Как си тръгнахте?

Аз си взимам пуканките и ще си търся друга тема- писна ми от ревящи мами, които не знаят точно от какво и за какво рИват............

Това е нейн пост също, нали?

Да. Нямат проблем с детето, никой не твърди друго.
Проблемът е отношенията им като двойка и останалите отговорностите в нея.
За съжаление те далеч не се изчерпват с писането на домашни и разходка до логопеда.

Проблемът е, че си противоречи- в единия пост е горката тя- всичко правеща, а после се оказва, че не се е изразила точно- мъжът правел куп неща и той.

Просто е решила да си върви и иска одобрението на форума, за да не се чувства зле.

И не мисля, че ако тя прехвърли слугуването изцяло на него, той ще я понесе на ръце.

absurT, освен да пише домашни и да се разхожда с детето до логопеда, не виждам кои са куп нещата, които прави. Ако тя свършваше по-рано работа и водеше детето, след което пишеха домашните, дали прибирайки се той от работа ще си помисли - тя е свършила куп неща, нека си поиграе на плейстейшъна, и да се затича в кухнята да сготви, после за ютията, пералнята и т.н.? Леко да не повярвам

И има значение това, защото вижда в нея просто слугиня, както го е научила мама. .
Пише, че той не се усеща с нея като едно цяло семейство, не предлага брак, не иска да се обвързва с дете или друго развитие. Отношението му, все едно я няма, е точно защото я възприема като персонал в къщата.
Ако той се отдели от мама може и да му дойде акълът и да започне да се държи като голям човек. Но за тази цел трябва и да могат да си подсигурят покрива, защото това също е част от отговорностите на големите хора. Ако не могат, ще се люшкат от едните мама и тати към другите без да могат да се оформят като семейство.

Но тя си го познава най-добре, себе си също, и е наясно доколко възможно е да пораснат и двамата.
Нищо няма да загуби, ако пробват, но нещо трябва да се направи, ако иска пълноценна връзка.

Все едни и същи клишета, които се прилагат към всяка, вяснала се да се оплаче.

"Махни се, напусни го или излезте на квартира."
"Той е Муньо, мамино детенце, бягай".

И никакъв опит да се вникне в ситуацията на оплакващата се.

Каза жената, че и двамата имат кредити, които са теглили за бизнес, който се е провалил.
Има дете в 3 клас, а тя и мъжът са на работа по цял ден.

Къде, всъщност, я пращаш?
Ти ли ще ѝ поемеш наема и ти ли ще ѝ взимаш детето от училище?

7 години живеят така и най- малката ѝ грижа е, че са заедно с останалите братя и свекървата.

Момичета, не си карайте-всеки има своя гледна точка.
Той свършва работа доста по-рано от мен-към 13-14ч. си е вкъщи и няма никакви други задължения освен като свърши работа да вземе детето от училище и то не всеки ден, да отиде на фитнес и да си играе някоя игра. Аз се прибирам след 18ч. и прибирам детето от английски или го водя на плуване. Опитвам се и аз два пъти седмично да намеря време за по час фитнес. След това се почва готвене, приготвяне на закуска, кутии с храна за другия ден, някое домашно евентуално и накрая дй се изкъпя и легна по някое време.
Нагрубяваме редовно и никакво отношение към връзката ни. Не мрънкам за изнасяне, колкото и да ми се иска, защото съм наясно, че няма как в момента.
Свекърва ми се обади скоро да сваря боб, аз и казах, че ще излизам и че сина и ще го вари. Тя ме попита дали той ще може да настърже 2 моркова?! Преди да купим миялна една вечер след като приключих с готвенето влезнах да се къпя и го помолих той да измия съдовете. Влизам в банята, той отива да мие, а майка ме го гони от мивката и му казва: "Ти ще миеш!"...демек очудена как аз ще го накарам той да прави неща...
Може би някъде по пътя цялото ни усещане за живота се разминава...

Е, то не знам дали на някого вече не стана ясно в тази тема – попаднала си на "мамин златен".
Демек – чака всичко наготово щото мама така го е научила. Всичко да прави вместо него, той е като кукличка или чорбаджия. Все тая. Кошмар.
Подходи, все пак, с добро. Опитай да го приобщиш да правите нещата заедно. Но не с тръшкане и тропане, а с усмивка.
Макар да си мисля, че човек на тази възраст с изграден модел за отношения (с немъничката намеса и спомоществователство на мама), трудно би се променил.
 
Дерзай. Ако не става, мисли варианти за преместване или раздяла.

Пращам я да порасне, ако иска да има семейство. Ако не иска, може да си остане при мама като слугинята на сина й.
Достатъчно големи са да се справят и с наема, и с взимането от училище, не са единствените работещи с дете.

Не работи цял ден, скучае след 14 ч. и чака жена си да се прибере, за да го нахрани, изчисти и да му смени памперса.

Със свекърва ти да.
С мъжа до теб можете да намерите общ път, ако смяташ, че искаш де.

От опит знам, че когато един мъж реши да млъкне и Господ не може да му изкара и дума от устата. Всички мъже са факири, когато решат, че няма да говорят по някаква тема. Сменят темата всеки път, ако не помогне - правят скандал, но няма оправия не искат ли да говорят. Наблюдавам го при всички мъже около мен, начело с 85-годишният ми баща.
По въпроса за Мунчо - според мен много вероятно е да е във някаква депресия - на никой живота не е лек в момента, може би му е дошло доста (сега всички ще се втурнете да пресмятате от какво му е дошло доста, като няма причина), според мен раздяла от няколко дни или седмици ще му подейства освежаващо и ще си изясни какво точно иска. Всеки човек има различен праг на търпимост, всеки изпушва в различен момент, дори да няма някакви видими външни фактори
По въпроса за тръгването - аз лично не виждам пълна убеденост на авторката. Бих я посъветвала да се замисли - няма идеални хора и ситуации, все ще си има някакъв трън в петата. Дали би могла лесно да живее без него, дали би била по-щастлива ако не го вижда, дали лесно би могла да намери човек, който да приеме детето и като свое (както и родителите му, което не е малко), дали мисли, че ако той е обвързан с друга ще има време за нейното дете, дали предпочита да се гледа сама и да се лиши от макар и малката му помощ, дали мисли че при родителите си ще се чувства по-комфортно, отколкото при свекърва си.
Когато си отговори на тези въпроси - може и писмено за по-ясно и точно, ще може да реши какво да направи

Според мен, когато му дойде времето, първо си събираш багажа или му изхвърляш багажа, после пишеш във форуми Ако все още пита авторката, значи не знае дали иска да се "освободи" или може още да търпи. Няма идеален начин да си тръгнеш или да изгониш - просто реагираш на момента според силиците си и възможностите си.

попочетох и общо взето май просто не сте един за друг в точно този момент
не може седем години да си го дундуркала, като майка му и изведнъж да му резнеш пъпната връв
по малко стават тези неща
той си има някакви драми и понеже е примадона, очаква да се сетиш ти къде го боли
и неще да разбере, че така не става

има един момент, когато напрежението, натрупвано с години или айде месеци избива и вече всяко дребно нещо е повод за голямо раздлазнение
оставената незакапачена паста за зъби, дето едно време ти е било мило да оправяш след него, сега ти лази по нервите дотам, че ти идва да му я изстискаш цялата върху плейстейшъна
и още милион дребни неща

стигне ли се до този момент, или и двамата правите крачка назад и поне още една встрани, за да се нагодите към новата действителност
или ти се примиряваш и си караш така, че и по-зле, с години
или се изнасяш

а как се изнасяш
ами казваш му, че така не искаш да живееш и му даваш право на избор
и ако не ти хареса избора, събираш багажа и довиждане
най-вероятно ще иска да си те върне
ама нямаш гаранция, че искането ще е подплатено с желание за промяна
и тогава ти предстои следващото тежко решение, което обикновено вече е окончателно

късмет

Мамин златен е велика мърда. Деца общи нямат, секс не правят, за едното готвене ли я държи? И като имат заеми и бизнеса не върви, защо не почне втора работа, като свършва наобед? Бизнесът общ ли е?

Аз, дето съм жена, като млъкна - мога и седмица да откарам. Не обичам безплодни и изтощителни разговори кого точно къде го сърби около някой проблем, обичам да се обсъжда какво да се прави.
Не се чувам по 3 пъти с мъжа си ежедневно, нито му разказвам по минути деня си.
Ако ми се дудне непрекъснато: Ти не ме обичаш, ти не ме подкрепяш, защо не си говорим - и аз ще изтрещя.
А що се отнася до великото домакинство - единият от тези 3-ма е тя самата, като не й се готви всеки ден - ще готви повече. И фитнеса може да почака, след като е трудно да се оправят след него.
Детето ходи на английски, на плуване, те на фитнес - не ми се виждат финансово много зле.

Държането на мъжът ти е едно към едно с това на моя бивш мъж. Толкова години живях с него и постоянно се надявах и залъгвах,че ще се промени. Но не! Все по-зле ставаше. На края разбрах и за другата жена. Разделихме се след 17г заедно. Много тежко ми беше не знаех къде се намирам и как ще го преживея. Но минаха 9 месеца и изведнъж се съвзех. Не можеш да си представиш колко добре и спокойна се чувствам сега. Направо не знам как съм могла да съм с такъв не човек. Успех!