Бихте ли се качили в колата на симпатичен непознат от улицата?

  • 11 966
  • 104
# 75
Невена, много иделична картина нарисува, но  аз си обичам личното пространство да ми е самостоятелно, като си затвориш вратата да си правиш каквото ти хрумне, ако искаш да отидеш на купон отиваш, но ако купона ти е вкъщи, а на теб не ти се купонясва няма къде да избягаш.
Но едно такова съжителство предполага и куп битовизми, които никога не съм имала желание да си причиня.
Наясно съм, че често и причината е финансова, но го правят и хора, които нямат такива основания, явно по описаните от теб причини
Виж целия пост
# 76
Аз съм живяла цял живот в големи сгради на оживени и шумни места, по хотели и общежития, където денонощно е дънела музика. Обичам да съм сред хора и повече от собствена стая не ми трябва. Ако няма музика и купон пусках веднага. Имаше хора, на които този начин на живот не се харесваше и си намираха нещо самостоятелно. Признавам, че не е за всеки. Ако няма сватба, рожден ден или друг танцувален и театрален купон в петък и събота устройвах веднага парти. Когато живеех там разполагах и с огромна гарсониера в съседен блок. Ключът ми го беше дала собственичката, която се прибра за година в нейната държава и не искаше жилището и да е без надзор. Трябваше само да поливам цветята. Това и правех. Не мога да си представя да седя сама. Ходех у приятелки или ми идваха на гости. Мъжът ми не може да живее така.
Виж целия пост
# 77
Не говоря за студентските години, а че този период у днешните млади продължава безкрайно дълго и след приключване на студентството, единствената промяна е, че вместо на лекции ходят на работа.

Ами щом им харесва, какъв е проблемът? Като им омръзне, ще се преориентират към самостоятелен живот.
Виж целия пост
# 78
Усещането за лично пространство е различно при всеки човек. Моето е най-непосредствена близост, метър да кажем. За някого, който се нуждае от уединение и спокойствие, може да звучи хипарско, непораснало и т.н., но всъщност за мен поне живеенето с повече хора е чудесно. Невена го е казала изчерпателно - забавно е и облекчава битовизмите, които пък на мен са ми откровено досадни. Не се привързвам към къщи, към предмети, а съм от много "улегнало" семейство, т.е. не е бекграунд, а характер. Познавам доста хора като мен, някои улегнаха с годините, други - не. В момента си живея като примерна домакиня, защото обстоятелствата го налагат, така че мога да направя сравнение - и не, не е в полза на прилежно изтупаните килими.
Виж целия пост
# 79
Усещането за лично пространство е различно при всеки човек.  Моето е най-непосредствена близост, метър да кажем.
Като каза метър и се сетих за една случка с мой не много близък познат. Срещаме се в някакво учреждение и той си оставя чантата на земята. Започваме да говорим, но той така се бута отгоре ми, че аз тактично отстъпвам половин крачка назад. Той се приближава, аз отново отстъпвам. Накрая на разговора бяхме на два метра от чантата му. Не понасям да говоря с хора, които не са от най-близките ми, на 1-2 педи разстояние.
Виж целия пост
# 80
И аз не понасям хора да ми се врат в лицето и отстъпвам. Забелязах, че хора, живели в гъсто населени места стоят на малко разстояние и обратното. Живеех с японка, която все ми се вреше в лицето и ми шептеше. А в Централна Африка застават на поне 4-5 метра от човека и говорят високо. Мразя и да ходят по мене.
Виж целия пост
# 81
Да, ето, и при мен е така. Непосредствена близост понасям много трудно дори от симпатични хора. За сметка на това, ако ми се пази периметъра, мога и ми е приятно да общувам с почти всякакви хора.
Виж целия пост
# 82
Истинска котка си, мяу  Sunglasses. Аз се побърквам на спокойни и отдалечени места. Обичам шум и централни, оживени места.
Виж целия пост
# 83
И типичната котешка шизофрения ме пере - на концерт ми е добре, например. Може би е и до нагласа.
Скрит текст:
(А се прекръстих по името на едно вино, което ми стоеше пред очите - и в чашата, де - когато ми скимна за ново екранно име. И се усетих чак когато станахме няколко мачки в една тема, ама - късно, либе, късно.)

Виж целия пост
# 84
Гату Негру си е прекрасно Каберне. Бих пийнала чашка с удоволствие
Виж целия пост
# 85
Wine Glass
Много си ми далече за стоп с непознат, но - виртуално наздраве. Laughing
Виж целия пост
# 86
Зара, аз винаги съм предпочитала да деля със съквартиранти, дори и ако за същия наем мога да намеря самостоятелно жилище. По-весело е, правите си партита, готвите заедно. Има кой да иде до аптеката ако се разболееш. Има кой да изведе кучето като си в командировка. Мъжо не може да живее с чужди хора а сестра му е като мене. Ако можеше и стаята си бих делила със съквартирантка. Но повечето хора си искат собствена стая. Най-весело ми беше в огромна къща със 6 спални в Лондон и бяхме 8 души. Винаги имаше човек в къщи а това е голямо удобство. Представи си да се върнеш скапан в 22 часа и да те чака уютна вечеря и чаша вино. Трима души готвехме - всеки по 2 вечери седмично. Другите миеха баните, прозорците, хранеха лисиците в двора. Няма разходки на кучета сутрин - в 7 сутрин му отваряш към задния двор и преди да излезеш за работа го пускаш обратно. Даже спалното бельо не си сменях  Mr. Green. А готвех колкото бих готвила ако живеех сама, но готвех по-рядко. Специалитетите ми бяха Бьоф Строганов с гарнитура ориз и шопска салата и бадемов крем с шоколадова заливка и на другия ден зеленчукова чорба, кускус с агнешко и катми с мед. В замяна 4 дена ме хранеха със филета сьомга в сметанен сос, мадраски кърите, къри от бамя и спанак, мулухия, фалафели, готвени риби, палачинки, баварски кремове, шарлоти с малини итн итн. По-здравословно не съм се хранила никога. И танци до зори всяка вечер. Седях 46-47кг. Сега готвя по 3-4 пъти дневно, да му се не види!

В моето семейство след завършване на гимназия заминаваме. Може и по-рано при желание  Mr. Green

Много малко съм живяла така, частта с купоните ми хареса. (то като млада бих живяла само в дискотеките ... ах, тези танци Grinning) Иначе си висях доста на мивката, но то и това ми харесва. Wink
Виж целия пост
# 87
Не никога.
Виж целия пост
# 88
Сигурно към 80% от нещата, които съм правила, не бих одобрила за бъдещите ми деца - независимо от пола им. Но сега и аз не бих ги направила. Като чуя пътуване на стоп и изтръпвам ВЕЧЕ.
Виж целия пост
# 89
Голям страх ми е децата ми да не правят нещата, които аз съм правила. Тогава беше по-различно, примерно нямаше страх от отвличане за органи или в чужбина, но изнасилвания имаше. Много съм пътувала на стоп, да не кажа, че с компанията ми (момичета и момчета) в продължение на години сме пътували само на стоп. Но и сама също ми се е случвало често да пътувам, макар и на кратко разстояние, и стопът по този маршрут по нашия край се приемаше като нещо нормално. Нищо лошо, слава Богу, не ми се е случвало. Една романтична връзка имам, появила се по този начин.
Но в днешно време - абсурд просто. Прекалено много психопати и откачалки в пълния смисъл на думата се разхождат свободно. Децата ми са малки още, но и аз ще ги уча на същото, което е написано в първото мнение по темата. Просто вече има много психично болни и  абсолютно завършени престъпници в България по улиците.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия