Православието като начин на живот-7

Ох, не знам....нали всички ме грешни, за какви праведни души става дума .  Може би има такива, аз със сигурност не съм.
Светиите всичките до един пишат и говорят колко мерзка им била душата пред Бога и нон -стоп са се каели и молели.
За висши и нисши астрали в православието не се говори, да. Но се говори за третото небе, седмото небе и т.н.
Дали да слушам Папата какво говори, чудя се. Нали той е католик?
Че Библията е Извора е така, но без Преданието,  опита на светите отци, на подвижниците , не мога да я  разбирам правилно. Та нали Апокалипсисът до ден днеше бива тълкуван и има дискусии в иносказанията там....

Под праведни имам предвид такива,  които се стараят според възможностите си да са добри, човечни с другите, честни, да обичат и приемат ближния, да не осъждат и изобщо да спазват моралните устои на християнството. Ясно е, че абсолютно безгрешни няма, иначе нямаше да сме хора. Човек, който се бори със злото у себе си със всички сили трябва да е по-праведен от такъв,  който го е приел без задръжки и съпротива.

От Библията знаем, че праведен няма ни един и че всички сме родени в грях.  Но че също ще има спасени, а Христос дели хората на овце и кози, праведни и неправедни. Кои са тогава праведните и кои неправедните.  Изходната позиция и на двете са грешниците. Едните грешници чуват вечното Евангелие, покайват се и решават да предадат живота си на Исус Христос. Те стават вече праведни по благодат чрез вяра. Другата категория грешници са неправедните - те са чули Словото, но не са отворили сърцата си за Исус, затова остават в греховете си и те не могат да бъдат спасени, защото това е техният собствен избор.

Тези грешници обаче, които приемат Христос са под особеното влияние на Святия Дух, те вече никога не са самички и имат Велик помощник до себе си. Тези хора, Бог започва да променя и да им придава нови качества, които до сега не са имали - това се нарича новорождение. За новорождението говори Евангелието на Йоан 3 глава, прочети си я. Новорождението е продължителен процес на пълно обновяване на ума и мислите на човека, това си е вид претворяване - така полека човек става подобен на своя Небесен Баща. Без тази промяна никой не може да бъде наречен Христов последовател, нито би могъл да види небесното царство.

Lin Star, благодаря много за рязясненията относно процеса. Образно  го разбирам, че някои кози постепенно се превръщат в овце. Това става по Божията воля, след като човек (козата)  се е обърнала към Христос, кае се, изпълнява Христовите Заповеди, придобива благодатта.
Правилно ли съм разбрала?
В Библията има ли някъде описания, споменаване за митарствата?  Аз до сега не съм намерила, но не съм я изчела още цялата.
В православните сайтове има много.( Ето например : http://www.pravoslavieto.com/docs/bozhi_sud/mitarstvata.htm
А от друга страна ето отново : https://zadrugata.com/2012/05/18/митът-за-въздушните-митарства-неогно/
 Купих си една книга -на Серафим Роуз "Душата след смъртта ". Тя цялата е само за митарствата.

Lin Star, понеже си нова в темата, може ли да помоля да ни се представиш и да ни разкажеш малко повече за това как ти разбираш православната вяра и как я живееш. Все пак това е заглавието на темата: "Православието като начин на живот". Благодаря.

Редактирам се да споделя една статия, която много ми хареса: http://pravoslaven-sviat.org/2018/06/14/semejstwoto-e-skola-na/

Вчера не го казах, реших, че се подразбира. Но Катеричка, папата определено няма тежест за нас православните.  Да не говорим, че и силно вярващите католици са  смутени от изказванията и решенията му. Не говоря наизуст. Става дума  за мнението на конкретни хора католици в Америка.

Родена съм в семейство на вярващи родители. Те четяха Библията често, а майка ми ми четеше невероятните истории на патриарсите от Стария Завет - Моисей, Йосиф и неговите братя, Данаил в рова с лъвовете. Всичко това остави впечатление в мен. Не знам как реших да следвам Господ, някак стана естествено. Не мога да си представя живота си без християнската вяра - Бог осмисля живота ми.
Обичам да чета всякаква християнска литература, сега интернета представя много възможности, не е като едно време. Намирала съм ценни неща в теологичните разработки на различни църкви - както правословната, така и в протестантските, това обогатява мирогледа ми. Чела съм Корана, известно количество католическа литература, изследвах окултизма, езотеризма и Ню Ейджа. Исках да разбера кое какво предлага, както и да го сравня с Божието Слово.
Особено ме интересуват някои неща от Библията: Кой е Бог? Това се оказа въпрос от жизненоважно значение. Ето този стих например показва, че получаването на вечен живот е пряко свързан с познаването на Бога:

Йоан 17:3
А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил.

Имам чувството, че християнството набляга на много и различни неща, дела и прочие, но малко внимание отделя за това кой е Бог. А то е толкова важно, че чак спасението и вечния живот зависят от това. Една от задачите, които съм си поставила е да разучавам характера на Бога.
Кой е Той? Защо да Му се подчинявам и защо да Го обичам? Много ме вълнува всичко това!
Другото, което ме вълнува е темата за новорождението и преобразяването на човека под действието на Святия Дух. Тази трансформация, която на практика е свръхестествена и която ни прави нови същества в Бога!  Исус казва на Никодим, че ако не се новородим, не можем да видим Божието царство.

Много ще се радвам ако тук намеря хора, които искат да си говорим за тези неща. Всъщност всеки може да напише какво точно го вълнува от християнството и можем да го обсъждаме.

Това, което истински не мога да понасям е да се смесва христинството с други нехристиянски учения. Виждам как индорелигийте се промъкват тихомълком и промиват мозъците на хората. Прераждания, излизания извън тялото, контактуване с "висши" същества, езотерично християнство, целият Ню Ейдж...трагедия е, че хората вместо да се обърнат към истинската вяра, си правят заместители.

Lin Star, здравей!
И аз ще се радвам тук да обсъждаме всичко, свързано с православната вяра, което ни вълнува.
Много истини има в поста ти и според мен вървиш по правилен път в духовните си търсения. Подкрепям четенето и сравняването на идеологии в различните религии и учения. Наистина обогатява човек и му дава различни гледни точки, но и така още повече изпъква колко прекрасна, хармонично изградена, универсална и достъпна, колко правилна е нашата православна вяра.
Мисля, че трябва да се обръща повече внимание и да се отделя повече време за размисъл за същността на Бога, но и за естеството на връзката ни с него. Тази връзка е два вида - от нас към Бог и от Бог към нас. Ако желаем да се доближим до него, трябва да се справим с причините, които пречат на тези две връзки. За съжаление повечето неща, които изграждат съвременния ни свят и начин на живот спадат към тази категория. Но много зависи и кое за какво се ползва. Ето например, ти ползваш Интернет, за да четеш духовна литература, но за повечето хора той е източник на разврат, греховност и духовно замърсяване и падение. Същото важи и за телевизията. Гледайки неделната литургия по телевизията или предавания за православието, се доближаваме до Бога, но повечето предавания водят до изпростяване и провокират ниски страсти, предимно желания за притежания, наслади и забавления, завист, страх, водят до подмяна на ценностите и пр. Така че всичко, което ни е дадено като възможност в живота може да се ползва за добро или за лошо. Бог винаги ни оставя следи и вратички към себе си и посланията си, просто трябва да имаме очи да ги видим, уши да ги чуем и сърце да ги приемем в себе си.

Това е част от критиката към книгата на о. Серафим Роуз


"Поради тези и други причини, всеки, който изследва православната сотириология НЕ трябва да гледа на „Душата след смъртта” като надежден източник.

Сред многото други грешки, тази книга никъде не показва някаква връзка между православното учение за Благодатта и идеята за митарствата. (11) О. Серафим изкривява Писанията, за да са в съгласие с теорията му. Той използва изопачени литургични текстове.(12) Той приема буквално моменти от житията на светиите, които е по-разумно да изискват нравствена или духовна (алегорична) интерпретация. Той бърка злините, които демоните нанасят през този живот (или дори понякога притесняването на християните в часа на смъртта им) с тяхната предполагаема дейност след смъртта.

Разбирането на о. Серафим за отношението на душата към тялото е елинистично. Отказвайки да изследва литургичните и патристичните текстове за „упокоението” и „заспиването” на душата, отделена от нейното тяло, той естествено не ги разбира (вж. стр. 249-253). Той обезобразява духовната реалност, без да разбира, че „раят” (Бъдещия Век) и „адът” (вечното наказание) все още не са настъпили; той също така игнорира разликата между временен „хадес” или шеол (пребиваването на мъртвите) и вечния „ад” (геената).

Също така неговото познание на отците е неадекватно. Той пропуска да направи разлика между „църковни отци” (които говорят за Църквата) и „църковни автори” (които генерално говорят за себе си). Той не чувства разликата между автентичната отеческа литература и  „съмнителната и фалшива” (dubia et spuria); например, той цитира от фалшивото съчинение „Напускане на душата” ( което всъщност представя теорията за митарства), сякаш то е написано от св. Кирил Александрийски (поч. 444 г.), при все, че нито св. Кирил, нито някой друг отец от Църквата го е написал.(13)

Накрая, позоваването на о. Серафим върху нехристиянски източници с цел подкрепа на теорията за митарствата, в най-добрия случай е  подвеждащо. Той се стреми да ни впечатли с познанията си по тибетската и египетската „Книга на мъртвите”, модерна теософия, и изследвания, които засягат съвременни преживявания „извън тялото”. Той одобрява вярването в ангели на популярния телевизионен евангелистки проповедник Били Греъм. (14) Той отива толкова далече, че нарича тези „свидетелства” „шокиращо потвърждение на учението  за състоянието на душата непосредствено след смъртта”. (15) Твърдейки, че следва св. отци, е странно всъщност, че той отказва да припознае подобни писания и преживявания като „сатанински”.

Ако претърсим подробно цялата Библия, няма да намерим и една посочка за митарствата; няма абсолютно никакви основания в Писанието за едно подобно учение. Изопачените интерпретации на о. Серафим Роуз върху Писанието демонстрират сериозно неразбиране на православната теология и св. отци. Само тези, които ги четат с очите на апостолската традиция ще открият тайните на божественото Слово. Едно нещо е сигурно; не са дяволът и неговите демони, които ще съдят спасените – Не знаете ли, че ангели ще съдим? (1 Кор. 6:3)."

Аз в момента чета една книга, която ми действа много безнадеждно - "За тайните недъзи на душата" ...Оставя ме в пълен ступор понякога. Извода, който си правя е, че е невъзможно да се спасим и, че едва ли не пътя към Бога е изпълнен единствено и само със страдание, мъка и лишения...Радост не може да има, а и добрите дела са съмнителни, защото може да са плод на гордостта ни, а не на чисти помисли...Май ще я оставя недочетена преди съвсем да съм се сдухала. Някой чел ли я е?
р.р. Ще постна някой смущаващи за мен цитати.

Lin Star, благодаря много за труда и разясненията.


milmich, многократно съм стигала до същите усещания и 'разбирания', мисли и безпокойства. И също мога да публикувам доста цитати, видеа на свещеници, които говорят доста съкрушително.  В такива моменти ми е трудно, като изтръпнала съм. Но се успокоявам, че Бог всичко вижда и ме води. Все си мисля, че с верния духовник , нещата в укрепването на вярата стават по- плавни, имайки подкрепата му  и насоките му...

До сега съм разбрала, че основна платформа в учението на Християнството е, че ние вярваме, че ни чака Живот в бъдещия век. Което е и нашата цел, стремеж, молба и упование. Целият ни живот на Земята трябва да е подготовка за бъдещия век, т.е. за бъдещия ни живот, придобивайки благодатта. Т.е. ние трябва така да живеем, че да се спасим... ама понеже сме грешни, ние неминуемо ще грешим, но ще вярваме, че ще бъдем спасени....
Иисус Христос е нашият Спасител и Той е дошъл да ни покаже Пътя за това: Любовта.
Спасението е, че ние няма да погинем, т.е. , след физическата ни смърт, душите ни ще чакат Съдния ден и след това ще отидат в Царството Небесно, Божието Царство, Рая, където е вечния живот.
И няма да отидем във вечните мъки.....т.е. няма да погинем, ...тук не ми е ясно - каква е разликата - хем да не погинем, а хем има вечни мъки... т.е. има пак вечен живот, ама в мъка.......
Средствата за придобиване на благодатта, т.е. на вечния живот или Живот в Бога са изповед, покаяние, причастие, молитви, ходене на Църква, Литургии, Любов към всеки, включително и врага, вяра, че Бог ще ни помилва и вярва в Неговата воля, че ще ни спаси (че ни е спасил?), спазване на Заповедите...
в триточието със сигурност има още неща за изброяване, като пост, акетичен  живот и придобиване на добродетели, чистене на страсти.
Обаче, в Библията е написано, че :

ТРЕТА КНИГА НА ЕЗДРА ГЛАВА 8.
1. Той ми отговори и каза: "Всевишният е сътворил тоя свят за мнозина, а бъдещия за малцина.
2. Ще ти кажа, Ездра, едно подобие. Както земята, ако я попиташ, ще ти каже, че дава твърде много вещество, от което правят глинени вещи, а малко прах, от който излиза злато, тъй са и делата на тоя свят.
3. Мнозина са сътворени, но малцина ще се спасят".
******
41. Както земеделецът сее по земята много семена и сади много растения, но не всичко посеяно се спазва след време, и не всичко насадено хваща корен, тъй и не всички ония, които са посеяни в тоя век, ще се спасят".

Това е цитат от Стария Завет, има го и на други места, с друга картинност, но със същия смисъл.
Тези слова ми звучат съкрушително, едва ли не ако съм определена за глинена вещ, ще съм си глинена за този век и до там...аз не мога да си представя да има човек, който да не иска да живее... който да се зарадва да чуе, че е прах, че е посят в този век,  но няма да е от онези, дето ще се спасят. Че за него не е определено да е нещо друго, различно от глина, което ще се превърне в прах.
Преди не знаех, че темата за бъдещия живот, за Съдния ден, за Спасението на душите ни е толкова основополагаща. Също, живеех в тотално невежество, че вярата ме предпазва от злини....
Всъщност, разбрах, че вярата е да се моля, да не греша самата аз - което става по благодат и разбира се, лични усилия, да се стремя с всички сили и средства да не огрорчавам Бог, да понасям страданията, като благодаря за тях и се моля за враговете си. Разбрах, че с Христос страданията изобщо не отпадат, дори понякога стават още по- големи, дълбоки и трудни, но точно благодарение на Него, са сладки и дават сили и вътрешно смирение да ги понасяме....
Може би в  някои от тези мои осъзнавания съм в заблуда, не знам....

Здравейте,
до сега не съм писала в темите за православието и като цяло във форума, надявам се не се натрапвам с директна покана за премиера
Бих искала да ви поканя на премиерата на книга "Апокалипсис"  - тълкувание на книга Откровение от архимандрит Атанасий Митилинеос на 09.07.2018г. от 19.00 часа. За подробности моля отворете линка:
http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=266797

Хубава и успешна седмица ви пожелавам!

Здравейте,

Ще задам един провокативен въпрос, но се надявам да се получи добра дискусия. Извинявам се, ако вече е обсъждано.

Според вас как трябва християнинът да се отнася към създаването на деца?
Чела съм различни мнения, че църквата е против контрацепцията, освен ако няма някакви докторски забрани за повече бременности, но съм чела и че това е свободен избор и всеки решава колко деца да има.

Но да разгледаме първия вариант - за мен лично това е немислимо, но ето, има примери. Сещам се за отец Евгений, който имаше 9 деца, не знам дали не са се родили още. Гледах интервю с него и съпругата му и изглеждат спокойни, абсолютно в хармония с избора си.

На мен идеята ми се струва прекрасна, но никога няма да преодолея притесненията си откъде ще намеря пари да отгледам толкова деца, а също и как така няма да ходя на работа, а ще бъда само домакиня. Да не говорим, че едва ли има мъж, който би се съгласил на това.

Аз намирам удоволствие и удовлетворение в това да ходя на работа и не бих могла да се затворя вкъщи само да гледам децата и да готвя. Смятам, че ще ме налегне депресия, ако се откажа от работата си и се затворя вкъщи. Но това е за мен. На друг може и да му се понрави.
Относно финансите-смятам, че в днешно време прекалено много се инвестира в децата. Имам предвид, че прекалено много им се задоволяват прищевките, разглезват се и общо взето прекалено много пари се изхарчват по 1-2 деца, вместо тези пари да бъдат разпределени между 3, 4 или колкото възрастните са преценили да имат. Точно така-преценили да имат. Това, че църквата е против контрацепцията, е с пожелателна цел да има повече деца, но поради ред причини не мога да си позволят да родя 15 деца. Не че не искам-много бих се радвала на голямо семейство, но едва ли тялото ми би издържало, а и едва ли ще мога да съм пълноценен родител за всичките си деца. Така че за мен е важно да отгледам и възпитам индивиди, които да станат достойни хора и съвестни граждани, пък нищо, че щели да са само 3-ма вместо 15.

Джуд, въпросът ти съвсем не е провокативен. То ако сериозно обсъждаме житейските въпроси през призмата на православието, всяко нещо може да се окаже провокативно.
От обучението в училищата,  през какво как и кога ядем, до правене и отглеждане на деца.
Конкретно темата за децата остро влезе в мен след като се зарових в православието. Начетох се на какви ли не беседи, мнения на свещеници, опит на свети отци,  минах през филм на ужасите, такъв, дето дори в света не съм гледала и съм отказвала да гледам (никога не са ме привличали филми за зомби, екшъни и пр.).
Понеже питаш според нас, ще ти отговоря, че моите представи за живота силно се разклатиха. Преди щях да имам съвсем друго мнение за това как трябва да се отнасям към създаването на деца.
Бях писала колко силно ме потресе един свещеник, който казва, че жената трябвало да се въздържа от изпитване на удоволствие при интимност, защото иначе осквернявала матката си. Като го слушах и се зачудих дали майките, които изживяват оргазмено раждане са блудни или са греховни....зачудих се и за майките, които по време на кърмене имат естествени неконтролируеми контракции ( матката така най - добре се свива след раждането ). Освен това, дните, в които мъжът и жената решат да имат интимни взаимоотношения трябва да са съобразени с постите, да няма блудна помисъл  - т.е. страст, да се посвети детето  на Господа, никога да не се ползват никакви противозачатъчни средства и пр.
Сещам се, за трите "К " на Хитлер, който е бил вярващ. В православни материали се начетох на това, как жените  ако са изнасилени и забременеят не бива да оперират плода, че сами са си виновни за изнасилването......а детето като плод на греха, ще си носи последиците....
Изчетох стотици страници за абортите, за неплодните жени (включително Библейски фигури) и последвалото сдобиване с дете....
Четох мнението на св. Силуан за децата......реално, той живи ги ожалва - на светски език казано. Много му е мъчно за всички родени деца.....
Аз съм ползвала противозачатъчни средства, а също и съм правела секс за кеф, а не с цел детерождение.
Не съм коментирала тези въпроси никога с духовник, защото си нямам такъв.
Общувам с православни, чета мненията....едни казват едно, другите точно обратното.
Не само за създаването на деца, а за всичко.
Ето, за митарствата, не разбрах коя е истината. Едни твърдят, че ги има, други ги отричат.

Ох.... ако знаеш колко добре те разбирам. И в моята глава е пълен ужас. В крайна сметка сигурно ще постъпя както аз преценя, но ще си остане някакво остатъчно чувство в главата ми да ми напомня, че църквата мисли друго.
Което е ... тъпо. Не знам.

P. S. Ще споделя нещо, което четох някъде и го давам за положителен пример, нещо, което ми подейства добре като го прочетох:

Че човек няма да сбърка, ако е себе си. По-добре да не се прави на свят, ако не е.

Харесва ми това, а може би... не сме стигнали чак толкова навътре в отдаването на религията, че да сме готови в такава степен да оставим собствените си желания. На мен това да се омъжа за някого "по сватовство" (това го четох май от книга на стареца Паисий. Той казваше, че при християните много бракове така се случват и отношенията им се развиват чак след като са вече в брак) без да съм имала отношения с него, също ми се струва немислимо. Но... не знам.

По принцип сигурно сте го обсъждали, но и аз да кажа, съветвали са ме да внимавам откъде чета за православието, защото има много заблуди, които се представят за православни, а не са.
Лично мен едно духовно лице, на което се доверявам, ме посъветва да чета книги, издадени само от издателството на Света гора в Атон. Но и така да е... пак възникват въпроси, докато чета, които ме смущават.

Чела съм и, че на днешните християни им липсва решимост. Сигурно е така, но... ето аз не искам да отстъпя от това, което аз смятам за разумно.
Пак да се върна на децата - в едната книга, която четох, пишеше, че като не планираме децата си се доверяваме на Господ. Той ще прецени по неговия свърхестествен начин кога да ни даде деца. Ще ни прати помощ. Нали трябва да "имаме доверие в Бога" (голям проблем имам с тази фраза)... Като си го представя, като една мечта, да, звучи прекрасно да не се тревожиш. "Каквото Господ даде". Да не пресмяташ бюджети, да не мислиш "ама сега готов ли съм", и т.н., но... хаха, винаги има едно "но" според мен.

Извинявам се, ако съм досадила.

Може би, когато нападам по този начин църквата не съм християнка. Опитвам се да намеря баланс. Не искам да съм лицемер, но не искам и да съм извън църквата. Един съвременен отец от Гърция говори хубави неща, Харалампос Пападопулос се казва. Наскоро издадоха две негови книги, в които се събират май беседи, които е давал. Той е млад мисля. Та в едната книга, четох малко в началото, пише, че раят не може да бъде завоюван. Няма да отиде в рая съвършеният, оня, с многото постижения. А смиреният, който осъзнава и вижда и греховете си, и ги приема, и знае колко е окаян. А аз съм от първите, хаха, дето искат да станат съвършени.

Последно и спирам. Видях на първата страница филмче за отец Тадей от Сърбия. Сега го гледам, прекрасно е.