Защо пушат децата?

Зачетох такива питания тук.
Той е без значение.
Дали имала или нямала, какви и колко деца наистина няма значение. Човек може да даде компетентен съвет за конкретна ситуация и без да е родител, както и некомпетентен такъв, Ако и да има наредени вкъщи 5-6 чавета. Самото проимване на дете не е кой знае какъв критерий за далновидност и правилност на поведението на родителя. Няма такъв, дето да не е бъркал и да не бърка.
...
Лично за мен по конкретния разискван въпрос - ако аз не подкрепям определен тип поведение, не бих го толерирала и споделила. Така най-вероятно ще дам неправилен сигнал на детето, което може и да счете, че одобрявам.
На малко дете ще забраня. На голямо - няма как. Обяснявам, че не харесвам и защо не харесвам. Ако мога - и лични примери показвам. И след това мога само да си викам "Бог да ги пази.".

Така е, рано им е. Това мислене ,,модерно,, е много погрешно. Правят го за пръв път само и единствено от едното любопитство, най - често при пушачи се научават сами вкъщи, оставяш детето само, оставяш си цигарите на масата или на друго видно място, после питай защо... Дъщеря ми е на 11 и ми сподели че е започнала на 10, миналата година, но не е пушила редовно, примерно 4/5 на месец а не както съучениците и да си дават всичките джобни само за това, да пушат по кутия на 2 дена, не трябваше да и викам, не го направих. Поговорих с нея и се разбрахме постепенно да намалява и да ги спре. Не е главно дали ще пушат или не, въпросът е да ти кажат и заедно да намерите решение, да поговорите. Не бива да им се карате и да ги биете защото няма да споделят и ще ви изиграе лоша шега, много често става напук на вас, защото не им давате повечето неща.

Точно така,ВЪПРЕКИ родителите си,детето ще направи това,което е решило .Въпросът е дали те ще са с него в тези моменти или "против" него(против в кавички,защото никога един родител не е срещу детето си,но те така го виждат).
Според мен е важно за всеки родител да знае какво става с живота на децата му,а не да се крият по ъглите и да научават важна информация от улицата.
Всяко дете трябва да е спокойно да сподели всичко на майка си и баща си.
Това и уважението НЕ са взаимно изключващи се!

На 10 години е започнала да пуши, правилно ли разбирам 
Че на 10 се малки деца, които играят в парка по пързалките под надзора на родителите си. Какви цигари, какво пушене. И още нещо ми е чудно, детето пуши от една година, а родителите му не са усетили. Как става тази работа?

Ш
Моят 10 г. Син ми сподели, че е дърпал три пъти от електронната цигара на мъжа ми. И  още не се е пристрастил, както аз го плаша. Аз не пуша и съм крайно нетолерантна към пушачите. Омразата ми стига до там, че бих гласувала да си плащат лечението при рак на белите дробове, но само сина ми да не пропуши.

Дали детето ти ще пропуши или не не зависи от здравната система.
Много хора биха казали, че искат да гласуват живеещите в големи градове, също да си плащат лечението на болести по белодробната система заради съзнателното излагане на мръсен въздух.
Нормално е децата да имитират поведението на родител, авторитет. Не само за цигарите, по принцип имам предвид. В някои случаи има обратен ефект, но зависи за какви става дума, тези, свързани с неща, които са приятни или считат за хубави, по-скоро биха възприели и за себе си.

Конкретно за пушенето - ако ще пуши някой, по-добре да е по-млад и после да ги спре. Също така различните хора се пристрастяват рязлично, аз нито пуша сериозно, нито имам воля съвсем да спра, а съм прекъсвала 2 пъти

И аз така се опулих като прочетох.
Как на 10 години вече ще има година опит зад гърба си с цигарите. Дори и да не е пушила редовно, пак си е стряскащо.

Моля ви,мацки, прочетете и другите постове на това "нещо". Ще си изясните картинката.

Детето ми е още на 2 и се надявам като порасне да е също толкова отвратено от цигарите, колкото сме и ние с баща му и въобще да не го блазнят. Отсега им викаме лайна и той така си ги знае (да не се бърка с думата ако, с което обозначаваме резултата от нормални физиологични процеси). Иначе моят опит е - вмирисаха ми душата като дете. Всички вкъщи като комини от тец. Майка, баща, баба, дядо, леля, голям купон. Имам душевна и телесна алергия към цигари. Съответно като дете не ми е и хрумвало да ги опитвам тези неща, а и досега - направо ми се повдига от тях. Бабата обаче нещо редовно я вижда да пуши (на открито само и не до него, но все пак) и ме стресна с: "Баба Мими пуши цигарки...Бобо пуши цигарки" ("Баба Мими пуши цигарки" е цитат от баба му, която му обясни какво прави). Ей така си се разхождаше и си го говореше. Дано не пуши тези лайна като порасне, иначе ще трябва да си намери самостоятелна квартира доста рано.

Лично аз не съм виждала нито едно дете във познат град да си играе по пързалките, че и със родители на възраст 11 години..... Ако във някои квартали е така, явно са далеч от мен... А и пак се поправям, че тя НЕ пуши редовно, а най - много 4 цигари на месец.

От личен опит го казвам това. Още съм в училищната система и мога да споделя едно - ако искат, ще намерят начин. Задължително. Учениците стават все по-кретивни и по-креативни и пушат повече и повече. Ненавиждам цигари, но като приятелите ми пушат седя с тях. Не пуша аз, защото просто знам рисковете и не изпитвам вътрешно желание да правя това, нито ми е любопитно. Но преди три дни станах свидетел на нещо потресващо. Направо, всичко ми настръхна. Прибирам се от училище към вкъщи и между двете сгради, които са сравнително близко, са се събрали ученици от съседното средно училище. Знам, че не са на повече от 14, защото училището е до 7ми клас, и ги гледам, как едно от момичета загася цигара и в същият момент си пали нова. Това до 11-12 клас ще се превърне в по две кутии на ден. И всичките десетина деца пушеха. Не мога да им кажа нищо, не ги познвам, няма да ме чуят, но си тръгнах с едно много тежко чувство на безпомощност. И все пак има хора, на които им се връща ъкъла в главата по някое време. След три години опити да накарам най-близкия си приятел да спре цигарите, той най-накрая ги спря. Чист е от един месец. Знам, че звучи сякаш не е много, но в средата, в която живеем, е много и изкушението е в много високи дози. Но той има и точна представа защо ги спира. По негови думи денят ти започва да се върти единствено около това кога ще пушиш, а той не иска с това да помни дните си, което е добра мотивация. Но проблема е много сериозен и за всеки, който спре, започват други трима. Не съм сигурна, че може да се чувстваме спокойни само защото обучаваме децата си, че пушенето е лошо. Това не помага. Единствено и само самите хора в крайна сметка решават какво се случва с техния живот и без значение колко им се говори, всеки ще направи каквото иска.

Моля, не пуши редовно  , вие сериозно ли ...
Не знам в какъв свят живеете, но в моят на тази възраст са под абсолютен родителски контрол. 6 годишната ми дъщеря играе в парка с 10 год. деца, а родителите ги наблюдаваме, т.е. не са сами. Е, има и такива които се мотаят сами, но те принадлежат към определена група от която много държим да се разграничаваме.

п.п Погледах публикациите по препоръка на Уиш. Думите са излишни.

  Много сговорчиво дете. След един разговор и разбира. Какво ли щеше да е, ако някой беше поговорил с нея и по-рано.

       На 10г. да пуши, първо не мога да проумея кой е продал цигари на това дете?

За пързалките- моето ще стане на 13г., пък още ходи по площадки и пързалки, люлки. Е, не че само това са му забавленията.

Аз се старая да внушавам на детето неприемливост към нещата, които не одобрявам и особено които застрашават здравето.В училище също учат достатъчно, той в общи линии се грижи добре за здравето си, дори малко се вманиачава на моменти.Зная, че в един момент децата стават непредвидими , а и два една възраст, в която приятелите са фактор.

За наркотици си говорим много- имам огромен арсенал от примери, които споделям с него. Обяснявам не само заплахата за здравето, но и за...свободата- употребата на наркотици е и престъпление.Скоро ще стане наказателноотговорен и понякога доста "цветно" му разказвам за местата, в които може да се озове заради едното любопитство.

От майки на по-големи деца разбирам, че не само приятелската среда, а и първото сериозно влюбване е фактор. А там вече не може да се влияе по никакъв начин- към какъв обект ще се насочи детето.И дали този обект няма да го повлече нанякъде.