СТРАХ МЕ Е ОТ ОБЩАТА УПОЙКА

  • 17 898
  • 7
Винаги, когато предлагам операция, родителите на детето питат тревожно:  това с обща упойка ли става? Много често чувам: страх ни е от упойката. Тази тревога е напълно обяснима, но е породена от незнание или неправилна информация. Родителите се интересуват от следното: упойката не е ли токсична, не вреди ли на мозъка, има ли опасност детето да не се събуди.
Понякога аз отговарям шеговито: нали не искате да оперирам детето ви с местна упойка?
Няколко думи за упойките:
Извън шегата:  упойващите вещества (анестетици, седативи, релаксанти и аналгетици) се елиминират много бързо през белия дроб и бъбреците, други се разграждат в черния дроб. Разбираемо е, че при децата тези органи са пълноценни и неувредени. Така че упойките са безвредни за организма. Обаче, безопасното им прилагане зависи от общото състояние  – затова при плановите операции детето трябва да бъде здраво, или да са минали поне 10 – 12 дни след като са отзвучали симптомите на прекарана хрема с кашлица или обща вирусна инфекция. Тук не говорим са деца със сериозни хирургични заболявания при които упойката се прилага без оглед основните изисквания, които имаме при обикновените случаи. Вече е известно, че общата анестезия може да повиши риска за нарушения в невропсихологичното развитие на детето, но при условие, че упойката се прилага повече от 12 – 24 часа.
Обща упойка или анестезия се прилага задължително при децата до 18 години при големи или малки хирургични намеси. Най-важният довод за това изискване е нуждата да се спести психическия стрес на малките пациенти, но освен това има и своите медицински и правни основания. Само при големите деца може да извършим малка хирургична манипулация под местно обезболяване при някои кожни процеси. Обаче трябва да сме получили съгласието на детето и родителите, след като сме разяснили подробно етапите на манипулацията.
Виж целия пост
# 1
Как протича процедурата:
На сутринта детето трябва да е гладно и жадно – да не е поемало храна и течности 5 – 6 часа преди въвеждане в анестезията. Първо даваме т.н. премедикация – детето изпива сиропче успокояващо вещество (седатива), след което то леко се унася, но е контактно. Поставяме маска над устата и носа, като въвеждаме упойващите газове. След като заспи, анестезиологичната сестра канюлира вена, през която се влива течният анестетик. При деца с алергия даваме противоалергичен препарат. При големите деца хващането на вена се прави преди упояването.  При леките операции се поставя специална маска вътре в устата (т.н.ларингеална маска), докато при сериозните операции детето се интубира в трахеята. Започва подаването на инхалационните анестетици. По време на операция при нужда се прилагат релаксанти (разхлабващи мускулатурата) и аналгетици. В края на операцията газовете се спират и маската/тръбата се изваждат. Венозният източник служи за вливане на водно-солеви разтвори и е в помощ при случаите с по-трудно събуждане.
Какво изпитва детето:
Ако премедикацията е успешна, детето е спокойно и леко замаяно. Рядко има реакция от негова страна. При събуждането може да прояви неспокойство, но някои деца изпадат във физиологичен сън. Други са тревожни и реагират с плач. Често тези реакции са индивидуални. Има едно правило: в каквото настроение детето е заспало, със същото настроение то се събужда. Затова много е важна ролята на родителите – те трябва да успокоят детето и да го подготвят за операция. При големите деца лекарят трябва да разясни етапите на процедурата.
Виж целия пост
# 2
Какво изпитват оперираните деца:
Най-често децата са объркани и изпитват болка. В случай че са заспали, при събуждането могат да проявят нервност и неспокойство. При операции по повод херния детето още вечерта ще тича и ще е забравило за сутрешните премеждия. При операции на тестиса болката е по-продължителна и трае около 2 дни. Затова преди началото на операция се прави каудална аналгезия (обезболяване през опашната кост), а след операцията препоръчваме да се дават обезболяващи сиропчета – например Нурофен. Той може да се приема на 6 часа до края на следващия следоперативен ден.
Възможно детето да има гадене и повръщане – особено при операции за пъпна херния. Тогава вливаме още водно-солеви разтвори, за да предотвратим обезводняване, като при нужда вливаме лекарства против повръщане. Обикновено оплакванията бързо отшумяват.

http://www.pedsurg.net/za_pacienta_kakvo_e_anesthesia.htm

Виж целия пост
# 3
Добре ще е, ако повече майки прочетат за упойките.
Виж целия пост
# 4
Професоре, благодаря за прекрасната и подробна статия. Въпреки, че имам 3 деца с по 4 операции всяко, с интерес я прочетох и открих неща които бяха интересни за мен. Подкрепям Ви напълно в мнението, че до голяма степен спокойното приемане на операцията и психическото състояние на детето зависи от психическата нагласа на майката. Когато майката е спокойна, тя успява да предаде това и на детето си, особено ако то е все още малко и не разбира какво му предстои. Малките деца усещат тревогата на майката.
Виж целия пост
# 5
Мери здравей, благодаря за добрите думи.
Как са нещата при вас? Децата добре ли са?
Влез отново в pedsurg.net - сега сайтът е нов и има нови интересни неща. Форумът също работи.
Виж целия пост
# 6
Благодаря Професоре. Когато реших да напиша моето мнение, си спомнях моите преживявани и емоции, когато предстоеше първата операция, страховете ми, стреса след изчетеното по форумите и страха който ме обхващаше. След това при последващите операции, сякаш нещата бяха доста по спокойни. Отново ме беше страх, но от друга страна, опита имаше значение. При последната операция на тогава 5г. ми син, той беше изключително спокоен и уверен. Без проблем успя да понесе липсата на вода и храна, въпреки , че го вкараха в операционната едва в 14ч., събуди се с усмивка, и беше горд от себе си , че не е проронил нито една сълза въпреки болката. Но смея да твърдя, че освен нашият принос за спокойствието на детето, Вашият - на лекарите,  също е огромен.  Когато Вие като лекуващи лекари се отнасяте с децата мило и с любов, закачате се с тях, или просто им говорите с шеги, те Ви се доверяват напълно и съответно са спокойни.
Виж целия пост
# 7
Професоре, много благодаря за статията. Писах неотдавна във Вашата тема за проблемите на сина ми. Оказа се с инсулинова резистентност и хроничен хепатит. Най-накрая открихме нашия Лекар. Предстои му чернодробна биопсия, която се прави с пълна анестезия и след прочитането на Вашата статия, се чувствам малко по-спокойна. Благодаря Ви!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия