Нормално ли е сина да ревнува майка си?

  • 5 958
  • 32
Питам щото аз съм го усещал,не знам точно дали е чиста ревност щото към мойте партньори никога не съм бил ревнив и само към нея съм имал тва ,мисля че е ревност от баща ми,от други хора които са с нея когато аз не съм ,когато тя говори с тях не с мене,когато се целува с дъртия пред мене ми става гадно,за секс съвсем,искам да живея с нея и ще е супер ,аз затва исках и да ме вземе с нея в ГЕрмания да сме заедно и да почне да и пука за мене да разбере мойте мисли моя живот ,а не тва което и казал тоя или оня сдухар.Искам да съм близък с нея а тя не го прави тя ме реже директно ,направо подивявам като се обажда не на мене а на баща ми да му слуша простотиите аз къвто и да съм съм неин син и трябва да съм най важен в живота и не го разбирам тва,правих и скандал един път щото като бяха в нас на купон тя се хилеше се майтапеше с другите а аз само минах да излизам и си смени фейса и почна да ме овиква и аз и се развиках що си искарва на мене аз не съм последния идиот да не може да говори с мене нормално,щото с другите го прави а тя каза "ти си друг случей,говори с баща ти"!После да не казвам кво стана  щото беше супергадно.Да знам че съм пълнолетен и бла бла не ми трябва майка обаче не е така!
Виж целия пост
# 1
Ти всъщност не ревнуваш майка си, а имаш нужда от нейното внимание и положителната и оценка. Ако не го получаваш по начина, по който ти си го очаквал, си неудовлетворен и се чувстваш неоценен. Нямам претенции за психолог, просто изказвам мнение.
Говорил ли си д нея за това? Ама честно-не да я обвиняваш, а да и обясниш какво би искал и какво не получаваш в общуването си с нея? Защото това би пречило и на връзките, които градиш с останалите хора.
Виж целия пост
# 2
Авторът, на колко си години? Тийнейджър ли си?
Кажи на майка си, че имаш нужда повече от нейното внимание, но не е честно (и не е нормално) да я обсебваш и да искаш да си прекарва времето все с теб.
Виж целия пост
# 3
В твоя случай - да.
Не е хубаво, че майка ти ви е  оставила да се оправяте двамата. Не я съдя, може наистина да се е наложило тя да работи в чужбина с цел оцеляване на семейството. Все пак парите не растат по дърветата, нито твоите кафета и дрешки са безплатни.
Но би било редно от нейна страна да компенсира отсъствието си като ви кани по-често при нея, като помага на баща ти във възпитанието ти. Липсва ви семейството, не сте сплотени.
Ти сам сигурно осъзнаваш, че не си лек характер, но това не е оправдание за родителите ти да вдигнат ръце от теб или да прибягват до бой с възпитателна цел.
Виж целия пост
# 4
Това както вече са ти казали не е ревност, а нужда от майка, което е най-нормалното нещо на света. За съжаление последните 15-20 год проблемът с изоставените деца на гастербайтърите е голям и става все по-сериозен. Не знам какво да те посъветвам. Жена, която си е оставила детето и дори не му се обажда... не знам дали ще има ефект от разговор каквото и да й кажеш. Но не пречи да опиташ. Ако обаче искаш да не си провалиш живота в самосъжаление, намери начин да преодолееш болката и обидата и да не мислиш цял живот за това. Не си заслужава.
П.С. И следващият път опитай с препинателни знаци.
Виж целия пост
# 5
Звучиш ми като тийнейджър. Както са ти казали по-горе, това не е ревност, а желание за обич. Говори с майка си, кажи ѝ, че ти липсва и искаш, като се видите, да сте повече време заедно. Peace
Виж целия пост
# 6
В твоя случай - да.
Не е хубаво, че майка ти ви е  оставила да се оправяте двамата. Не я съдя, може наистина да се е наложило тя да работи в чужбина с цел оцеляване на семейството. Все пак парите не растат по дърветата, нито твоите кафета и дрешки са безплатни.
Но би било редно от нейна страна да компенсира отсъствието си като ви кани по-често при нея, като помага на баща ти във възпитанието ти. Липсва ви семейството, не сте сплотени.
Ти сам сигурно осъзнаваш, че не си лек характер, но това не е оправдание за родителите ти да вдигнат ръце от теб или да прибягват до бой с възпитателна цел.
Аз пък я съдя. Но това няма никакво значение. Всеки си разбира отглеждането и възпитанието по свой начин. Но за мен момчето още от малко е "изпуснато". Жената е прехвърлила тотално майчинската си роля на бащата, който пък съвсем не е имал подход, както се вижда. Щом бащата е военен, значи не се е налагало на жената да абдикира веднага, търсейки доходи. Едва ли със заплата на военен е трябвало да гладуват.
Липсата на майката в този случай е направила чудовищна яма. Какви са нейните съображения "да бяга" от майчинството, ние не знаем. Може да е било тежко раждане, нежелание да става майка и стотици други причини. Но това за мен е индиректна жестокост – да отхвърляш някого (особено пък собственото си дете) на емоционално ниво.

Неговите кривения и глезотии не обсъждам. Те са друга тема.
Виж целия пост
# 7
Питам щото аз съм го усещал,не знам точно дали е чиста ревност щото към мойте партньори никога не съм бил ревнив и само към нея съм имал тва ,мисля че е ревност от баща ми,от други хора които са с нея когато аз не съм ,когато тя говори с тях не с мене,когато се целува с дъртия пред мене ми става гадно,за секс съвсем,искам да живея с нея и ще е супер ,аз затва исках и да ме вземе с нея в ГЕрмания да сме заедно и да почне да и пука за мене да разбере мойте мисли моя живот ,а не тва което и казал тоя или оня сдухар.Искам да съм близък с нея а тя не го прави тя ме реже директно ,направо подивявам като се обажда не на мене а на баща ми да му слуша простотиите аз къвто и да съм съм неин син и трябва да съм най важен в живота и не го разбирам тва,правих и скандал един път щото като бяха в нас на купон тя се хилеше се майтапеше с другите а аз само минах да излизам и си смени фейса и почна да ме овиква и аз и се развиках що си искарва на мене аз не съм последния идиот да не може да говори с мене нормално,щото с другите го прави а тя каза "ти си друг случей,говори с баща ти"!После да не казвам кво стана  щото беше супергадно.Да знам че съм пълнолетен и бла бла не ми трябва майка обаче не е така!
Те тука ти е първата грешка в разсъжденията, опс, мрънканията.
Виж целия пост
# 8
Аз смятам, че родителят трябва да подходи към детето си и да търси път към него, а не обратното. Но пък има такива деца дето не се водят нито с добро нито с лошо.
 Много е възможно майка ти да не желае да те вземе при себе си в Германия, защото съвсем ще я подкараш през нивата. Ако беше момче с амбиции да направи нещо с живота си съм почти сигурна, че вече щеше да си при нея.
Цитат
аз къвто и да съм съм неин син и трябва да съм най важен в живота
Това си го избий от главата. На каквото си постелеш на това ще легнеш.
Виж целия пост
# 9
Разбирам те, нормално се чувстваш. Аз също се чувтвах така, освен към майка ми и към баща ми също. Моите родители не са в чужбина, уж живея с майка ми, но почти не се засичаме вкъщи,  а ако го направим сме само на здрасти. Някой път ми е много болно, че са така нещата, и за двамата други неща са по-важни от мен. Гаджета, приятели,  забавлениея, аз може би дори не съм в списъка с приоритетите. Гадно е много, ако смяташ, че имаш шанс опитай се да й кажеш как се чувстваш. Аз прецених, че е твърде късно вече, не ги харесвам като хора и без това,  затова съм приела, че така стоят нещата и си живея живота без те да участват. Също смятам, че родителят трябва да търси път към детето. Едно дете никога не трябва да си проси обич и внимание от родителите. Остава си травма за цял живот. Много лошо са постъпили с теб да те оставят без подкрепа, голяма част от това което си сега са виновни те. Човек не може сам да се оправя - търсил си упора в по-възрастния мъж. Не знам помисли си искаш ли да се промениш или цял живот ще си ядосан на света около теб саморазрушавайки се.
Виж целия пост
# 10
Питам щото аз съм го усещал,не знам точно дали е чиста ревност щото към мойте партньори никога не съм бил ревнив и само към нея съм имал тва ,мисля че е ревност от баща ми,от други хора които са с нея когато аз не съм ,когато тя говори с тях не с мене,когато се целува с дъртия пред мене ми става гадно,за секс съвсем,искам да живея с нея и ще е супер ,аз затва исках и да ме вземе с нея в ГЕрмания да сме заедно и да почне да и пука за мене да разбере мойте мисли моя живот ,а не тва което и казал тоя или оня сдухар.Искам да съм близък с нея а тя не го прави тя ме реже директно ,направо подивявам като се обажда не на мене а на баща ми да му слуша простотиите аз къвто и да съм съм неин син и трябва да съм най важен в живота и не го разбирам тва,правих и скандал един път щото като бяха в нас на купон тя се хилеше се майтапеше с другите а аз само минах да излизам и си смени фейса и почна да ме овиква и аз и се развиках що си искарва на мене аз не съм последния идиот да не може да говори с мене нормално,щото с другите го прави а тя каза "ти си друг случей,говори с баща ти"!После да не казвам кво стана  щото беше супергадно.Да знам че съм пълнолетен и бла бла не ми трябва майка обаче не е така!

И да питаш, и да ти отговори всеки според неговия опит- все тая!
Майка ти е за пребиване, но каквото и да направиш, ползата е никаква.
Ще трябва да се отърсиш от нуждата от нея, от мисълта, че тя е нещо повече от теб, някаква стойностна личност, чието одобрение ти е нужно и важно.
Не е и колкото по- бързо го осъзнаеш, толкова по- скоро ще спреш да страдаш.

Тя не е това, което искаш- просто си изтеглил късата клечка, но пък е урок за това, което ти не трябва да бъдеш. Peace
Гадно е, аз чак на 33 успях да се отърся и да спра да търся одобрението ѝ..
Опитай се по- рано да го постигнеш, за да нямаш нужна да доказваш на когото и да е стойността си. Hug
Виж целия пост
# 11
Викс, наистина ли искаш майка си или искаш да отидеш в Германия? Защото за първото - тотално си изтървал влака, съжалявам. Вината не е твоя, но това няма да промени нищо и колкото по-рано го разбереш, толкова по-добре за теб. Майка ти е абдикирала от родителските задължения и нормалните отношения, кога, как и защо - не е важно, случило се е, намери начин да живееш с това. От опит казвам, че такива родители не се променят с времето, най-много, като остареят и вече не могат сами да живеят, да те потърсят да им оправяш живота и да се "грижиш" за тях. Ако искаш да отидеш в Германия - има начин, завърши си училище, разучи какви са легалните начини и действай. Не си проваляй живота, момче, независимо, че си изтеглил късата клечка - незаинтересована майка и биещ баща. И ти не си от най-лесните деца, но начинът, по който ще изживееш живота си, вече зависи само от теб.
Виж целия пост
# 12
Колко е удобно да обвиняваме родителите си за всичко, нали?
Може да не са безгрешни, но когато ти станеш родител и теб почнат да обвиняват за всичко, тогава пак помисли. Ако си на 12 год, да. Ама пълнолетен ???
Голям ли си или не?
Или за последен модел телефон си голям, ама да ти се бършат сополите си малък? Недей така.
Виж целия пост
# 13
Колко е удобно да обвиняваме родителите си за всичко, нали?
Може да не са безгрешни, но когато ти станеш родител и теб почнат да обвиняват за всичко, тогава пак помисли. Ако си на 12 год, да. Ама пълнолетен ???
Голям ли си или не?
Или за последен модел телефон си голям, ама да ти се бършат сополите си малък? Недей така.
Абе, я стига! Той не ги обвинява, че не са му купили последния модел телефон, обвинява ги, че баща му го бие и се държи зле с него и майка му е на майната си без да се интерсува от него. Изобщо не обяснявай той като станел родител, пък не бил на 12, пък не знам си какво още.  Кометарът ти си е направо дебилен без извинение.
Виж целия пост
# 14
На 18 - 22 е простено да обвиняваш родителите си и да им намираш кусури. На 25 и нагоре си е чиста загуба на време и инфантилност.
Няма перфектни майки и винаги съм се чудила на злобата, която се изсипва върху жената , която те е родила. Общо взето за мен такива хора, обвиняващи и вечно мрънкащи, са просто неблагодарници, оправдаващи собствените си неудачи с това, че майка им или баща им все за нещо е виновен, не е бил перфектен и т.н
Все едно има на света човек с перфектни родители.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия