Проблеми с родителите ми...

Защо ми се струва ,че няма да е всичко както ти се иска .Какво дефакто ще работиш в Англия и какво ще правиш една година там .Дали след като заминеш с приятеля си ще сте добре и щастливи до сега предполагам не сте живяли заедно ,ако нещо не си паснете какво следва с подвига опашка ще се върнеш в България ли ? Според мен наистина ти е твърде рано да заминаваш някъде не си мисли ,че в Англия толкова лесно се изкарват пари .

Явно имаш огромно доверие на приятелят ти. Не е лошо, нооо.... Може да не ти харесва това което ще ти кажа, но си помисли добре върху думите ми.
Като си решила направи каквото искаш. Но не тръгвай на сляпо. И не мисли, че ще е лесно. Всичко в началото е малко или много трудно. Трябва да имаш пари, трябва да знаеш с точност за всеки детайл в Англия- къде ще живеете, какво ще работите, за колко и всичко останало. Това е огромен риск - да тръгнеш с интимният ти приятел за чужбина. Нищо, че го познаваш отдавна. Нищо, че сигурно те носи на ръце и те обгрижва. Като момиче е добре да имаш едно на ум, че той може да си промени отношението, или да разкрие отрицателни, неподозирани черти в характера си точно в чужбина. Вярвай ми, никога не е късно това да се случи. Вашите реагират зле, именно поради тази причина. Ако недай си Боже, ти се случи нещо в Англия, те няма да могат да пристигнат за ден да те спасяват. Като решиш да тръгнеш, бъди в добри отношения с вашите. Нека да знаят къде си във всеки момент, да знаят как си.
Не някоя твоя приятелка, а твой роднина - не е възможно с всички да си в обтегнати отношения. Никога няма да забравя как едно момиче изчезна от съседното училище. Беше блестяща отличничка и замина с приятелка в Англия. До днес не се знае, какво е станало с нея. Приятелката се беше обадила, че уж са се скарали с момичето, че тя останала незнам къде си в Европа, но вярвай ми Марина, не се знае къде е и дали въобще е жива.  А беше тръгнала с положителната благословия на техните.
И още нещо - съветите които ти казват вашите, които четеш тук и от роднините ти, пази ги в себе си. Сигурно обичаш момчето, но не му споделяй абсолютно всичко. Нека да си имаш козове. А козовете не се афишират дори и на най-обичният ти човек. Успех и се пази!

уАУ, какви са тези негативни коментари бе хора? Зад всяко ново начинание има рискове. Айде тогава, по-добре нищо да не предприемаме, че да не се обърка! Момичето има планове, има мечти! А родителите просто ги е страх от раздялата. Всеки родител иска детето му да е около него. Може би затова реагират така. Доколкото знам в някои държави дори е прието човек да направи едногодишна пауза след завършване на училище, да се "огледа". Висшето образование няма да избяга. Човек може да учи и на 50 години, стига да иска.

Не виждам как ще замине госпожицата без благословията на родителите си. Все пак ще й трябват значителни средства, които тя едва ли може сама да си набави. Освен това не ми харесва тая намислена история с участието на приятеля. Според мен затова реагират така родителите й. Тя не им казва - "аз искам да уча в чужбина, рових в нета, избрах си един какво си, в един кой си град, дайте да видим дали можете да ме подкрепите, защото това за мен ще бъде страхотен шанс". Тя им е изтресла, че заминава с гаджето и съм сигурна, че хората са се сбъркали, малко ли случаи има на момичета подмамени от такива гаджета за бели робини къде ли не. Сигурна съм, че при така поставена ситуация това е първото, което им е минало през ума. Поне на мен това би ми била първата мисъл, ако моята дъщеря ми се изтъпани насреща и ми снесе така желанието си. Не изглежда да й е приоритет ученето, а бягството от вкъщи и живота с приятеля.

Авторке, а ти наясно ли си точно какво искаш? В кой град, в кой университет, там предлагат ли се общежития, какво евентуално би могла да работиш? Ходила ли си на тези организираните срещи с представители на университети, имаш ли нужното ниво английски, което ти е нужно? Разучила ли си колко ще ти е издръжката там, начина за кандидатстване, сроковете? Тези неща се започват доволно рано, а не в последния момент. Сигурна ли си, че ще те приемат, че имаш шанс? То не е ей така, на ура и заминаваш. Сега с тези промени в Англия и ЕС има ли нещо по-специално като изискване, някакви разлики в процедурата? Изобщо за тези неща замисли ли се или чакаш да се наредят от само себе си, мержелеейки как си гукате с гаджето в обща квартира в Англия?

А, и не на последно място. Какво смята да прави приятеля ти, когато/ако отидете там? Споменаваш, че ти искаш да учиш и работиш, а той? Хем заедно правите планове, хем говориш в единствено число. Много интересно.

Ще започна с това, че баща ми и майка ми харесват приятеля ми много и му имат доверие. Просто властват над мен откакто започнах да имам личен живот и ме тормозят психически. Решила съм къде ще уча, да, в Oxford universcity с Психология. Имам приятлека и приятел в Англия, както и приятля ми и сме проучили абсолютно всичко! Той ще работи, а аз ще уча. Сега стана ли по-ясно?

А кандидатстването в Оксфорд как си го представяш, че ми стана интересно.  

Ох, да. С курсове по английски!  
Учудваш ме. Днешните младежи обикновено са много по-трезвомислещи и реалистично ориентирани от родителите си. Твърде вятърничаво разсъждаваш, прави са родителите ти да се притесняват и да се опитват да те откажат от тази авантюра.

Ами давай тогава, защо ти е тяхното разрешение всъщност? Правиш 18, стягаш куфарите и напред към светлото бъдеще в Оксфорд.

Интересно ми е как за една година се събират пари за цялото следване там... И откъде си сигурна, че в Оксфорд приритват за теб и само чакат да си подадеш молбата?

Ако целта на целия този замисъл е да се отделите да живеете заедно с гаджето, защо не го направите у нас?
Отделете се, работете, учете... Има и студентски бригади в Англия.

Представям си го с висока диплома, сертификат който ще мога да взема благодарение на курсовете, мотивационно писло и т.н.

marrina236, какъв е успехът ти в училище?
Имаш ли покрити сертификати за английски език?
Наясно ли си с образователната система в Англия?
Запозната ли си със почасовото заплащане за нискоквалифициран труд? И че с такова заплащане може да събираш пари за университет 10г. ако не се храниш и не плащаш квартира.

Всичко останало е просто едно бълнуване за това как ще учиш в University of Oxford за което категорично не виждам да си подготвена.
А ако толкова много искаш това, тук във форума има тема специално за кандидатстването в английски университети. Препоръчвам ти да се заемеш с изчитането и от-до, както и на предишните такива теми.
Тогава отново си помисли къде, защо и как искаш да заминеш.

Щото, ако се отделят тук ще трябва да бачкат и да се издържат сами. Нали се оказа, че въпреки цялото харесване и уважение, което изпитват родителите към въпросното гадже, все пак имат много против нейния личен живот /странно противоречие ама айде/. Пък там ще е студентка, може да бачка за кеф и за джобни, а мама и тати да поемат останалите й разходи. Ако успее да ги навие де.

С нищо не е запозната, Сесил. Имала приятели там, които са й напълнили главата с идеалистични представи, вероятно спестявайки й истината за лишенията, които търпят.

Нужно ли е да ли говорите така?! Със сигурност никъде не приритват за мен, но аз съм длъжна да опитам.

Добре, давай. Кажи ни защо смяташ, че те ще те приемат? Сесил по-горе е задала интересни въпроси. Определено много логични.

Имам двама познати, на които дъщерите учат там. И работят, да не си помислиш, че чакат на родителите си. Но родителите пак трябва да помагат и то не малко. Добре, че са с доходни професии.

marrina236, длъжна да опиташ какво точно?
Ако не ти се стои в БГ има и доста други варианти да обиколиш Европа, да поработваш малко и да се забавляваш.
Наясно ли си с програмите, които предоставят такива възможности?