Едва втори клас, а ми писна, до гуша ми дойде да бъде третирана като касичка под светлото мото "ама то е за вашите деца". Аман!
Шкафове за класната стая, принтери, тонери, хартии, 10 вида помагала, зелени училища за по 60 лв. на ден на 8-годишно дете(?), автомати за вода и т.н...........и край няма!
Обичайните заподозрени 3-4 активисти родители с безкрайно много свободно време и безкрайни идеи и останалите свиващи се и мълчащи като мен. Мълча и плащам и плащам и мълча, а вътрешно се разкъсвам от негодувание. А мълча, защото не искам да превръщам детето си в аутсайдер, а непременно ще го превърна, ако се опълча на блеещото в хор стадо родители, които са съгласни с всичко или пък не желаят да се конфронтират, подобно на мен. Направо се мразя заради недостойната си позиция, не съм в мир със себе си, защото цялото ми същество негодува и все пак мълча и блея в стадото.
От друга страна касиерът на класа - отчетност нула, винаги се събират повече пари, никога не се предоставят документи, никой не знае колко и какво има в тази каса, но по дифолт в нея винаги няма нищо и винаги се събират пари. Никой не поставя въпроса, никой не го интересува. А ако случайно повдигнеш плахо въпроса, защото аз все пак сама решавам за какво да харча парите си, ще те изядат с парцалите: Ама какво са там 3-4 лв., дребнавост било и прочие. Може и дребнавост да е, но капка по капка вир става. От 25 деца по 3-4 лв. отгоре - лесно е да се сметне, и то само от едно събиране.
И продължавам да мълча заради детето....и продължавам да се чувствам жалка в собствените си очи....
Просто споделих...