Здравейте, имам нужда от съвет във връзка със състоянието на баща ми, който е на 71 години. Той винаги е бил с малко труден характер и през годините става съвсем трудно да се живее с него. Трудно му е да търпи хора около себе си, непрекъснато нещо го дразни, страда от шум, ако например някой в съседни апартамент тропа или пуска музика. Не спи добре от години. Реакциите му са крайни, избива го все по-често на вербална агресия, основно насочена към майка ми. Поводите са дребни. От години страда от сърбежи по цялото тяло и доколкото знам му е предписан атаракс преди години, който пие по 1-2 пъти на седмица максимум, не знам дали е редно като честота или не. Казва, че като изпие едно хапче на следващия ден се чувства отнесен и замаян и не се чувства добре. Майка ми казва, че на моменти му "прищраква" и не се знае какво ще каже, кой ще обиди, на къде ще го избие. Нервен е непрекъснато, няма близки приятели, няма с какво да си уплътни деня общо взето. И затова непрекъснато мисли нещо, измисля си теории, варианти за някакви неща. Пред хората се държи прилично, към децата ми също, макар че пред тях също си изпуска нервите към майка ми например. Въпросът ми е как да действаме с него, защото напоследък е нетърпим. За психиатър ли е или за невролог. Може ли да му се помогне поне медикаментозно. За някаква терапия психологична и дума не може да става. Той никога няма да приеме, че има проблем. Проблемът за него са другите хора. В същото време стоенето сам без други, също не му се отразява добре. Общо взето в момента се държим с него като с малко дете, което не знае какво прави и трябва да се внимава. Но това рефлектира и върху нас и се движим в омагьосан кръг. Отчайващо е . Предварително благодаря за отделеното време.
Виж целия пост
Труден възрастен човек
- Публикувана: 18 септ. 2017, 16:30 ч.
- Последно мнение: 10 окт. 2017, 01:28 ч.
18 септ. 2017, 16:30 ч.
# 1
20 септ. 2017, 10:55 ч.
Здравейте,
Когато става дума за толкова възрастен клиент, първо се започва с органични изследвания - скенер или томограф на мозъка, за да се изключат някой дементни и дегенеративни промени - деменция, Айлцхаймер и т.н.
След това е най-добре да отидете при психиатър. Психиатрите могат да назначават подобни изследвания и след това трябва да помислите за лекарствената терапия. Атаракс е психолертик и показанията му отговарят точно на описаните от вас симптоми. Само че дозировката е друга, пък и препарата има отложено във времето действие. Тоест две хапчета седмично не са добра схема. Но "добрата схема" може да я напарви само психиатър и то с помощта и доверието на пациента. Лекарствата в нашата професионална дейност се наместват бавно и постепенно.
Права сте, че най- трудното в цялата работа е хем да се отнесеш с уважение към възрастния човек, родителя, хем да прокараш своето мнение и решение на зял възрастен човек. Особено ако родителят взема погрешни и смахнати решения. Разбирам, че се притеснявате и за майка ви, която играе ролята на боксова круша. Може би добра идея е да кажете на баща си, че ще го заведете на невролог, на профилактични изследвания и след това да действате. Хубаво е да имате и някакъв предварителен разговор с психиатара за да се координирате.
Даниела Тахирова - психотерапевт
Виж целия пост
Когато става дума за толкова възрастен клиент, първо се започва с органични изследвания - скенер или томограф на мозъка, за да се изключат някой дементни и дегенеративни промени - деменция, Айлцхаймер и т.н.
След това е най-добре да отидете при психиатър. Психиатрите могат да назначават подобни изследвания и след това трябва да помислите за лекарствената терапия. Атаракс е психолертик и показанията му отговарят точно на описаните от вас симптоми. Само че дозировката е друга, пък и препарата има отложено във времето действие. Тоест две хапчета седмично не са добра схема. Но "добрата схема" може да я напарви само психиатър и то с помощта и доверието на пациента. Лекарствата в нашата професионална дейност се наместват бавно и постепенно.
Права сте, че най- трудното в цялата работа е хем да се отнесеш с уважение към възрастния човек, родителя, хем да прокараш своето мнение и решение на зял възрастен човек. Особено ако родителят взема погрешни и смахнати решения. Разбирам, че се притеснявате и за майка ви, която играе ролята на боксова круша. Може би добра идея е да кажете на баща си, че ще го заведете на невролог, на профилактични изследвания и след това да действате. Хубаво е да имате и някакъв предварителен разговор с психиатара за да се координирате.
Даниела Тахирова - психотерапевт
# 2
8 окт. 2017, 17:37 ч.
Благодаря ви за съветите. Ако може, да кажа какво е развитието при нас. Баща ми изведнъж отпадна много и успяхме да го придумаме да идем на невролог в болница "Св. Наум." Направиха му преглед и специално обяснихме за хроничната липса на сън. Докторът му предписа ремирта и мелатонин. Пие ги вече 8 дни, от които три нощи е спал доста добре, последните две- не толкова. Уговорката е първите десет дни половин хапче ремирта, след това да го вдигнем на едно за поне половин година. Баща ми прави опити да се дърпа- защо да увеличаваме, това струва пари, ама защо толкова време ще го пия. Появиха се и разни хипохондрични прояви, които също не са новост. Ходихме и на кардиолог. Разбрах, че ремиртата има нужда да се натрупа поне 2 седмици, за да видим някакъв ефект.
В момента сме подложени на нов стрес, което се отразява на баща ми. Надяваме се да приключи до десетина дни повода за напрежението. Пред мен е доста спокоен, изглежда като че всичко е наред. Но пред майка ми си изпуска редовно нервите, тя вече не издържа. Истината е, че не се понасят и това няма как да се промени. Четох, четох и накрая оприличих симптомите му първо като биполярно разстройство, но после повече ми приличат на неврастения. Тя определено пасва повече. Въпросът ми конкретно е, антидепресантът ще му подейства ли успокояващо, върху постоянното раздразнение, подскачането при всеки повод, напрегнатостта и импулсивността му. ДОколкото разбрах, неврастенията се "лекува" по-скоро с психотерапия, но няма как да стане при човек, който изобщо не признава, че има такъв проблем. Тоест искам да знам какво да се очаква от ремиртата в най-добрия случай. Благодаря ви предварително и се извинявам за многословността.
Виж целия пост
В момента сме подложени на нов стрес, което се отразява на баща ми. Надяваме се да приключи до десетина дни повода за напрежението. Пред мен е доста спокоен, изглежда като че всичко е наред. Но пред майка ми си изпуска редовно нервите, тя вече не издържа. Истината е, че не се понасят и това няма как да се промени. Четох, четох и накрая оприличих симптомите му първо като биполярно разстройство, но после повече ми приличат на неврастения. Тя определено пасва повече. Въпросът ми конкретно е, антидепресантът ще му подейства ли успокояващо, върху постоянното раздразнение, подскачането при всеки повод, напрегнатостта и импулсивността му. ДОколкото разбрах, неврастенията се "лекува" по-скоро с психотерапия, но няма как да стане при човек, който изобщо не признава, че има такъв проблем. Тоест искам да знам какво да се очаква от ремиртата в най-добрия случай. Благодаря ви предварително и се извинявам за многословността.
# 3
10 окт. 2017, 01:28 ч.
Здравейте,
Колкото повече време минава, толкова по-добре, по отношение разгръщане ефекта от действието на предписаните медикаменти.За всеки пациент е индивидуално и има специфики, но общо взето логиката е такава- колкото повече човек може да има обичайния си начин на живот - да се наспива, да е отпочинал и спокоен, толкова повече му се повишава качеството на живот. За въпросите относно дозирането на медикаментите, трябва да се обърнете към предписалия ги невролог.
След като сте успели да заведете баща си на невролог, той ви се доверява и вижда, че предписаните медикаменти действат, толкова повече се увеличава, мисля и шанса да го придумате да отиде на психиатър или друг специалист. Само той може да определи за неврастения или за нещо друго става въпрос. След като вече има изписани два медикамента, може да се включи и трети, но отговорността за това е на съответния лекар. Има медикаменти, които са противопоказни един на друг, има такива, които се обезсилват взаимно, има и такива, които синергитизират. От професионалният си опит мога да споделя, че имам клиенти, които едновременно приемат успокоително и антидепресант и това е ефективно, но това го решава психиатърът.
По отношение на взаимоотношенията между майка ви и баща ви, смятам че това е отделен, датиращ отдавна проблем и трябва да се решава като такъв. Сигурно и безмилостната демонстрация на неговите характеропатии допринася за усложняването и изострянето на конфликтите. Там ще е много трудно да се намесите успешно. Майка ви иска ли вашата помощ или съдействие? Явно тя си има своите механизми за справяне. Плюс това, обикновено при подобни ситуации, напрежението изплющява по най-близко стоящите невинни, опитващи се да помагат. Да не говорим, че и двете страни ще се "наострят", понеже "Родителите дават съвети и помагат на децата, не обратното". Това вярване е много трудно да бъде променено, особено на възраст 71 г и нагоре.В тази ситуация е важно вашето мнението да бъде чуто и осмислено, а това ще е почти невъзможно, поради съображенията изброени по-горе. Сигурно сте права и действията ви са продиктувани единствено и само от загрижеността и за двамата ви родители и желанието ви да помогнете.
Достатъчно е, че сте го завели на лекар и нещата се подобряват. Точка. Останалото си е тяхна работа и отговорност. Ако поискат вашето съдействие или помощ, тогава може да се включите и то само, ако смятате, че това ще доведе до по-добро.
Даниела Тахирова - психотерапевт
Виж целия пост
Колкото повече време минава, толкова по-добре, по отношение разгръщане ефекта от действието на предписаните медикаменти.За всеки пациент е индивидуално и има специфики, но общо взето логиката е такава- колкото повече човек може да има обичайния си начин на живот - да се наспива, да е отпочинал и спокоен, толкова повече му се повишава качеството на живот. За въпросите относно дозирането на медикаментите, трябва да се обърнете към предписалия ги невролог.
След като сте успели да заведете баща си на невролог, той ви се доверява и вижда, че предписаните медикаменти действат, толкова повече се увеличава, мисля и шанса да го придумате да отиде на психиатър или друг специалист. Само той може да определи за неврастения или за нещо друго става въпрос. След като вече има изписани два медикамента, може да се включи и трети, но отговорността за това е на съответния лекар. Има медикаменти, които са противопоказни един на друг, има такива, които се обезсилват взаимно, има и такива, които синергитизират. От професионалният си опит мога да споделя, че имам клиенти, които едновременно приемат успокоително и антидепресант и това е ефективно, но това го решава психиатърът.
По отношение на взаимоотношенията между майка ви и баща ви, смятам че това е отделен, датиращ отдавна проблем и трябва да се решава като такъв. Сигурно и безмилостната демонстрация на неговите характеропатии допринася за усложняването и изострянето на конфликтите. Там ще е много трудно да се намесите успешно. Майка ви иска ли вашата помощ или съдействие? Явно тя си има своите механизми за справяне. Плюс това, обикновено при подобни ситуации, напрежението изплющява по най-близко стоящите невинни, опитващи се да помагат. Да не говорим, че и двете страни ще се "наострят", понеже "Родителите дават съвети и помагат на децата, не обратното". Това вярване е много трудно да бъде променено, особено на възраст 71 г и нагоре.В тази ситуация е важно вашето мнението да бъде чуто и осмислено, а това ще е почти невъзможно, поради съображенията изброени по-горе. Сигурно сте права и действията ви са продиктувани единствено и само от загрижеността и за двамата ви родители и желанието ви да помогнете.
Достатъчно е, че сте го завели на лекар и нещата се подобряват. Точка. Останалото си е тяхна работа и отговорност. Ако поискат вашето съдействие или помощ, тогава може да се включите и то само, ако смятате, че това ще доведе до по-добро.
Даниела Тахирова - психотерапевт
Препоръчани теми