Поредна изневяра!

  • 65 840
  • 937
# 15
След 29 години заедно, последните 10 с кръшкания, въобще нямаше да забелязвам, че има някакъв мъж наоколо. Камо ли да се ядосвам с него Simple Smile Майната му. Като няма къде да идеш, гледай да си живееш добре там, явно няма да мръднеш другаде. Аз бих се изнесла да живея в някое мазе или таван, само не и при подобен мъж. Битовизми не ме плашат, но гадни хора ме отвращават. Но това съм аз, а хората сме различни. Успех от мен.
Виж целия пост
# 16
Запомни едно! Женкарите никога не си развалят семействата. Мъжете поначало мразят всякакви усложнения и промени и е много малко вероятно на стари години да тръгне да си променя живота по акъла на някоя жена. Просто приеми, че всяко чудо е за 3 дни и не му обръщай внимание. За съжаление не си в позиция да поставяш условия и ултиматуми, гледай най-вече собственото си здраве и детето
Виж целия пост
# 17
Всяко чудо е за 3 дни? Човекът кръшка от 10 години все пак...
Виж целия пост
# 18
Ами, като не пие и не бие, стой си на задника- това ще ти кажа, пък нека ме овикат всички.

Сама си казваш, че хем си болна, хем нямаш пари, хем при вашите не можеш да се върнеш.
Не знам на колко е дъщеря ти- явно си готова да я оставиш при него, но това не ти разрешава проблема.

Спри със скандалите, че да не реши да се пренесе при другата- едва ли ще вземе детето със себе си и тогава съвсем ще я закъсаш.
И аз бих казала същото. Тук има съвети за намиране на друга работа, заделяне на пари и изграждане на независимост. Това може, но ако си млад и здрав. Само че в БГ никой не назначава хора с телк решение и на тази възраст, да се отбележи. Така че да си наляга парцалите и да си живее като със съквартирант, освен ако не иска да си играе на гордост и да затъне в мизерия, че да няма пари и за лекарства.
Виж целия пост
# 19
Всяко чудо е за 3 дни? Човекът кръшка от 10 години все пак...

Който има склонност да кръшка обикновено не спира, докато възрастта не го принуди
Виж целия пост
# 20
Благодаря ви момичета за всичките съвети. Страдам от диабет. Разболях се на 10 годишна възраст. Той ме харесваше дори с това ми заболяване. Благодарна на съдбата, че ще имам мъж до себе си, дори и с това заболяване. Роди  се дъщеря ми.  Докато я родя съм плакала много в съмнението дали ще е здрава! Той много ме успокояваше. Тя ми е дар от Бога! Роди се жива и здрава! Сега е вече на 29 години, семейна. Имам прекрасна внучка на 8 години! А за работата - работя по програма за хора с увреждания. Уви, те са все за по 2 години. Благодарение на шефката ми успях така за 10 години да имам работа. Изтича ми договорът и не се знае дали ще има такава програма и до година. Сега в тази ситуация в къщи не повдигам изобщо темата за изневярата. Този урок го научих с времето. С това не си помагам в случая. Но ми е трудно като му гледам замечтаният му поглед. Плача си когато мога и се моля и този път да имам сили на това изпитание!
Виж целия пост
# 21
Поне нямаш за гледане малки деца. Абстрахирай се от този човек. Докато продължаваш да го обичаш и да се надяваш, все ще ти е тъжно. Не си струва да се товариш. Той няма да се промени, нито да прекъсне връзките с други жени. Ако не се грижиш за себе си, само ти ще страдаш. Има ли смисъл?
Виж целия пост
# 22
Благодаря ви момичета за всичките съвети. Страдам от диабет. Разболях се на 10 годишна възраст. Той ме харесваше дори с това ми заболяване. Благодарна на съдбата, че ще имам мъж до себе си, дори и с това заболяване. Роди  се дъщеря ми.  Докато я родя съм плакала много в съмнението дали ще е здрава! Той много ме успокояваше. Тя ми е дар от Бога! Роди се жива и здрава! Сега е вече на 29 години, семейна. Имам прекрасна внучка на 8 години! А за работата - работя по програма за хора с увреждания. Уви, те са все за по 2 години. Благодарение на шефката ми успях така за 10 години да имам работа. Изтича ми договорът и не се знае дали ще има такава програма и до година. Сега в тази ситуация в къщи не повдигам изобщо темата за изневярата. Този урок го научих с времето. С това не си помагам в случая. Но ми е трудно като му гледам замечтаният му поглед. Плача си когато мога и се моля и този път да имам сили на това изпитание!


Плачи, плачи, прави му кефа, защото стреса си е ок за диабетно болните!  Дъщеря ти на какво мнение е по този въпрос? Всъщност не си сама - имаш родители, имаш сестра и голяма дъщеря. И защо ти трябва да ходиш някъде, в случая той е редно да се разкара?
Виж целия пост
# 23
Не поясних, че отношенията със сестра ми и родителите се нарушиха след като не ме подкрепиха. Майка се разболя от рак и преди месец почина. Баща ми е също с диабет от 7-8 години. Жилището на родителите ми е много малко. Ако се върна там, трябва да легна на леглото на майка ми, а аз не искам. Причината ми е, че майка все се грижеше за сестра ми, а аз трябваше със всичко да се справям сама.
Виж целия пост
# 24
А вашето жилище на кого е?
Виж целия пост
# 25
На мъжът ми. Преди години докато беше жива свекърва ми направиха така, че все едно го придобива преди брака, като в замяна на това оставят стая на свекърва ми докато е жива.  Свекърва ми не ме искаше за снаха, защото съм болна. А стана така, че аз я гледах.
Виж целия пост
# 26
Да, неприятно. Трябва да помислиш какво на теб би ти подействало добре в тази ситуация. Но не розови мечти от типа: "Той да спре да ми изневерява", а някакви реалистични планове.
Виж целия пост
# 27
Е, как така направиха "все едно го придобива преди брака"? Нещо са те метнали, за да нямаш претенции един ден.
Виж целия пост
# 28
Така излиза на практика. Прецакана от всякъде.
Виж целия пост
# 29
Прецакана ще си отвсякъде, ако продължиш да вехнеш по мъжа си. Не си ли помогнеш сама, няма кой да ти помогне. Пак казвам - няма малки деца в картинката, защо са тия мъки, не разбирам.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия