Дванайсетокласници!!!

Моят младеж щастливо пропусна последния първи учебен ден, защото беше на море с гаджето и двамата дружно решиха да останат още един ден, така че се прибраха на 15.9 вечерта, ужасно доволни.

Никаква тръпка не му е 12. клас, единственото, което ни вълнува в момента, е да започне подготовка на документите за университета. Езиков сертификат си има, завърши с пълно 6 годината, сега трябва да си подгони в училище каквото му е необходимо, че някъде до 15. януари беше срокът за изпращане на документи в холандския университет, който иска - ей сега ще мине...

Балът го капарираха още преди да свърши учебната година по мои смътни спомени - човекът не се вълнува въобще от тази работа, нито от това какво ще облича, поне засега. Иначе знам, че каквато е кипра, ще имаме обикаляне и мусене, докато си намери нещо подходящо.

За неговата учебна година не се тревожа никак, просто ми се свива сърцето при мисълта, че другия септември няма да е тук... аз също имам много хубав контакт с него и безобразно ще ми липсва

Нервите ще си скъсам по-скоро около седмокласната госпожица - макар че тя ме удиви, като цяло лято упорито решаваше сборник по математика, без да я надзиравам постоянно, което е почти невероятно събитие. Ако продължи така и през учебната година, може би ще имам основания за предпазлив оптимизъм... като за трето класиране (имам си настройката от баткото, така че съм казала, че планове какво училище иска ще правим чак като излязат резултатите от матурите - отказвам да мисля преди това).

А понеже и аз съм ученичка, да се оплача, че програмата ми в университета е ужасна (трети курс съм от 4) и почти няма да ми остава време хем да поработвам, хем да надзиравам и ученето на дечурлигата... абе ужасна година ще е, ама дано накрая й да излезем доволни и успешни

Момичета, не е по темата, но пък ми се искаше да споделя:hearts:
Днес голямото ми дете става на 30 и аз съм толкова щастлива! Много ми липсва, защото не можем да се виждаме толкова често, колкото ми се иска, но .... скоро сами ще рзберете
Да са ни живи и здрави и дванайсетокласниците, пък от нас само подкрепа в техния полет!
Извинявам се още веднъж...

Да тие е жив и здрав сина, Danien !  Нека късмета е с него навякъде и във всичко!

Много здраве и късмет на сина, Danien !

Честито Danien, да са Ви живи, здрави и успешни и голямото и малкото дете.

Даниен ,честит ти рожденик! Всичко най-,най-хубаво  в живота му желая! 

Много ви благодаря за милите думи, момичета....стана ми по-топло на

Жив и здрав 30 годишния младеж, отделят се децата, ама няма лошо, важното е да се обаждат често.

Успешна последна година на абитуриентите желая и сбъдване на най-голямата им мечта - на всеки един от тях. И не само сбъдване, а и истинско щастие да им донесе това.
...
На моя син най-много му тежи, че пак трябва да смени режима. Лятото се прибираше сутрин рано вкъщи. Спеше до обяд и после си готвеше изпитите, четеше, тренираше и така - до вечерта. След което излизаше и пак се прибираше рано-рано, по първи петли. Миналата вечер си дойде в 23.00 /т.е. наистина рано/ и не можа изобщо да заспи.
От балове не се интересуват. Ще минат и ще заминат. До колкото знам, нито момчетата, нито момичетата се вълнуват от такива неща.

Явно вече трябва да измислят нещо друго за баловете, това се изчерпа, като изживяване.

Ами нашите просто така или иначе си излизат всяка вечер и то в смесени компании, не по класове или по училища. По баловете пак така постъпват - отиват с класа за "официалната част" и след това - по компании се намират и си доизкарват вечерта.
Какво да те вълнува толкова пък един бал? И аз не го разбирам. И никога не съм го разбирала. При нас и датите са едни и същи за училищата от години, и заведенията са запазени. Учениците там не се месят без друго. Отиват, виждат се с класовете, правят една почерпка и си продължават купоните според на който както му се харесва.
Тази година са им важни наистина важните неща - кой на къде ще се ориентира да продължава, както и кой какво и къде ще работи през лятото /оказа се интересно тази година/.

Записвам се и аз тук, макар и късно Кога минаха годините не усетих... И мойта госпожица не се вълнува от бала, пада си по практичното облекло, което мисля че ще ни създаде трудности при намирането на рокля, предви какво виждам по магазини и сайтове, но...ще видим.
Относно образованието е твърдо решена за Инженерен дизайн в ТУ София. Ходи на уроци по рисуване от миналата година. Дано има късмет и да я приемат. Да са ни здрави децата, упорити и късметлий!

Привет и от мен! Нашата дванадесетокласничка също е на вълна подготвяне на документите за кандидатстване. Насочила се е към UK, математика. Ще кандидатства и в USA, но за там няма толкова голямо желание, пък аз - съвсем... Ходи на SAT-овете, този месец ще ходи на TOEFL. Имам обаче чувството, че не се готви достатъчно за матурата по БЕЛ, а литературата не ѝ е най-силната страна...
Иначе аз забелязвам, че от известно време повече се върти около мен, повече се гушка... Усеща, че наближава времето, когато съвсем ще се отдели и ѝ е мъчно. А на мен какво ми е... Знам, че това е нормалното развитие на нещата, но не ми става по-добре...

Mryn, радвам се да те видя отново тук. Радвам се за девойката / с моя син бяха съученици до 7 кл./ и ѝ пожелаваме и двамата успех - математика където и да е по света си звучи страхотно , но и много сериозно. Не се притеснявай за матурите - децата си могат и знаят, но може би на нас ни се струва недостатъчно....

Аз също забелязвам явно увеличаване на проявите на любвеобилност отскоро - като го попитах веднъж дали всичко е наред, отговорът беше пределно искрен: " Ама наред е, просто ми се иска много да те гушкам сега, щото догодина по това време няма да съм тук." / "Дано..", помислих си само аз/

Моят младеж не е взел да се гушка, но от време на време има практично ориентираните "трябва да ме научиш как да си готвя ориз със зеленчуци" и прочее изказвания. А на мен периодично ми се реве, като се сетя, че е доста вероятно тази да ни е последната Коледа заедно с две "деца"... че няма да мога да му пиша да се прибира, защото е "пица найт", няма да ми седи по леглото да ми мели на главата и да прави абсурдни рими и т.н.

Другата седмица ще си извади справките от училище, вече е говорил с преподавателите, от които иска препоръки... изобщо вървят нещата.  Иска вече да седнем да пишем заедно мотивационното писмо и проучва какво трябва.

За бал не сме отваряли дума изобщо, ще го мислим май месец явно, като му дойде моментът.