Смърт на близък- как говорите с детето

Не бих водила малко дете на гробища, най-малкото защото не знае как да се държи. Преди няколко месеца по принуда водихме малкия (ММ изненадващо реши да минем през Шуменските гробища, докато пътувахме всички), ами той тича, вика, тръгна да минава напряко през някакъв гроб, с триста зора го спрях в последния момент, косата ми се изправи, побеснях заради тъпата идея. На погребение пък абсурд да го помъкна. Как да говорим с малките.. не знам, горе-долу по подобен начин отговарям и аз. И не се стряскай от приказките му, и моят веднъж беше изръсил "аз като порасна ще остарея и ще ида на небето" Викам чакай малко, доста неща има да преживееш, докато стигнеш до небето, недей бърза!!

Тази година почина свекърва ми, синът ми е на 8г ...не ходи на погребението, не смятам че трябва, да част е от живота, но не смятам, че за тази все още крехка психика това е полезно да видиш някой близък когото обичаш как го заравят в земята. Ние казахме, че баба му е станала звездичка и ще ни гледа и пази от небето и че ние сега не може да отидем там. Заведохме го на гробищата преди месец, не обясняваме какво е гроб, казахме му че това е място на което можем да дойдем да запалим свещичка когато ни е мъчно или да донесем цветя.

Аз толкова малко дете не бих завела на гробищата.

Благодаря ви. Тя щерката няма да тича из гробищата- спокойна и послушна е вече, но и аз не смятам, че е добре да я водя. Дядо й беше кремиран, така че ако я бях взела, нямаше да види как го полагат в земята, а само как го опява попа и как го откарват с колата. И все пак мисля, че е стресиращо за малко дете, знам го и от личен опит. По- скоро ме притеснява нейното желание да отиде при дядо. Казвам, че не можем сега да отидем там, и тя все пита защо. Защото няма да ни пуснат....казвам, и тя пак защо, кой няма да ни пусне и става една безкрайна.....

детето ми беше на 2г., когато почина свекъра ми. преди това беше в болница и бях с детето редовно там, т.е. знаеше, че е болен.
беше и на погребението, нямаше на кого да го оставя.
събуди се точно, когато всеки хвърляше пръст отгоре. рева много.

после имахме труден период, вкъщи беше труден, в яслата ми казаха, че си е като преди.
обяснявахме му, че дядо е на небето и го гледа отгоре как расте.
направих му фотокнига със снимки на дядо и него.

на гробищата го водим, ако желае. казва, че там спи дядо. пита как спи на гробището, а го гледа от небето. в началото си обясняваше, че е отишъл на небето с асансьор (в болницата все с асансьор се качвахме до стаята  ) и искаше и той с асансьор да се качва на небето.
според мен това е съвсем нормално.
понякога рисуваме камъчета и ги носим на гроба или носим цвете в саксия и му давам да направи нещо и го забучвам до цветето (изрязва пеперуда, закача мартеница и подобни).

водя го и на църква и обикновено иска да му взема свещ и за дядо, обяснила съм къде се пали за умрелите.
въобще гледам да създам ритуали.

това е съвсем нормално.
децата не схващат, че не можем да идем при мъртвите.
има книги (незнам дали са преведени на български), които тематизират какво се случва с душата и т.н.

аз не искам да се задълбочавам в подобни езотерични теми и обикновено казвам, че ако силно желае, дядо може да го посети насън и тогава да се "видят".

Същата тема ме вълнува и мен от известно време и все се канех да я пусна във форума. Как да обясниш на детето какво е смърт? Аз дори не мога да използвам пред него думата "умря", примерно, коте ни умря и казах, че Роки си е тръгнал. Моя е на почти 3 г. За сега не искам да знае, че има смърт.

Наложи ни се да приспим домашната котка, понеже беше стара и болна. На детето на 3г казахме, че е отишла във ферма за болни животни. И все пак понякога пита защо, кога ще се върне, да ходела да я види и т.н. нормални въпроси за възрастта й. Така решихме да й кажем понеже бяхме гледали филмче за фермата и там животините бяха щастливи. Не ми дойде друг идея.
За хора нямам идея какво ще приказвам, най-вероятно ще е за небето и звездичката. Дете на погребение не бих водила, на гроба след това да.

Звездичките и луната ги гледаме от бебе и са първите неща, които се научи, по собствено желание, да ми показва. Харесва ми идеята за звездичките.
А, смъртта как трябва да се опише за първи път на дете? Някакви философски/психологични подхвати има ли? Като нещо лошо или като нещо хубаво да се представи? Или това трябва да е строго индивидуално, според възгледите на родителя?

Мен също ме водеха по гробища като малка от 4-5 годишна. Не знам дали е правилно, но за разлика от приятелка(25г.), която НИКОГА не е била на погребение и мъжа ми(33г.), който също не е бил нямам страх от мъртви, нито от погребения. Разбира се, това са неприятни части от живота, но са неразделна част. Дори не мога да си представя, когато някой ден им се наложи да посетят погребение какъв шок ще е за тях. Особено за приятелката ми, с която сме обсъждали въпроса, тя плаче за всяко малко нещо.
Нито съм тичала по гробове, нито съм вдигала шум, трябва внимателно да се обаясни на детето, ако може да разбере. Ако не може, не виждам и смисъл да се води по гробища.
Ранната среща със смъртта е малък шок, баба още обяснява, че съм питала дали брата на дядо ми ще възкръсне, защото е починал точно преди Коледа и на тържеството в детската градина са обяснявали за Христос. Но пък не са ме лъгали, за което  съм благодарна.

Имам много ужасни спомени от погребението на баща ми. Била съм 5 годишна. Ходих да го будя. Някъде в детската ми фантазия е останал спомен, че леко си е отворил окото и живеех с мисълта, че са го погребали жив. Чувствах вина, че на никого не казах, че ме погледна, че не го спасих.

След като порастнах достатъчно разбрах, че е нямало как да е жив - минал е през аутопсия.

После почина дядо ми и помня колко ужасно бе всичко, че ме накраха и да му целуна ръка. Това, че съм видяла много смърт в детсвото си /имаше период в който 5 човека починаха един след друг/ не ме направи твърда или приемаща смъртта спокойно.

Сега не бих завела дете на погребение. Даже моята граница за такова мероприятие е над 16-18 години. Ако може да им се спести - няма какво да правят там. Погребението не е сбогуване, не е уважение, то е просто задължение на близките да се погрижат за тялото.

За съжаление не мисля, че за всички деца е универсално обяснението какво е станало. Мен силно ме притесняваше, че близките постоянно ме гледат отгоре или са невидими. Явно съм потайна мишка, което иска тайните и да останат тайна 
Скоро присъствах на погребение и държах детенцето настрана от мястото на поклонение. Тъй като бях дружелюбна лелка - различна от мама и татко ми задаваше въпроси за тая звездичка дето ще стане баба ще има ли оччи, нос и зъби  От където съдя, че детето се страхуваше. А все пак трябваше да подкрепя решението на родителите за обяснения. Казах, че звездичката е само светлинка, което топли когато си мислим за баба.  Че баба е добре и се смее и е щастлива и там са нейните мама и тати.
Виждах как детето мисли върху казаното.
После видясамолет оставящ диря и каза, че това е баба, която отива на небето.

Дядо ми почина преди година и половина, синът ми го познаваше (беше на 3 г.). В началото му казвах, че дядо вече го няма и че е починал, но за него думата почивка е свързана с друго и му обясних, че е умрял, заспал завинаги. Питал ме е за некролозите по улицата какво представляват. Знае, че хората се погребват в земята, не мога да поддържам у него илюзия, в която не вярвам. Все ме пита защо умират хората, дали баба му и дядо му са стари, а днес ми зададе въпроса какво ставало с къщите на хората, които живеят сами, след като починат...

Баба ни водеше на гробищата от малки и не съм запазила лоши емоции, даже напротив. Спокойно си извършваше ритуалите и ми беше интересно. Та в този смисъл бих завела децата след определена възраст там, да видят и да знаят. Това е част живота, добре е с мен да го видят.

За пръв път бях на погребение в 5 клас и беше ужасно (почина свако ми, млад човек и погребението беше трагично). Не мисля, че на децата им е мястото на такива места и смятам да спестявам на моите, докато мога подобни емоции.

разбира се, че е според твоите възгледи.

  и според детето. Всеки родител си познава детето и знае какво детето ще възприема добре и какво не. Има по-чувствителни деца други не чак толкова, някои деца даже имат някаква представа свързана с филмчета примерно. Много строго индивидуално е според мен.


Иначе от личен опит във връзка с погребения и т.н. Бях на 6-7г когато на улицата на баба ми почина комшия и група деца решихме от любопитство да отидем да оставим цветя....после седмици наред сънувах кошмари. На 13г бях когато починаха двете ми баби и вкъщи съм ги гледала в ковчега и после на погребения, не бях чак шокирана, но ги изживях доста тежко.