Здравейте,
Предварително се извинявам за дългия пост.
Имахме проблем преди година с тогава 3 годишната ни дъщеря, удряше за щяло и нещяло. Тръгна на детска градина (миналия октомври) и си ходи и до сега. Ходи полудневно, после следобед или я взимаме ние с баща и, или баба и. Сякаш бяха поотшумяли проблемите ни, но от около 2-3 седмици наблюдавам лавинообразно нагнетяване на напрежението, и вече не знам как да отреагираме.
Каквото и да я помолим да направи отговорът е "НЕ" или "НЯМА", дори да е нещо, което реално иска да направи. Опитваме да не формулираме исканията си под формата на заповед, а на предложение, да даваме 2 алтернативи или да я помолим учтиво. Никакъв резултат.
Реално имаме проблем, че тя смята, че като е вече на 4 е голяма и не трябва да слуша за нищо (което за мен означава, че минава ли време и проблемът ще расте). Ако иска да направи нещо, което още не може, не дава да обясним или покажем, опитва сама, докато се ядоса и го захвърли. Ако обясняваме защо не може например да се кара колело пред колите (или други опасни за живота неща, които тя иска да прави) тя обяснява как те я виждат и тн и тн.
Ако иска нещо държи да стане на секундата, а буквално от как е родена и обясняваме накратко, че нещата не могат да се получат на секундата (пример: тя казва "искам вода". Казвам: "момент да си избърша ръцете. " Или започва да вика, или да повтаря до безкрай и опитите ми да обясня, че след минута ще обърна внимание са безуспешни, накрая и аз започвам да викам, отлично знам, че не е правилно)
Ако иска нещо, което генерално няма да получи нито сега, нито в скоро време (дори и абсурден пример с нещо, което знае, че няма как да стане, примерно "Искам утре да имам рожден ден") идва до мен или баща си (зависи кой е казал, че това няма как да стане и е обяснил накратко ЗАЩО няма да стане, или защо не сега) и удря, или си забива ноктите в ръката му.
Опитвахме с обяснения, опитвахме без обяснения просто с "така не се прави, не може" и тн.
Опитахме с шамар по дупето, за да разбере, че боли (тя не е бебе и това го разбра, но не я спира).
Миналата година ходихме на психолог с баща и за консултация дадоха ни съвет да обясняваме, че като удряш някой, значи му показваш, че не го искаш и тн- абсолютно никакъв ефект.
Опитвахме с наказания- като направи нещо, което знае, че не е приемливо и някакво наказание- да не гледа някое филмче, да не четем книжка, нещо което обича, уж разбира всичко и на другия ден все едно не е било нищо.
Опитахме да игнорираме, невъзможно е, тя знае какво дразни и го прави просто докато не и се обърне внимание- примерно с крещенето или повтарянето на едно и също. Или просто взима нещо и го хвърля, онзи ден посегна на чуплива чиния.
Баща и вече е много изнервен все повече и се кара, тя все повече прави на пук и ми казва на мен "Аз обичам само теб" или "Аз не обичам тати". Напълно ни е ясно и на двамата, че това е знак на протест, но не знаем как да отреагираме. Онзи ден тя ми каза на заспиване (държи да я приспивам, като стоя до нея и си сложа ръцете върху нея, казва, че я е страх и не иска да спи сама или с баща си) "Мамо, помогни ми да бъда добра". Аз и казах, че тя си е добра, че е моето мило дете и много я обичам, но просто малко повече трябва всички да се слушаме.
В детската градина не прави никакви проблеми, всичко там е идеално, а и едната учителка не би позволила лигавщини никакви, но прибере ли се и сме все като на тръни кога ще я прихване.
Не мисля, че и липсва внимание вкъщи, опитваме се да е всичко балансирано, явно не успяваме, вече не знам какво да правим.
Извинявам се още веднъж за дългия пост, но наистина съм много отчаяна.
Виж целия пост
Предварително се извинявам за дългия пост.
Имахме проблем преди година с тогава 3 годишната ни дъщеря, удряше за щяло и нещяло. Тръгна на детска градина (миналия октомври) и си ходи и до сега. Ходи полудневно, после следобед или я взимаме ние с баща и, или баба и. Сякаш бяха поотшумяли проблемите ни, но от около 2-3 седмици наблюдавам лавинообразно нагнетяване на напрежението, и вече не знам как да отреагираме.
Каквото и да я помолим да направи отговорът е "НЕ" или "НЯМА", дори да е нещо, което реално иска да направи. Опитваме да не формулираме исканията си под формата на заповед, а на предложение, да даваме 2 алтернативи или да я помолим учтиво. Никакъв резултат.
Реално имаме проблем, че тя смята, че като е вече на 4 е голяма и не трябва да слуша за нищо (което за мен означава, че минава ли време и проблемът ще расте). Ако иска да направи нещо, което още не може, не дава да обясним или покажем, опитва сама, докато се ядоса и го захвърли. Ако обясняваме защо не може например да се кара колело пред колите (или други опасни за живота неща, които тя иска да прави) тя обяснява как те я виждат и тн и тн.
Ако иска нещо държи да стане на секундата, а буквално от как е родена и обясняваме накратко, че нещата не могат да се получат на секундата (пример: тя казва "искам вода". Казвам: "момент да си избърша ръцете. " Или започва да вика, или да повтаря до безкрай и опитите ми да обясня, че след минута ще обърна внимание са безуспешни, накрая и аз започвам да викам, отлично знам, че не е правилно)
Ако иска нещо, което генерално няма да получи нито сега, нито в скоро време (дори и абсурден пример с нещо, което знае, че няма как да стане, примерно "Искам утре да имам рожден ден") идва до мен или баща си (зависи кой е казал, че това няма как да стане и е обяснил накратко ЗАЩО няма да стане, или защо не сега) и удря, или си забива ноктите в ръката му.
Опитвахме с обяснения, опитвахме без обяснения просто с "така не се прави, не може" и тн.
Опитахме с шамар по дупето, за да разбере, че боли (тя не е бебе и това го разбра, но не я спира).
Миналата година ходихме на психолог с баща и за консултация дадоха ни съвет да обясняваме, че като удряш някой, значи му показваш, че не го искаш и тн- абсолютно никакъв ефект.
Опитвахме с наказания- като направи нещо, което знае, че не е приемливо и някакво наказание- да не гледа някое филмче, да не четем книжка, нещо което обича, уж разбира всичко и на другия ден все едно не е било нищо.
Опитахме да игнорираме, невъзможно е, тя знае какво дразни и го прави просто докато не и се обърне внимание- примерно с крещенето или повтарянето на едно и също. Или просто взима нещо и го хвърля, онзи ден посегна на чуплива чиния.
Баща и вече е много изнервен все повече и се кара, тя все повече прави на пук и ми казва на мен "Аз обичам само теб" или "Аз не обичам тати". Напълно ни е ясно и на двамата, че това е знак на протест, но не знаем как да отреагираме. Онзи ден тя ми каза на заспиване (държи да я приспивам, като стоя до нея и си сложа ръцете върху нея, казва, че я е страх и не иска да спи сама или с баща си) "Мамо, помогни ми да бъда добра". Аз и казах, че тя си е добра, че е моето мило дете и много я обичам, но просто малко повече трябва всички да се слушаме.
В детската градина не прави никакви проблеми, всичко там е идеално, а и едната учителка не би позволила лигавщини никакви, но прибере ли се и сме все като на тръни кога ще я прихване.
Не мисля, че и липсва внимание вкъщи, опитваме се да е всичко балансирано, явно не успяваме, вече не знам какво да правим.
Извинявам се още веднъж за дългия пост, но наистина съм много отчаяна.
Започне ли с нейните претенции, просто и кажете, в прав текст, нещата които искаш не стават, като спреш с това, ще можем да поговорим. Излезте от помещението ако е възможно. Горивото на всяко тръшкане е публиката. Постарайте се да няма.