В какво сме успели?

  • 13 819
  • 112
# 75
Според мен най-важното е човек да бъде успял в това да е щастлив!

Ужас! Къде, кога, как и колко да е щастлив? Винаги, постоянно и навсякъде? Ако е така, този човек трябва или да е луд, или постоянно надрусан с екстази. Ако не е щастлив винаги или през половината време брои ли се за успял?

С тези буркани ме убиват. Напомня ми за студентските години, когато нямахме нормални чаши и пиехме от бурканчета или стъкления амбалаж, бяха едни чашки от горчица, или пък направо си крадвахме от някое кафене, затова и във всяка студентска квартира имаше невероятна колектция.

То заради таковва омаловажаване, човек не смее да се хвали, а ако сглупи да се похвали, веднага се започва с приказки, че се бил изтъквал и надувал.

Старческа дислекция? Да не би да говориш за деменция?
Виж целия пост
# 76
Да, ама ако си 100% хепи, значи не си излизаш от зоната на комфорта, а това е противопоказано за успехите...
Виж целия пост
# 77
Анди, и аз със студентската беднотия свързвам бурканите. tooth tooth
Виж целия пост
# 78
А аз с фрапетата в Лондон преди 17 години.
Това какво общо има с темата?
Виж целия пост
# 79
А аз с фрапетата в Лондон преди 17 години.
Това какво общо има с темата?
Нищо...
Виж целия пост
# 80
Мамасита, назад си с трендовете. Хипстърите избледняват до степен демоде и се заместват с нови неща като Seapunk, Cutester, Yuccie, Health Goth, Haulster и още няколко.
Виж целия пост
# 81
Успях да превърна детската си страст в професия, да постигна свободата да правя каквото си поискам и да ми плащат добре за всичко това, като сумарно ми се събират 4 месеца работа в годината. През останалото време пътувам.

Каква е твоята професия? Не личен интерес Simple Smile
Може да се каже, че съм успяла - прилична работа, семейство, приятели, но се чувствам много, много уморена от някои от тези "успехи"... (първите).
Виж целия пост
# 82
Мамасита, назад си с трендовете. Хипстърите избледняват до степен демоде и се заместват с нови неща като Seapunk, Cutester, Yuccie, Health Goth, Haulster и още няколко.
Аз вече съм в тренда "ЖДНБ"Simple Smile
Виж целия пост
# 83
Тия дни си четях за тибетската цивилизация. Та там често се среща думата "постигане". Имат си хората "карта на съзнанието" и си имат ясни критерии кой докъде е достигнал. Та май не важи максимата, че важен е пътят, а не постигането- оная цивилизация доста е държала на духовното "постигане", имали са си имена за всички степени. Но това е бил техният свят.

Лесно е да имаш постижения, ако всички са съгласни, че именно това се гони. Защото в момента има едно разпръскване на нормите и неща, които са били за уважение само преди десетилетия сега те вписват в графата "лузър". Дори да имаш някакво имотно състояние, семейство- лузър си, защото пък не може да хванеш раницата, да обикаляш света и да си снимаш екзотичните ястия в Инстаграм. Защото най-новите поколения се борят по-скоро за имидж. Въобще не им пука, че са назад с всичко, от акъла до семейството и богатството. Важното е да има хубави снимки в социалните мрежи.
Здравей.Би ли споделила повече за това четиво относно тибетската цивилизация,защото ми стана много интересно.
Съжалявам за спама Blush
Виж целия пост
# 84
Потърси историята на Гуру Ринпоче.  Тибетският Хари Потър:)
Виж целия пост
# 85
Аз съм все още в началото, но да речем ще се похваля така:
- Направих правилните крачки, в желаната от мен посока (професия).
- Понаучих се да отсявам хората, които са около мен.
- Успях да преодолея мои вътрешни колебания и несъвършенства - вярно, сега имам други "трески за дялане", но не съм същия човек както преди!
- Намерих стабилен и зрял човек и заедно вървим в една посока Heart
- Научих се да не отговарям на лошото с лошо. Но не да се въздържам и да тая всичко в себе си. А просто да знам, че никой не може да ме обиди, особено когато не ме познава и особено от хора, страдащи от ментални проблеми.
- Научих се да се грижа за себе си и да пия повече вода Grinning

Е, сигурно има и други неща. А и съм много самокритична - на максимата "винаги може по-добре" и често се чувствам така, сякаш нищо не съм свършила. Понякога равносметката ми действа добре.

Какво да ви кажа, надявам се някой ден да дойда пак в една такава тема, след години тук - и да напиша своите успехи, чиито основи, надявам се, съм поставила правилно сега  Flowers Hibiscus

Поздравления за темата, много ми харесва!  Relaxed
Виж целия пост
# 86
"Лайк" от мен на отговора на Чили-то Simple Smile Накара ме да се замисля - че и аз се боря с подобни неща (себе си), с някои се преборвам, но други "изскачат"; отношенията са това, върху което трябва да работя (и да не се обиждам от кофти хора с кофтите им забележки и т.н.Wink, не съм го постиганала още. Но постигнах професионален напредък (като (до)развити умения), както и все повече смиреност, разбиране и също как да отсявам непасващите ми "натури". още не съм научила как да предпазя детето ми от тях - защото определено има такова приятелче, от тези, с които "врагове не ти трябват", защото така е (не)възпитавано от нахаканата си, но силно ограничена майка...  Cry Стига толкова за "непостиженията", че измествам темата Simple Smile Но най-важното - научих се да ценя - и то истински - живота, който е имало моменти да не...
Виж целия пост
# 87
Ами за най-новите поколения "успешен живот" се смята такъв, в който най-вече няма скука, всичко е интересничко, всяка връзка е гъделичкаща психодрама, всяко ядене- сервирано като в Мастър Шеф. По принцип няма лошо, но вече става маниакално това гонене всичко да е на ниво, докато други аспекти на живота явно са останали на заден план.

Включвам се, защото често общувам точно с по-младите (поколения, родени 90--те и през първата декада на новото хилядолетие) и мисля, че донякъде разбирам тяхната визия за живота - да, по-визуални са, по-емоционални, обичат да живеят "на ръба", постоянно са в движение, в непрестанно развитие, имат широчина, а не толкова дълбочина, стремят се да са контрапункт на традиционния успех, измерван като материално благополучие. ОБАЧЕ всичко това е лесно обяснимо - те живеят в съвсем различен свят от нашия (ние, родени 70-те и 80-те, все пак закачихме малко и от предишното време, доинформационното, така да се каже), нямат сигурност и предвидимост (повечето са под наем, а това да имат собствен дом е почти непостижима мечта, няма изгледи работата им да е сигурна, какво остава да е сигурна до пенсия, а и пенсия може и никога да не получат), а и страстно искат да надхвърлят еснафщината, изразена в България с максимата да имаш "кола, къща и вила". Те просто са напълно други - в тях има много стремеж и амбиции, съчетани и с много страх и несигурност (пресен пример: една от студентките ми, която е на 27 и "й е време" каза откровено, че се страхува да има дете, има връзка, има сериозен мъж, но се страхува и, повярвайте ми, аз идеално я разбирам). Понеже потребността от минимална сигурност е базова за човека, а те някак не могат да се докоснат до нея изобщо. Какво им остава? Остават кратките, но пълни със заряд емоции, вълнуващото нискотарифно пътуване, ефектните снимки, топлите прегръдки на приятелите или на любимите им хора в студената квартира, желанието да покажат в социалните мрежи, че животът все пак в някаква степен е красив, блестящ, пълен с живот. Аз лично напълно ги разбирам, дори им съчувствам, понеже смятам, че да живееш в луд и непредвидим свят като днешния, е едно голямо изпитание. Радвам се на смелостта им да живеят иначе. Пък и като човек с много астрологични аспекти в Стрелец (Луна, 6-ти дом, Уран) ги разбирам до някаква степен и техният начин на мислене ми е близък. О, да, и съм от онези, които когато страдат много, когато им се счупи фотоапарата точно след като е снимал стария град в Пловдив и няма как да споделят тези съвършени мигове в социалните мрежи Simple Smile Ами такива са/сме (макар аз лично да се опитвам да балансирам между сигурността/авантюрата и може би в това се усеща влиянието на осмото десетилетие, през което съм родена). Свиквайте Simple Smile

И все пак, искам да допълня, че коментирам най-вече поколението от млади хора, които са от обикновени семейства, а не онези, за които така или иначе блясъкът е  ежедневие. По-скоро онези младежи, които се опитват да бъдат самостоятелни и да изграждат живота си предимно сами, след като вече са се откъснали от грижовната родителска прегръдка.
Виж целия пост
# 88
В момента това им поведение е чисто икономически и технологичен ефект - те хванаха вълната на повишаване на стандарта в световен мащаб, по-скоро в западняшки мащаб,, влизането в ЕС. Демек, могат да си го позволят, включително и къща0вила-кола. Когато стегне криза, да видиш как ще им отиде на кино широтата. каквото и да си говорим, винаги става въпрос за пари.
Виж целия пост
# 89
Аз успявам всеки ден да накарам доброто в мен да побеждава! Благодарна съм и благословена за хората в живота ми!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия