взема на прицел  мъжът, който носи солидарно отговорност за случилото се. Мен лично този факт винаги ме е вбесявал и изумявал.  Още повече, че според едно американско изследване чрез анкето, всички жени, които са правили този избор, казват, че ако имаше и един човек от тяхните близки който, да ги подкрепи , те биха запазили детето.  Много винаги ми се е струвало интересно, как обвиненията и клеймата  винаги остават единствено и само за жената, направила аборта, а всички околни са невинни и чисти...ИИ никой не носи вина и отговорност за това че, не е подкрепил и помогнал в трудния момент.

Даниела Тахирова - психотерапевт
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия