Здравейте, и ние сме в подобно положение. Мога само да кажа, че наистина е временно състояние, като всеки друг период от детското съзряване. Тежко е да гледаш детето ти как изпада в истерии и да не знаеш как да му помогнеш, но и това преминава. А и всяко дете си има характер.Трябва много любов и много, много, много търпение! Успех на всички!
Виж целия пост
Трудната страна на майчинството
- Публикувана: 10 септ. 2017, 00:03 ч.
- Последно мнение: 5 дек. 2017, 23:48 ч.
# 960
18 окт. 2017, 20:56 ч.
# 961
18 окт. 2017, 20:59 ч.
Калина, респект 
Аз понякога обвинявам себе си, че психиката ми не е по- силна и подивявам от номерата на едно бебе. Днес цял ден е кисела, тръшка се и реве без видима причина, за целия ден е спала час и половина, при положение, че става в 7.
Сега вече се приспиват с баща и, а аз си сипах виното, че ако не е то, трябва да почвам розовите хапчета.
А най- странното е, че с всички други е добра. Бабите като я гледат винаги казват, че била отлично детето, не вярвам да ме лъжат, а и сами имат желание да прекарват време с нея. Затова и още повече търся причината в себе си.
Виж целия пост
Аз понякога обвинявам себе си, че психиката ми не е по- силна и подивявам от номерата на едно бебе. Днес цял ден е кисела, тръшка се и реве без видима причина, за целия ден е спала час и половина, при положение, че става в 7.
Сега вече се приспиват с баща и, а аз си сипах виното, че ако не е то, трябва да почвам розовите хапчета.
А най- странното е, че с всички други е добра. Бабите като я гледат винаги казват, че била отлично детето, не вярвам да ме лъжат, а и сами имат желание да прекарват време с нея. Затова и още повече търся причината в себе си.
# 962
18 окт. 2017, 21:06 ч.
Хахах, извинявай, не е смешно, но все едно аз съм го писала - и за тръшкането, и за памперса, и за обличането. Моята приятелка тогава беше с бебе и ми се смееше, че едно дете не можем да облечем 2-ма човека, а сега и тя е а тоя хал но всичко се връща. Моят дребен ми направи ужасен номер и то в един много изнервен период, след като лежахме в болница, като беше болен от пневмония и се бях изнервила до крайност. Като излязохме от болницата отидох при нашите, че да не сме сами по цял ден, лекарства му се даваха, по н-броя инхалации на ден и т.н. Той пиеше зинат и имаше разтройство от него. В един момент, когато бях сама и трябваше да сменям наакан памперс, ама наакан... до ушите - омазан целия. Сложих го на дивана върху един найлонов повивалник, таман го събух, разлепих памперса вдигам дупето и той като хвана памперса с едната ръка, издърпа го назад и пльос - върху стената - залепи го! Така полудях, че си изтървах нервите - грабнах го и го понесох към банята, отворих вратата на хола с шут, счупих стъклото и стана на сол. Нарязах си даже малко крака. Това ми беше най-изнервящата случка от цялото майчинство. После си поревах доста и така... Сега сигурно щеше да ми е смешно това с памперса, тогава не беше.
И аз се придържам обаче към мнението на другите - временно е. Сега детето е доста по-кротко.
Виж целия пост
Мм, да, надали, това си е период и просто трябва да отмине. Моята вече говори, отдавна разбира всичко, но се тръшка безумно и реве за всякакви глупости. Например днес искаше да ми закопчае ципа на блузата (все иска да закопчава копчета, ципове, колани), но аз в бързината забравих и си го вдигнах (каква наглост от моя страна 
), тя съответно се затръшка като че е станала непоправима трагедия. И понеже знам какви сцени ме чакат го смъкнах и й казах да го закопчае тя, но НЕ! Госпожицата вече е дълбоко обидена, че съм забравила и съответно не пожела да го вдигне и рева 15 минути! Това стана точно преди обяда й и съответно не пожела да обядва. Давам храната тя реве, та са дави, дере се колкото глас има и не ще да яде защото е прекалено "разстроена". Махам храната - полудява още повече, гладна била! И този цирк се повтаря 15 минути след което най - накрая започнахме да ядем, но аз вече имах нужда от валериан.
После твърди, че иска вода - същата работата - давам водата - не я иска, махам я - издивява, оставям я някъде ако иска сама да си вземе - пак рев!
Събува се и ходи боса по гранитогреса, а у нас си е студено, нямаме отопление още. Непрекъснато се чуди къде да се покатери и да се отрепе, последно щеше да падне със столчето за хранене, всеки ден си удря главата някъде. Яде хартии и всякакви боклуци, въпреки че е вече на 2 години. Особено ако на площадката види някое бебе да лапа нещо, веднага го прави и тя за да не остане по - назад.
Обличането и смяната на памперс са истински кошмар. Направо трябват двама човека, единия да я държи, а другия да облича, ама няма как. Уговаряме се по 20 минути докато започнем, а тя се държи като безгръбначно и се мята по цялото легло.
Най - големия проблем обаче ни е приспиването. Прави всякакви номера и ни прави на луди калинки с баща й.
Знам, че това са нормални неща предвид възрастта й, ама ЗДРАВИ нерви се искат, за да издържиш. И особено когато това е всеки ден - 24 часа, 7 дни в седмицата...
), тя съответно се затръшка като че е станала непоправима трагедия. И понеже знам какви сцени ме чакат го смъкнах и й казах да го закопчае тя, но НЕ! Госпожицата вече е дълбоко обидена, че съм забравила и съответно не пожела да го вдигне и рева 15 минути! Това стана точно преди обяда й и съответно не пожела да обядва. Давам храната тя реве, та са дави, дере се колкото глас има и не ще да яде защото е прекалено "разстроена". Махам храната - полудява още повече, гладна била! И този цирк се повтаря 15 минути след което най - накрая започнахме да ядем, но аз вече имах нужда от валериан. После твърди, че иска вода - същата работата - давам водата - не я иска, махам я - издивява, оставям я някъде ако иска сама да си вземе - пак рев!
Събува се и ходи боса по гранитогреса, а у нас си е студено, нямаме отопление още. Непрекъснато се чуди къде да се покатери и да се отрепе, последно щеше да падне със столчето за хранене, всеки ден си удря главата някъде. Яде хартии и всякакви боклуци, въпреки че е вече на 2 години. Особено ако на площадката види някое бебе да лапа нещо, веднага го прави и тя за да не остане по - назад.
Обличането и смяната на памперс са истински кошмар. Направо трябват двама човека, единия да я държи, а другия да облича, ама няма как. Уговаряме се по 20 минути докато започнем, а тя се държи като безгръбначно и се мята по цялото легло.
Най - големия проблем обаче ни е приспиването. Прави всякакви номера и ни прави на луди калинки с баща й.
Знам, че това са нормални неща предвид възрастта й, ама ЗДРАВИ нерви се искат, за да издържиш. И особено когато това е всеки ден - 24 часа, 7 дни в седмицата...
Моят дребен ми направи ужасен номер и то в един много изнервен период, след като лежахме в болница, като беше болен от пневмония и се бях изнервила до крайност. Като излязохме от болницата отидох при нашите, че да не сме сами по цял ден, лекарства му се даваха, по н-броя инхалации на ден и т.н. Той пиеше зинат и имаше разтройство от него. В един момент, когато бях сама и трябваше да сменям наакан памперс, ама наакан... до ушите - омазан целия. Сложих го на дивана върху един найлонов повивалник, таман го събух, разлепих памперса вдигам дупето и той като хвана памперса с едната ръка, издърпа го назад и пльос - върху стената - залепи го! Така полудях, че си изтървах нервите - грабнах го и го понесох към банята, отворих вратата на хола с шут, счупих стъклото и стана на сол. Нарязах си даже малко крака. Това ми беше най-изнервящата случка от цялото майчинство. После си поревах доста и така... Сега сигурно щеше да ми е смешно това с памперса, тогава не беше.И аз се придържам обаче към мнението на другите - временно е. Сега детето е доста по-кротко.
# 964
18 окт. 2017, 21:37 ч.
Може ли и аз да помрънкам тук? Моята е на 6 и половина. В момента е със счупена ключица. Вече не я боли, но скуката си казва думата. Това са ми най-дългите 10 дни до тук, а има още толкова. Идва с мен на работа, защото няма как точно сега да изляза в 20 дневен болничен. Там е слънце. Обаче после..... Сега за поредна вечер се скарахме преди да заспи, защото "не искам да ми казваш какво да правя". Ако отмине след като се върнем към нормален ритъм, ок, но ако е някакъв период предпубертетен или какъвто е там, ще хващам гората май.
Виж целия пост
# 965
18 окт. 2017, 22:10 ч.
Ами според мен е нормално (ако изобщо може така да се каже) за диво и проклето двегодишно
със сигурност има много кротки деца, на които са им чужди тия изпълнения, но принцип могат да минат за "нормални" за бебешкия пубертет. Въпреки че тя си е проклета още от раждането си. Още тогава не спираше да реве, първо мислехме, че са колики (наистина имаше такива, но рева далеч не беше само от тях), после зъби, после някакви други проблеми и все чакахме да се кротне. В един момент осъзнахме, че си е просто характер.
Слава Богу има и "светли" периоди през които се държи що годе човешки, но са рядкост.
Най - странното е, че колкото повече време прекарва навън и играе с деца толкова по - зле се държи после вкъщи. Вместо да се е наиграла и да е уморена след 2 - 3 часа навън примерно, като се приберем тя дивее като обезумяла и само се чуди как да ме вбеси.
Виж целия пост
Аз мога да стана луда калинка, ако моето дете дори само един ден ми ги сервира тия изпълнения... Наистина ли е нормално поведение за двегодишно?
Ами според мен е нормално (ако изобщо може така да се каже) за диво и проклето двегодишно
със сигурност има много кротки деца, на които са им чужди тия изпълнения, но принцип могат да минат за "нормални" за бебешкия пубертет. Въпреки че тя си е проклета още от раждането си. Още тогава не спираше да реве, първо мислехме, че са колики (наистина имаше такива, но рева далеч не беше само от тях), после зъби, после някакви други проблеми и все чакахме да се кротне. В един момент осъзнахме, че си е просто характер. Слава Богу има и "светли" периоди през които се държи що годе човешки, но са рядкост.
Най - странното е, че колкото повече време прекарва навън и играе с деца толкова по - зле се държи после вкъщи. Вместо да се е наиграла и да е уморена след 2 - 3 часа навън примерно, като се приберем тя дивее като обезумяла и само се чуди как да ме вбеси.
# 966
18 окт. 2017, 22:20 ч.
И аз се обвинявам много често, почти ежедневно, че избухвам понякога пред нея (старая се да е истинска рядкост това, но не винаги ми се получава) както и пред баща й. Той поне ме разбира щото добре й знае номерата. Вечер я приспива той и се изнервя до краен предел. А прекарва само 1,5 - 2 часа на денонощие с нея, за разлика от мен...
А ти си "виновна" единствено с това, че просто прекарваш най - много време с детето. На кой друг да спретва номера и да си изкарва лошото настроение ако не на мама Нормално е. И моята с бабите е съвсем различна. И според тях е много кротка и послушна. Но и аз с очите си виждам какво се случва особено ако не ги е виждала по - дълго време е по - ниска от тревата, поне в началото.
Веднъж бяхме на среща с детето и с баба ми за около 2 часа (тя живее в друг град и я вижда няколко пъти ГОДИШНО, но и според нея е много послушна). Та по време на въпросната среща бяхме в парка на една площадка. Малката си игра кротко с баба си през цялото време, води я за ръчичка насам натам и въобще беше невероятна. Иначе аз съм й разказвала вкъщи какво е чудо е, ама тя все не вярва и не спира да я хвали. Та след 2 дни баба ми звъни по телефона, а детето тъкмо ме е ядосало здраво за поредната глупост и жената пита дали малката слуша, отговарям: "Не!", а тя ми казва: "О, моля те, ти само се оплакваш, тя е толкова добричка, все едно не гледаш дете изобщо!" при което на мен толкова ми прикипява, че й затворих телефона
сега ми е смешно ама тогава не ми беше, толквоа отчаяна се чувствах...
Виж целия пост
Калина, респект
Аз понякога обвинявам себе си, че психиката ми не е по- силна и подивявам от номерата на едно бебе. Днес цял ден е кисела, тръшка се и реве без видима причина, за целия ден е спала час и половина, при положение, че става в 7.
Сега вече се приспиват с баща и, а аз си сипах виното, че ако не е то, трябва да почвам розовите хапчета.
А най- странното е, че с всички други е добра. Бабите като я гледат винаги казват, че била отлично детето, не вярвам да ме лъжат, а и сами имат желание да прекарват време с нея. Затова и още повече търся причината в себе си.
Аз понякога обвинявам себе си, че психиката ми не е по- силна и подивявам от номерата на едно бебе. Днес цял ден е кисела, тръшка се и реве без видима причина, за целия ден е спала час и половина, при положение, че става в 7.
Сега вече се приспиват с баща и, а аз си сипах виното, че ако не е то, трябва да почвам розовите хапчета.
А най- странното е, че с всички други е добра. Бабите като я гледат винаги казват, че била отлично детето, не вярвам да ме лъжат, а и сами имат желание да прекарват време с нея. Затова и още повече търся причината в себе си.
И аз се обвинявам много често, почти ежедневно, че избухвам понякога пред нея (старая се да е истинска рядкост това, но не винаги ми се получава) както и пред баща й. Той поне ме разбира щото добре й знае номерата. Вечер я приспива той и се изнервя до краен предел. А прекарва само 1,5 - 2 часа на денонощие с нея, за разлика от мен...
А ти си "виновна" единствено с това, че просто прекарваш най - много време с детето. На кой друг да спретва номера и да си изкарва лошото настроение ако не на мама
Нормално е. И моята с бабите е съвсем различна. И според тях е много кротка и послушна. Но и аз с очите си виждам какво се случва особено ако не ги е виждала по - дълго време е по - ниска от тревата, поне в началото.Веднъж бяхме на среща с детето и с баба ми за около 2 часа (тя живее в друг град и я вижда няколко пъти ГОДИШНО, но и според нея е много послушна). Та по време на въпросната среща бяхме в парка на една площадка. Малката си игра кротко с баба си през цялото време, води я за ръчичка насам натам и въобще беше невероятна. Иначе аз съм й разказвала вкъщи какво е чудо е, ама тя все не вярва и не спира да я хвали. Та след 2 дни баба ми звъни по телефона, а детето тъкмо ме е ядосало здраво за поредната глупост и жената пита дали малката слуша, отговарям: "Не!", а тя ми казва: "О, моля те, ти само се оплакваш, тя е толкова добричка, все едно не гледаш дете изобщо!" при което на мен толкова ми прикипява, че й затворих телефона
сега ми е смешно ама тогава не ми беше, толквоа отчаяна се чувствах...
# 967
18 окт. 2017, 22:40 ч.
Децата на 2 са точно като пиян човек. Възприятието им не е калибрирано, съответно някои неща, които на нас изглеждат нормални, за тях може да са страшни, неприятни, дразнещи. От една страна може да се подхожда почти терапевтично, като следиш и внимаваш да не се превъзбуди, махаш "грешните" стимули...
...но твърде скоро се изморява човек и просто си го оставяш да прекипява. След време се адаптира. Няма винаги да има до него някой, който да изглажда всяка гънка на битието и съзнанието. Общо взето понякога им трябва малко шок, за да се сепнат и да спрат да се втелясват, иначе до утре може да ги терапевтираме с мачкане на желета и не знам си какви кубчета, ама пак ще има моменти да не са на кеф, защото са двегодишни.
Най-хубавото е, че доброто поведение се натрупва и детето в един момент превключва. И на него не му е гот да е все разревано. Така че ако е по-добре да е в градина или с баба, а с мама има повече лоши моменти и реагира зле- ами да заминава и да се гледат. С второто така процедирам. На мен ми прави номера и драми, защото знае, че може да се отпусне. Но като не е с мен, се стяга и си пренастройва сетивата. Тя е на три вече, но още има изблици.
Виж целия пост
...но твърде скоро се изморява човек и просто си го оставяш да прекипява. След време се адаптира. Няма винаги да има до него някой, който да изглажда всяка гънка на битието и съзнанието. Общо взето понякога им трябва малко шок, за да се сепнат и да спрат да се втелясват, иначе до утре може да ги терапевтираме с мачкане на желета и не знам си какви кубчета, ама пак ще има моменти да не са на кеф, защото са двегодишни.
Най-хубавото е, че доброто поведение се натрупва и детето в един момент превключва. И на него не му е гот да е все разревано. Така че ако е по-добре да е в градина или с баба, а с мама има повече лоши моменти и реагира зле- ами да заминава и да се гледат. С второто така процедирам. На мен ми прави номера и драми, защото знае, че може да се отпусне. Но като не е с мен, се стяга и си пренастройва сетивата. Тя е на три вече, но още има изблици.
# 968
18 окт. 2017, 23:05 ч.
Адаш, нашата психоложка разправяше, че с дете като нашето, трябва много добре да преценяме количеството време навън и сред хора и деца. Хем да й е достатъчно да се наиграе и измори, хем да не прекалим, защото се превъзбуждат и има обратен ефект. Има резон в думите й, ама аз лично никога не го усвоих този номер с точната преценка на времето за игра.
П.с. Нашата легна миналата седмица на земята на алеята в Зоолигическата градина и се дра десет минути, защото не й позволяваме да влезе при мечката и да я гушка...
Виж целия пост
Най - странното е, че колкото повече време прекарва навън и играе с деца толкова по - зле се държи после вкъщи. Вместо да се е наиграла и да е уморена след 2 - 3 часа навън примерно, като се приберем тя дивее като обезумяла и само се чуди как да ме вбеси.
П.с. Нашата легна миналата седмица на земята на алеята в Зоолигическата градина и се дра десет минути, защото не й позволяваме да влезе при мечката и да я гушка...
# 969
18 окт. 2017, 23:08 ч.
Точно същото щях да кажа и аз. Сигурно се преуморява детето и затова после си го изкарва на вас.
И аз имам спомен от едно дране в Зоопарка. Там има едно влакче за деца и моят син се затръшка да се вози на него. Е прежалих се веднъж и аз да се кача с него (беше на 2 г. точно), но втори път не исках и той като се тръшна...
Виж целия пост
И аз имам спомен от едно дране в Зоопарка. Там има едно влакче за деца и моят син се затръшка да се вози на него. Е прежалих се веднъж и аз да се кача с него (беше на 2 г. точно), но втори път не исках и той като се тръшна...
# 970
19 окт. 2017, 06:57 ч.
Мм, да, надали, това си е период и просто трябва да отмине. Моята вече говори, отдавна разбира всичко, но се тръшка безумно и реве за всякакви глупости. Например днес искаше да ми закопчае ципа на блузата (все иска да закопчава копчета, ципове, колани), но аз в бързината забравих и си го вдигнах (каква наглост от моя страна), тя съответно се затръшка като че е станала непоправима трагедия. И понеже знам какви сцени ме чакат го смъкнах и й казах да го закопчае тя, но НЕ! Госпожицата вече е дълбоко обидена, че съм забравила и съответно не пожела да го вдигне и рева 15 минути! Това стана точно преди обяда й и съответно не пожела да обядва. Давам храната тя реве, та са дави, дере се колкото глас има и не ще да яде защото е прекалено "разстроена". Махам храната - полудява още повече, гладна била! И този цирк се повтаря 15 минути след което най - накрая започнахме да ядем, но аз вече имах нужда от валериан.
После твърди, че иска вода - същата работата - давам водата - не я иска, махам я - издивява, оставям я някъде ако иска сама да си вземе - пак рев!
Ох, дъщеря ми още реве за щяло и нещяло. Особено, когато и е уморена и сутрин, когато е ненаспана, е същия цирк. Предната вечер например бяхме на куклен театър и отидохме до близката площадка. От там си тръгнахме с рев, защото не можа да се качи на една люлка (беше заета, а и беше поредното "само и на това да поиграя"). След това вкъщи рев за едни яйца, защото съм и сложила 2, а не 3, след това искаше да и ги нарежа, но се оказа, че не ги режа "правилно". От това последва изгонване в другата стая и рев още поне 15-20 минути.
Сега сигурно ще се скараме, защото поне 10 пъти ще я повикам да става от гърнето, после ще спорим за дрехите, след това ще и подвикна още 10 пъти да се облича. Ако и разгъна дреха, настъпва апокалипсис и губим поне 5 митути в "Заааащо ми я/го разгънаааа?"
Виж целия пост
Мм, да, надали, това си е период и просто трябва да отмине. Моята вече говори, отдавна разбира всичко, но се тръшка безумно и реве за всякакви глупости. Например днес искаше да ми закопчае ципа на блузата (все иска да закопчава копчета, ципове, колани), но аз в бързината забравих и си го вдигнах (каква наглост от моя страна
), тя съответно се затръшка като че е станала непоправима трагедия. И понеже знам какви сцени ме чакат го смъкнах и й казах да го закопчае тя, но НЕ! Госпожицата вече е дълбоко обидена, че съм забравила и съответно не пожела да го вдигне и рева 15 минути! Това стана точно преди обяда й и съответно не пожела да обядва. Давам храната тя реве, та са дави, дере се колкото глас има и не ще да яде защото е прекалено "разстроена". Махам храната - полудява още повече, гладна била! И този цирк се повтаря 15 минути след което най - накрая започнахме да ядем, но аз вече имах нужда от валериан. После твърди, че иска вода - същата работата - давам водата - не я иска, махам я - издивява, оставям я някъде ако иска сама да си вземе - пак рев!
Сега сигурно ще се скараме, защото поне 10 пъти ще я повикам да става от гърнето, после ще спорим за дрехите, след това ще и подвикна още 10 пъти да се облича. Ако и разгъна дреха, настъпва апокалипсис и губим поне 5 митути в "Заааащо ми я/го разгънаааа?"
# 971
19 окт. 2017, 10:01 ч.
Ама вие ги обличате тия деца? Това лято едното на практика го изкара без дрехи. Наскоро придоби модно самоосъзнаване и дава да я обличам, иначе имаше нудистки период.
Виж целия пост
# 973
19 окт. 2017, 10:33 ч.
Хлапето изкара цяло лято голо кажи-речи, но кошмара със смяната на рамперса става все по-зловещ. Сега обаче няма как да ходи голо и така, мъчим си се взаимно.
Виж целия пост
# 974
19 окт. 2017, 10:33 ч.
Предпочитам да се облече за градина, но като нищо може да и се случи и по пижама да я заведа някой ден Една приятелка разказваше как занесла нейната дъщеря по гащи в градината. Не искала точно този панталон и го събула в колата до градината.
Виж целия пост
Една приятелка разказваше как занесла нейната дъщеря по гащи в градината. Не искала точно този панталон и го събула в колата до градината. Препоръчани теми