доц. д-р Светослав Ханджиев, д.м.
Член на Европейската академия на науките по хранене (EANS), национален координатор на общоевропейския диетологичен проект DIOGENES, президент на Българската асоциация за изучаване на затлъстяването и свързаните с него заболявания (BASORD)
Храненето през зимата поставя организма пред сериозни предизвикателства. От една страна човек има нужда от прием на достатъчно калории, за да се справи с поддържането на нормална телесна температура през зимните месеци и да не се простуди, а от друга - да позволи на храносмилателната система да си почине от празничните софри в края на декември и началото на януари, когато храната е по-калорична, в по-големи количества и едната трапеза прелива в друга.
Най-добрият начин да се върнете към нормалния си режим на хранене, като в същото време не допускате вашият имунитет да отслабне, е да спазвате следните прости правила в приема на храна през зимните месеци:
- След прекалената консумация на месо и месни изделия е добре да се премине към т.нар. млечно-растителни дни т.е. в разстояние на 7-8 дни се консумират различни зеленчуци и плодове, прясно и кисело мляко, извара, сирене и др.
- Храненето трябва да бъде 3-4 пъти на ден, като вечерята разбира се е 2.5- 3 часа преди сън.
- Зеленчуците и плодовете, както и соковете от тях ни доставят разнообразни витамини, соли, антиоксиданти и други биологично активни вещества. Те спомагат след т. нар. "подкисляване" на организма при прекомерната консумация на месо, да се нормализира алкално-киселинното равновесие, което се подчертава особено от съвременната диететика.
- Млякото и млечните продукти допълват нишата, за да бъде храненето ни пълноценно и здравословно. Особено подходящи през тези месеци, следващи празничните трапези, са млечните и най-вече кисело-млечните продукти, защото:
- млечните белтъчини съдържат и албумини, и глобулини, които са важни за поддържане на съпротивителните сили на организма срещу инфекции и заболявания
- млечните мазнини в кисело-млечните продукти са лесно смилаеми и почти напълно се усвояват от нашия организъм. Заедно с лактозата (млечната захар) те представляват чудесен източник на енергия
- кисело-млечните продукти натоварват по-малко храносмилането, тъй като в тях белтъчините са отчасти разградени до аминокиселини
- кисело-млечните продукти съдържат повече витамини от прясното мляко, особено В12, В15 и фолиева киселина
- установено е, че кисело-млечните продукти подпомагат нормализирането на серумния холестерол, т.е. предпазват от ранното настъпване на атеросклерозата и свързаните с нея сърдечно-съдови заболявания - инфаркт, инсулт, ИБС и т.н.
[/list]
[/list]
От особена полза за нашето храносмилане могат да бъдат кисело-млечните продукти, съдържащи полезни пробиотични бактерии от вида Бифидус. Те не само поддържат оптимален прием на едни от най-необходимите за организма вещества през зимата, но и помагат при проблеми с нередовния стомах, както и да се облекчи усещането за подут корем и влошения стомашно-чревен комфорт след обилното и не дотам здравословно хранене по празниците. Освен това те спомагат да се справим с излишните килограми, натрупани около зимната трапеза и за намаляване на рисковете за възникване на болести на сърцето. Тези продукти са особено подходящи за лицата, страдащи от хроничен запек, а също и за боледуващите или застрашените от затлъстяване, диабет, високо кръвно налягане и т.н.
Така че, добре ще бъде, ако след угощенията обърнем повече внимание на млякото.