след развод по взаимно съгласие

  • 6 339
  • 18
Здравейте,

Изчеетох няколко от темите във форума, преди да се престраша да пиша първо, защото ще съм поредната хленчеща, и второ, защото виждам, че съм доста по-различна от мъжките момичета, основно пишещи тук. Възхищавам се на силите и жизнеността ви и наистина имам нужда от съвет от подобни хора.
Ето накратко предисторията и проблема.
Разведох се по взаимно съгласие преди 3 години, но продължихме да живеем заедно, заради децата и защото не сме можели един без друг (май тогава и аз повярвах в това). Само че тенденцията все повече да се отдалечаваме един от друг продължи, докато накрая стана непоносимо, тъй като той започна напълно да пренебрегва децата, а това аз няма как да компенсирам, те започнаха да забелязват разликата с другите деца, роднините и приятелите ми - също. На няколко пъти за тези години се разделяхме за по няколко месеца и аз се оправях сама, той си плащаше издръжката и толкова, никога не спази графика за виждане - нито за ваканции, нито за събота и неделя, просто нямаше нужда да вижда децата.
Е, от няколко месеца вече сложих край на всичко, на децата не им е комфортно, депресирани са малко, по-точно умърлушени, но са напълно наясно със ситуацията, а на мен ми е ужасно болно и няма как да компенсирам това, че баща им така грозно ги пренебрегва.
Предстои ми пътуване за чужбина за дълъг период по работа и мога да взема малкото дете, а голямото ще остане с баща си - той самият предпочете този вариант, тъй като е невъзможно да се обучава там. Проблемът е обаче, че баща им, когото бях предупредила за плановете си, сега отказва да подпише декларация за извеждане в чужбина и изкарва абсурдни доводи от сорта, че не е сигурен как ще се грижа за детето, че няма да е безопасно и тем подобни неистини. За голямото дете е съгласен да подпише такава декларация, но то ще може да пътува само с мен, не и с някой роднина, каквито бяха първоначалните ми планове - да съчетаем виждане и гости, иначе аз трябва да прекарвам седмици по самолети да идвам да го взимам и връщам, а това са и немалки финансови разходи, които няма да мога да си позволя.
Въпросът ми е - мога ли да подам жалба, че въпреки незаинтересоваността си и неспазване на графика за виждане (фактически той по 2 месеца дори по телефона не им се обажда) има право да не ги пусне с мен в чужбина. Какво ще прави с тях тук, след като досега му бяха на разположение и той не се интересуваше. Моля, ако някой е имал подобен проблем или може да даде съвет как по законен път да реша този казус, да даде съвет. А инааче децата всееки ден ме питат ще успея ли и тримата сме много притеснени.
Само да уточня, че нямам много време, но ще направя всичко необходимо, дори да се наложи да замина, а после да се върна.
Благодаря предварително.
Виж целия пост
# 1
Освен молба до съда и оттам разрешение за пътуване в чужбина, друг вариант нямаш. Друг е въпросът за колко време става, не съм запозната.
Виж целия пост
# 2
Не съм оптимист. Съжалвам. Говори с адвокат, но без дело ми се струва че няма да стане. А и с дело - изхода е неясен. Може да пробваш с молби и кандърми, но дори и да се съгласи да ти подпише пълномощно пак не ти е вариант, защото може да го оттегли когато поиска.
Както писах и в темата на друга потребителка с подобен проблем - такива тъпанари са за разстрел.
Виж целия пост
# 3
Благодаря много!

Не знаех за оттеглянето. Правили сме подобни декларации при нотариус за децата, когато пътуват с треньори в чужбина и веднъж направена, тази декларация, подписана и от двамата, стои в мен до заминаването... т.е. как може да я оттегли...
Виж целия пост
# 4
Може да я оттегли като отиде при нотариуса при когото сте подписали и каже че се отказва.
Виж целия пост
# 5
Разбирам...
Значи, напрежението ще е до последния ден...
И родителят, на когото е поверено отглеждането на децата, може да бъде манипулиран толкова лесно  и всъщност няма как да си направи каквито и да е по-дългосрочни планове. А аз училища търся, визи и билети уреждам...
Виж целия пост
# 6
Всъшност може - съдебно дело. Има ли решение разрешение, другият родител нищо не може да направи.
Виж целия пост
# 7
Прави го от чиста злоба, а не от притеснение за детето. То е ясно. Пълен комплексар.
Дано ти се наредят нещата. Веднага говори с адвокат. Но като знам каква ни е съдебната система, може дълго да чакаш.
Виж целия пост
# 8
Преди да заведеш дело, му прати нотариална покана, за да не каже на делото, че изобщо не си го и молила.
Виж целия пост
# 9
благодаря за съвета, ще го направя. нотариална покана предполагам е, че го каня при нотариус да подготвим еди-кои си документи...
Виж целия пост
# 10
не виждам файда от поканата
Виж целия пост
# 11
Разходи и губене на време ми се струва нот. покана. И да каже в съда, че не е канен, съдията няма да отмени делото за да го поканиш при нотариус.
Виж целия пост
# 12
Ако децата не заминат с теб ще останат с баща си , който не се грижи активно за тях сега ?
Ако е така и той просто се заяжда с теб , дали няма да помогне ако пък се съгласиш . Ти си го познаваш дали ще издържи да се грижи сам за тях за месеци , при положение че сега ги вижда рядко и за малко .
Да не си промени бързо мнението по въпроса
Виж целия пост
# 13
Разходи и губене на време ми се струва нот. покана. И да каже в съда, че не е канен, съдията няма да отмени делото за да го поканиш при нотариус.
Но може и да му повлияе и да не се стигне до дело - което ще спести повече разходи и време.
Виж целия пост
# 14
Може, може. Всичко е възможно. Опита и наблюденията ми обаче показват, че напук ли са нещата само крайностите водят до накакъв изход. БНД-то на авторката явно е от този тип комплексари, които търсят всяка възможност да печат и спъват и за които няма значение дали и децата ще пострадат от действията им.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия