Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Крещи ми се

  • 16 528
  • 145
За истинската любов, онази, която не е убита от време, разстояние, хора и предразсъдъци. Онази, която въпреки всичко е оцеляла. Детска, наивна, после израстнала и превърнала се в някакъв ужасен хаос и нещо безкрайно...Обичах те тогава. От първия миг, видях те и очите ми останаха в теб. После някак разбих връзката, оставих илюзията да поизбледнее, просто не исках да правя любов с някой, който беше копие на мен. Пътищата ни се разделиха, аз намерих своето място под слънцето, ти твоето. Минаха години, незнайно как интернет ни кръстоса.Едно съобщение и сякаш тази сутрин сме пили кафе заедно. Едномислие, стихия, бедствие.Аз на единия край на света, ти на другия. Събрахме се след 8г., още преди да правим любов, правихме любов с очи. Аз обвързана, ти женен...И нищо не ни попречи да се слеем в едно. Защо по дяволите сме изгубили толкова време, гледайки в чужди очи и създавайки чужди надежди...Тръгнахме си - всеки за своята чужбина, обещахме си да не пишем, да не звъним, да не си объркваме животите. Нито ти, нито аз, спазихме обещанията си...Обичаме се, но не искаме да нараним тези до нас, защото по някакъв странен начин, обичаме и тях. А вече сме и с дечица. Боготворим ги, пазим хората до нас....но не можем да се отречем един от друг...И всъщност каква е тази история и тази безумна 20г.любов...Какво ни липсва в животите ни, че не спираме да се обичаме и искаме с теб....Не знам, аз съм отчаяно виновна, с гризеща ме постоянно съвест и сънуваща те през ден...А ти ? Защо се връщаш винаги, защо аз ?
Вярвате ли, че има такава любов ? Аз изгарям между него и другия, не съм човек, не знам на къде да поема....
Виж целия пост
# 1
Боготворим ги, пазим хората до нас....но не можем да се отречем един от друг...И всъщност каква е тази история и тази безумна 20г.любов...Какво ни липсва в животите ни, че не спираме да се обичаме и искаме с теб....Не знам, аз съм отчаяно виновна, с гризеща ме постоянно съвест и сънуваща те през ден...А ти ? Защо се връщаш винаги, защо аз ?
Вярвате ли, че има такава любов ? Аз изгарям между него и другия, не съм човек, не знам на къде да поема....

Тази любов е неизживяна илюзия, а сега и забранена, което добавя още към чара й.
Не пазиш хората до себе си ...нараняваш ги .
Виж целия пост
# 2

Вярвате ли, че има такава любов ? Аз изгарям между него и другия, не съм човек, не знам на къде да поема....

Има, защото не си го представяш как пръцка под юргана, как си оставя миризливите чорапи на пода и трябва да му напомняш къде е коша за мръсно бельо.
Не си го виждала надвесен над болното ви детенце, а дали ще го видиш, ако се съберете? newsm78

Идеализираш една сексуална тръпка, вместо да се сетиш какво наистина не ти харесваше в него, когато реши да тръгнеш по друг път.

Мен ако  питаш, стой си на дупето и се опитай да си изживееш по- бързо бесовете, за да не направиш и себе си, и хората които обичаш, нещастни. Peace
Виж целия пост
# 3
Вярвате ли, че има такава любов ? Аз изгарям между него и другия, не съм човек, не знам на къде да поема....
Нито сте първите, нито ще сте последните. Някои във вашата ситуация се развеждат веднага, други - след като пораснат децата, трети чакат докато съпрузите се споминат и се женят за любовта си на дърти години. Има и такива, които не доживяват да се съберат, както и доста, които не намират смелост.
Виж целия пост
# 4

Вярвате ли, че има такава любов ? Аз изгарям между него и другия, не съм човек, не знам на къде да поема....


О, за вярване, вярвам, даже съм сигурна че има, обаче тази раздвоеност е нещо, което трябва да прекратиш в най- скоро време, защото иначе ще се съсипеш. Избери си единият от двамата ( със "За" и "Против" ли, с "Ези" и "Тура" ли или пък съвсем осъзнато) и започни да работиш за връзката ви. Останеш ли дълго в това състояние ще нараниш и измъчиш всички около себе си, а най- много ще накажеш себе си.
Общо взето, правилен избор в тази ситуация нямаш.
Хайде, стегни се и дерзай! Късмет от мен!
Виж целия пост
# 5
Много грозна история... Представям си на официалните половинки какво ще им е - уж имат семейство, а всъщност два инфантила ги използват и ги обичат "странно".
Виж целия пост
# 6
Много грозна история... Представям си на официалните половинки какво ще им е - уж имат семейство, а всъщност два инфантила ги използват и ги обичат "странно".

Много плосък коментар. Уж моралист, а всъщност ограничен.
Виж целия пост
# 7
За истинската любов, онази, която не е убита от време, разстояние, хора и предразсъдъци. Онази, която въпреки всичко е оцеляла. Детска, наивна, после израстнала и превърнала се в някакъв ужасен хаос и нещо безкрайно...Обичах те тогава. От първия миг, видях те и очите ми останаха в теб. После някак разбих връзката, оставих илюзията да поизбледнее, просто не исках да правя любов с някой, който беше копие на мен. Пътищата ни се разделиха, аз намерих своето място под слънцето, ти твоето. Минаха години, незнайно как интернет ни кръстоса.Едно съобщение и сякаш тази сутрин сме пили кафе заедно. Едномислие, стихия, бедствие.Аз на единия край на света, ти на другия. Събрахме се след 8г., още преди да правим любов, правихме любов с очи. Аз обвързана, ти женен...И нищо не ни попречи да се слеем в едно. Защо по дяволите сме изгубили толкова време, гледайки в чужди очи и създавайки чужди надежди...Тръгнахме си - всеки за своята чужбина, обещахме си да не пишем, да не звъним, да не си объркваме животите. Нито ти, нито аз, спазихме обещанията си...Обичаме се, но не искаме да нараним тези до нас, защото по някакъв странен начин, обичаме и тях. А вече сме и с дечица. Боготворим ги, пазим хората до нас....но не можем да се отречем един от друг...И всъщност каква е тази история и тази безумна 20г.любов...Какво ни липсва в животите ни, че не спираме да се обичаме и искаме с теб....Не знам, аз съм отчаяно виновна, с гризеща ме постоянно съвест и сънуваща те през ден...А ти ? Защо се връщаш винаги, защо аз ?
Вярвате ли, че има такава любов ? Аз изгарям между него и другия, не съм човек, не знам на къде да поема....
Това не ми прилича на любов.
Виж целия пост
# 8
А вече сме и с дечица.

Много сериозен довод за нареждане на приоритетите.
Виж целия пост
# 9
Чета ви, чета и себе си. Толкова съм объркана, не на място, чувствам как земята се свлича под краката ми. Съдете ме, обиждайте ме...Не мога да обясня какво изпитвам. Обичам бащата на детето ми, никога не бих го изоставила. Другият е някаква част от мен, няма откъсване. Изпитвам вина, срам и всичко онова, което ще откриете у невярната жена. Вкъщи отношенията ни с половинката са перфектни, изобщо не се съмнява в мен. Отвратена съм от себе си и чувствата, които изпитвам. Не искам да копнея и мисля за другия...Необяснимо е. По никакъв начин не пренебрегвам мъжът си и детето. Те са ми всичко. Но част от мен е там...Никога не бих навредила на чуждо семейство, това ще ме умори. Не бих градила щастие върху чуждото нещастие. Истината е, че навремето го оставих, защото сме еднакви характери, а сега вероятно това ме връща назад. Изгубихме се в годините, след като се намерихме многократно сме опитвали да се откъснем един от друг, живеем в различни държави, но по отпуски и ваканции се събираме в Бг.Сега се видяхме на кротък обяд, нямаше дори намеци за секс, но просто и двамата плачехме вътрешно...Мразя се хора, това не съм аз...
Виж целия пост
# 10
Маркес "ЛЮБОВ ПО ВРЕМЕ НА ХОЛЕРА".
Няма решение. Всеки си носи кръста.
Виж целия пост
# 11
Какви високопарни простотии за едното чукане.
Виж целия пост
# 12
А ти готова ли си да зарежеш всичко, заради този, с когото си пишете и се виждате по два, три пъти в годината? А той готов ли е? Готова ли си да гледаш децата му, а той твоите? Готова ли си да се преместиш в неговата държава и да почнеш отначало? Я той готов ли е на такава стъпка? Отговорите на тези въпроси би трябвало да те отрезвят.
Виж целия пост
# 13
Тя жената никъде не е написала, че се кани да зареже всичко. Споделя, че се е взривило забравено чувство в нея.

Авторке, имаш незатворена страница с този човек. Не избързвай с вземането на решения. Често емоциите ни хвърлят горе на черешата и изпадаме в еуфория. Чувстваш се така, защото за теб това е останало като имагинерен епизод, нещо романтично, като сън, приказка. Въвлечеш ли се в него, бързо ще се стигне до реалност и приземяване.
Отдалечи се малко и остави силните преживявания да "преспят". После ще виждаш по-трезво ситуацията.
Виж целия пост
# 14
Какви високопарни простотии за едното чукане.
Проблемът не опира до едното чукане. Прекалено удобно ми е в неговата компания и без чукането. Кое точно не разбрахте ? Че тръпна да се чукам с него или, че просто тръпна по него ? И да, вероятно са високопарни глупости, но са самата истина. Не съм обидена от коментара ви, просто някак искам да ме разберете.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия