Много ми е трудно да систематизирам за какво точно е темата, но ще опитам. Основно искам да поговорим за рисковете в започването на една връзка, особено такава, при която почти веднага се започва със секс и няма никаква гаранция, че ще прерасне в нещо повече. Темата ми донякъде е и лична, защото искам да споделя собствените си опасения, свързани с отношенията. Аз съм все още млада, скоро ставам на 24, но съм имала предимно горчив опит с връзките. Даже нямам нито една просъществувала връзка. Лошото е, че си насаждам все повече страхове и в момента съм се отдала на абсолютна пасивност. Не искам никаква крачка да правя, защото не искам да сгреша в нищо. Осъзнавам, че това е ужасно глупаво, но познавам себе си и знам, че докато вътрешно не си променя нагласата, ще си кретам по тоя начин незнайно колко време.
Първо искам да поясня, че аз самата не одобрявам неангажиращите връзки, но не желая да осъждам и нападам никого, който мисли другояче. Също така осъзнавам, че може би играя роля на „моралистка“ понякога и това не е хубаво, затова искам да разчупя мисленето си по темата. Темата не е „за“ или „против“, макар че нямам против и това да се обсъжда. По-скоро хипотетично да приемем, че такива отношения ще ми се случат все някога, било то по невнимание от моя страна и провал да разбера намеренията на мъжа, или пък в момент на пълно неведение какво и как да правя и да съм си казала: “Ами, какво пък, ще го направя“.
Напълно съм съгласна с хора, които казват, че не може да се подхожда към едно ново запознанство със списък с изисквания и да се държи непременно на сериозната връзка. Но от друга страна…Аз самата не бих искала да имам такива отношения, в които уговорката да е просто секс или дори и да няма уговорка, то да преспя с някого и да осъзная, че нищо няма да излезе. За второто дори си мисля, че няма как да го предвидя или контролирам, освен ако твърдо не държа на мантрата за „връзка“ и изчакам някой, който да каже същото и да усетя, че е сериозен човек. Всъщност темата ми няма един основен фокус, защото ме вълнуват няколко неща покрай нея. Едното от тях е рискът от непредвидена бременност. Очаквам да ми се присмеете и нападнете, но аз съм страшно страхлив човек и просто не мога да не мисля за това нещо. Да, ще използвам предпазни средства, но при положение, че съм чувала и чела разкази за случаи, в които нищо не помага – нито спирали, нито презервативи, нито хапчета и жените въпреки това са забременели, каква гаранция има, че няма да попадна в този малък процент от забременели? Веднага „виждам“ как съм бременна от почти непознат човек или такъв, който дори не съм сигурна, че искам до себе си…и какво? Ще бъде пълен кошмар. Просто аз самата изпитвам объркване и страх и не зная как да постъпвам за напред. Знам, че всичко зависи от моя избор, но просто вътрешно се усещам, че аз нямам 100-процентова увереност кое ще е правилното. Усещам се, че няма да мога да преценя добре, че ще сбъркам с партньора, че ще се отдам твърде рано или ще направя нещо и ме е страх от последствията. Страх ме и колко ще разочаровам родителите си, ако ми се случи такава бременност. Може да звучи инфантилно, но това е, което ме тревожи и исках да споделя. То освен бременността има и куп други последствия, тъга, разочарование, депресия и т.н. Говоря от моя лична гледна точка, изхождайки от това каква смятам, че съм като характер и темперамент. Знам, че има много положителни преживявания на хора, които избират секса без обвързване.
Може би темата много прилича на други „горещи“ теми в този подфорум, но аз основно търся отговори на въпроса за рисковете в една нова връзка и как успешно човек да преценява какво да направи. Пак се повтарям, знам, че е строго субективно всичко, но ще се радвам да чуя мнения.