Православието като начин на живот-7

  • 53 124
  • 739
# 75
Петенце Цветенце, благодаря  много за отговора. Аз сама чета, по стечение на обстоятелствата, си подбирам почти сама и четивата, търся контакт и общувам с вярващи, до колкото Бог ме насочва/свързва с тях. Така ми се натрупва опит за укрепване, осъзнаване и пречистване на вярата ми, понякога болезнен.
Духовен наставник си нямам. Все още.

Виж целия пост
# 76
Поздравявам те за усилията! 💐 Дай Боже всички христяни да са толкова усърдни в стемежа си към Бога и към себепознание. Не казвам, че е задължително да имаш духовен наставник, но може да е много полезно. При липса на такъв можеш да разговаряш с друг православен християнин с повече духовен опит и задължително на когото имаш пълно доверие. Последното споменавам, защото съм срещала хора, които под маската на привидна благочестивост, набожност или загриженост не се свенят да ползват другите за собствените си планове. За съжаление не всеки е това, за което се представя.
Точно днес разсъждавах по въпроса до каква степен ние сами държим юздите на живота си и до каква сме просто фигури в Божия промисъл за света. Стигнах до познатата поговорка, че "Бог дава, ала в кошара не вкарва" и съответните изводи - че трябва първо да си помогнеш сам, че много зависи от теб самия, че човек е способен на невероятно много... и че може и да не решаваме всичко сами, но щом Бог ни е сложил пред някакво изпитание, значи... можем да се справим с него. Харесва ми мисълта, че отчаянието е само пролука между две идеи и се стремя да си я напомням в трудни моменти. А ако имаш дилема и не знаеш кого да послушаш, послушай единствено себе си, защото Бог е заложил всички отговори вътре в самите нас. Simple Smile
Виж целия пост
# 77


Петенце Цветенце, разказа истини, през които съм минала. 
Благодаря ти Hug
Бог с нас!

Виж целия пост
# 78


Петенце Цветенце, разказа истини, през които съм минала. 
Благодаря ти Hug
Бог с нас!


Амин! Hug
Виж целия пост
# 79
Много жалко, че в тази прекрасна тема се пише толкова рядко. Прочетох цялата първа тема, а в момента съм до средата на 2. Много ми хареса атмосферата там, изключително полезни линкове с четива и беседи. Би ми се искало отново да се възроди този дух тук.

Поздравявам ви с една много нежна музика



Нека Бог да бъде с нас!
Виж целия пост
# 80
Ами така се случва понякога. Има и такива периоди...Явно нищо напоследък не ни идва отвътре за споделяне Simple Smile
Виж целия пост
# 81
Съгласна съм с milmich. И аз продължавам с духовните търсения, но наистина нищо не ми идва да споделям в момента. Още повече, че основните положения са познати на участниците в темата и са обсъждани много пъти, но само да преминеш опитно през всички тях е много трудно... и понякога не ти остават думи за коментар.
Виж целия пост
# 82
Имам дни, в които усещам, че съм поела своя верен Път, а имам дни, когато усещам,  че сега тепърва започвам своя православен живот в Христа. До скоро дори не знаех, че всъщност вечния живот е едно от основните желания на Християнина,  обаче вечния живот в Царството Небесно....а не на другото , страшно място.

Много старци са казвали, че тепърва започват с истинското покаяние... Ето например, когато авва Сисой е бил на смъртния си одър, какво е казал на своите ученици :
""С кого разговаряш, авва?” – попитали те. „Виждате ли, – отговорил той – ангелите са дошли да ме вземат, но аз ги моля да ми дадат още малко – съвсем малко време за покаяние”. А учениците му възкликнали: „Та ти нямаш нужда да се каеш!”. А Старецът възразил: „Истина ви казвам, не съм убеден, дали въобще започнах да се кая”. Ето така завършил неговият живот. В очите на своите духовни чеда той бил вече съвършен, но в собствените си – в самото начало."

Чета и слушам беседи. Разбира се, възникват въпроси, имам и тъга, от която искам да се освободя, но ми е трудно. Може би и не бива. Може би чрез тъгите стига човек по -близо до Бога, знам ли..... Нямам изповедник /духовник. Например, от известно време се чудя, когато дойде Иисус Христос и отдели овците от козите, имам едно много тежко усещане за мъка по тои повод..... Едва ли някой би се радвал да се окаже в групата на козите. Всеки вътрешно се надява да бъде помилван и взет при Господа, в Неговото Царство.....
Обаче,  като започна да разсъждавам чисто човешки......ами на мен ми е голяма мъка да си представя, че някой, който и да е той, ако ще и най -големият ми враг, дето в Псалмите им пожелаваме "погибел" и как ще бъдат "повалени".....ами не мога да понеса да отидат в огненото езеро. Не познавам такива злодеи......при все че съм имала повод да треперя от страх и ужас от хора, които съм срещала в живота си.
Освен това, имам противоречие с възлюбването на враговете и текстовете, които са в Псалмите за тях.
Виж целия пост
# 83
Всички вярващи имаме такива моменти, в които не знаем в коя част на пътя сме, или поне така мисля. Колкото до отделянето - не е необходимо да се тормозиш толкова. Не че и аз не съм го правила. Но ние сме просто хора, не сме идеални и безгрешни и няма как да бъдем. Важното е всеки да прави това, което му е по силите. Бог не е някакво страшно същество, което само пресъжда и гледа да наказва. По-често самите ние се наказваме, отделяйки се от него с действията си. Бог е любов. Затова ни разбира по-добре, отколкото се разбираме самите ние. Бог може да прости всичко, ние хората сме несъвършени и не можем. Истина е и че на всеки се отмерва според информацията и средата, до която има достъп. Според мен (малко еретично) много добри хора ще се спасят, дори и да не са вярващи в истинския смисъл. С две думи - успокой се. Прави, каквото ти е по силите, моли Бога да те дари с повече сили, повече вяра и напредък в духовно отношение и молбата ти ще се изпълни. Simple Smile И всичко ще е наред. 💐
Виж целия пост
# 84
Петенце Цветенце, сърдечно благодаря. Думите ти влязоха в сърцето ми  Flowers Bouquet
Виж целия пост
# 85
Радвам се. Дано повече хора да ги разберат. Спокойна нощ. Simple Smile
Виж целия пост
# 86
Катеричка, не за пръв път казваш, че нямаш изповедник, но не разбирам това значи ли, че не се изповядваш изобщо. Старецът Паисий е отказвал на някои хора да ги приеме и да разговаря с тях, докато не се изповядат. По думите му умът им е бил замъглен от греха, няма да възприемат правилно това, което им казва и беседата ще остане безплодна.  Не е нужно да ми отговаряш, просто го имай предвид.

И още нещо. Мисля, че много по-голяма полза ще имаш да се вглеждаш внимателно в себе си. В постъпките си, в мислите си. Да се каеш за грешките, да се стараеш да не ги повтаряш. (Нещо, което е много, много трудно и са нужни години, за да го постигнем понякога. Освен ако не сме света Мария Египетска. Simple Smile ) Тези неща са ги казали старци като Йоан Крестиянкин и Тадей Витовнишки. В интернет има откъси от техни беседи. Ето тези съвети на св. Серафим Софийски са ми любими: http://pravoslaven-sviat.org/2016/11/15/dushepolezni-poucheniq/

Ако четенето на Псалтира те смущава, чети други молитви. Но непременно се моли. Повече молитва, по-малко разсъждения. Неслучайно светите отци са се отдавали на Иисусовата молитва. Така не остава място за дявола да ни внушава разни неща. За нас Иисусовата молитва може да бъде опасна, затова е хубаво да си повтаряме "Отче наш" и каквито други молитви знаем наизуст и чувстваме дълбоко, като ги казваме.

Моят любим сайт е http://pravoslaven-sviat.org/

И последно. Горещо препоръчвам тази книга! http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=191040 Открих отец Георги от Жегларци едва тази година. Велик, свят, голям...
Виж целия пост
# 87
mama Barba, много полезен пост, благодаря. 💐
Искам само да попитам защо Иисусовата молитва може да бъде опасна за нас? Случвало ми се е след като я повтарям повече пъти да се чувствам вместо по-добре някак странно и неприятно и ще ми е много полезно да споделиш какво имаш предвид. Благодаря предварително. Simple Smile
Виж целия пост
# 88
По думите на светите отци може да доведе до прелест. Имаше пример от книжката за о. Серафим Роуз с един човек, който я казвал по не помня колко стотици, може би хиляди пъти на ден, но като го ядосали съседите, ги замерил със саксии. Ако ще я казва човек, трябва да му е благословено и да се изповядва много често, да разкрива ежедневно помислите си.

Признавам си, че аз понякога съм си я казвала в моменти на големи трудности, хващам броеницата и се моля: "Господи Иисусе Христе, помилуй мен грешната." И това ми е било като спасително въже. Но иначе моят отец не благославя и в ежедневието си казвам други молитви.

Аз всъщност влязох да си редактирам горния пост.  Притесних се да не звуча назидателно. Всъщност споделям съвети, които са ми давани на мен и може да са от полза и на вас.
Виж целия пост
# 89
Благодаря, разбирам. Аз също съм я ползвала като спасително въже в моменти, в които усещам, че силите ми не достигат да се справя със някаква ситуация по положителен начин. Съгласна съм напълно, че не е за ежедневна употреба. А за изпадането в прелест винаги трябва да сме нащрек и да се следим.
Ако човек е вярващ само на думи и на молитви, а отношението му към хората е толкова далеч от християнското, колкото описаното, Иисусовата молитва е най-малкия му проблем. Close
Постовете ти са изключително полезни и не мисля, че звучиш назидателно. Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия