Автор: Радост Николова
Опасения и стереотипи
Още щом жената забременее, веднага върху нея се стоварва ураган от негативни стереотипи и очаквания по повод на предстоящото майчинство. От цялото това количество ужаси е просто удивително, че жените продължават да раждат, а децата успяват да пораснат като здрави и нормални хора. Да разгледаме кои са всички тези опасения, които пречат на бъдещата майка да се наслаждава на своята бременност и майчинство през най-вълшебния и уникален период в своя живот:
И още:
Чудно, нали?
Но нека не забравяме, че за всеки един от тези проблеми има много, напълно противоположни, примери. Никой не може да каже предварително какво ще се случи точно с вас. Затова е напълно безсмислено да се настройвате към определен сценарий.
Бременността не е болест, това е нормално, естествено състояние на женския организъм. Вярно, някои бременни страдат от токсикоза и отоци, но други - не. При някои се обострят хронични заболявания, при други - преминават. Някои лежат за задържане, други ходят на море и катерят планините. Няма смисъл да се настройвате предварително какво може или не може да се случи с вас.
В корема ви расте нов човек, нова личност, нова вселена. Най-голямата загадка на света. Нима тези девет месеца не си струват появата на света на вашето човече, вашата плът и кръв, вашето безсмъртие? Такъв е законът на живота - колкото по-трудно ни се дава нещо, толкова повече го ценим.
Много хора считат, че по време на бременност жените стават непоносимо капризни и изглупяват. Въпреки че има определени хормонални и психологични предпоставки, това отново е индивидуално. Не са малко тези, които през този период учат, вземат изпити, разработват научни проекти и др., без изобщо бременността да се отрази на интелектуалните им способности.
Обикновено раждането се асоциира с най-страшното на този етап - болките. Интересното е, че колкото са родилките, толкова са и мненията за степента на тези болки - слаби, търпими или непоносими. Вие не можете да знаете предварително как ще ги понесете, затова пък можете да посещавате курсове за бременни или да усвоите дихателните техники самостоятелно. Раждането не е само тайнство, но и работа - физическа и психическа. Никой друг не може да роди вместо вас вашето дете. Още повече, че днес всяка родилка има възможността да избере клиниката, лекарския екип и начина на раждане.
Следващият "страшен" за бременната жена етап е времето, когато детето вече се е родило. Представата за купищата памперси и дрешки, грижите за бебето и настройването към новия режим хвърля в ужас почти всяка бъдеща майка. А на практика се оказва, че днешните майки са максимално улеснени в грижата за бебето - перални машини, сушилни, памперси, мокри кърпички, богат избор от козметика и хипоалергенни перилни препарати, подходящи за нежната бебешка кожа. Самата смяна на памперса трае секунди. Къпането отнема само някакви си минути. Откъде идват тогава оплакванията за недостиг на време? Няма друг период от живота на детето, когато майката да има толкова малко грижи по него. Просто проблемът се крие в това, че тя е неопитна, тепърва привиква към новия режим на живот, опитва се да научи какво, кога и как да прави. А и има нужда от повече сън, за да възстанови силите си, защото и раждането, и кърменето отнемат значително количество енергия.
Постепенно режимът се формира, майката се настройва към детето си, започва да усеща по плача му какво точно желае и, най-главното, пред смаяните Г№ очи малкото вързопче започва да се превръща в човече - осмислен поглед, гукане, затрогващи беззъби усмивки. Всякакви битови неуредици остават на заден план пред този емоционално наситен контакт, който се осъществява между майката и нейното бебе, пред тази лавина от любов, която ги залива.
Друго често срещано опасение е бебешкият плач. Опитайте се да си представите: лежите си върху златистия пясък на морския бряг, препичате се под ласкавите лъчи на слънцето - пълен релакс и комфорт. И изведнъж се озовавате в някакво странно, непознато и неуютно място, например в космоса. Гравитация няма, ръцете и краката не ви слушат, не можете да се движите, да ядете и да пиете, когато поискате. На всичко отгоре ви боли коремът, а намиращото се близо до вас огромно Нещо на молбата ви, например, да ви даде вода, започва да ви тръска. Харесва ли ви това? Дали ще изпаднете във възторг, или ще се захласнете от рев?
Горе-долу така се чувства и бебето. За него всичко е ново, непознато. Това, което за нас е елементарно, на него тепърва му предстои да научи. Единственият начин, по който може да привлече вниманието, е да заплаче. Тук вече започва трудното - как майката да разбере защо точно плаче детето. Първото, което трябва да направите, е да го вземете на ръце и да се опитате да отстраните причината за неговия дискомфорт - да предложите да го накърмите, да смените памперса, да му изпеете песничка... А не да се разплачете заедно с него от безсилие. Понякога бебето страда, защото не му достига млякото. Друг път е заради силната светлина, която дразни очите му. А може би водата, с която го къпете, е прекалено гореща? И така, докато опознаете нуждите на детето си, ще мине този "толкова страшен" първи месец.
За бебето майката представлява цялата вселена, затова вие не трябва да бъдете ядосани и раздразнени. Естествено, и вие сте човек и имате право на емоции. И да поплачете, и да поблъскате възглавницата. Но не трябва да изливате негативните си чувства върху бебето. Колкото и да са малки, децата много точно усещат емоциите на околните, даже и най-прикритите. Колкото повече любов и нежност получава бебето ви, толкова по-малко ще плаче.
Най-сложното за една жена след раждането на детето Г№, това е адаптирането... към самата себе си. Променят се тялото и мислите. Променят се ценностната система и отношенията с околните. Променят се плановете за бъдещето. Покрай всички останали грижи и преживявания, майката трябва да привикне съм себе си - променена и обновена. И тук нахлуват новите страхове:
- Аз ще спра да се развивам като личност.
В такъв случай е добре да се запитате - а в какво се е изразявало това развитие преди раждането на детето? Ако под тази фраза се разбира получаването на нови знания, усвояването на нови умения и натрупването на нови впечатления, т.е. - четене на книги, посещаване на изложби, спектакли, концерти, изучаването на чужди езици или някакъв вид ръкоделие, всичко това е достъпно и след раждането на детето. Естествено, времето за тези дейности ще намалее. Но голяма част от жените успяват да съвместяват майчинството с работата си, с хобито си или с богат културен живот, така че раждането не е извинение. Ако имате желание, винаги ще намерите и начин. Нещо повече. Много жени използват отпуска си по майчинство, за да се посветят на нещо, за което все не им е стигало времето преди - например да се занимават с фотография или да бродират гоблени.
- След раждането трябва да сложа кръст на кариерата си.
Това опасение има тясна връзка с първото, доколкото професионалната кариера е част от личностното развитие. Но и тук действа същият принцип - всичко зависи от желанието. Ако вие целенасочено градите кариера в определена сфера, то е напълно във вашите възможности да продължите да го правите и след раждането на детето. Да, повечето работодатели имат предубеждение към майките с малки деца. Но само от вас зависи дали ще успеете да убедите своя, че докато сте си стояли вкъщи, сте успели да развиете своите знания и умения. Ако не е възможно да продължите да работите от дома, можете да потърсите помощ от бабите или да наемете детегледачка. Ако вършите задълженията си качествено и в срок, никой няма да ви пита как сте успели да го направите.
Да, трудно е да се постигне всичко това. Но не и невъзможно. Толкова много жени, които заемат високи длъжности, имат деца. Явно те успяват да съвместят майчинството и кариерата, защо и вие да не успеете? Ако не опитате, няма смисъл да се оплаквате. А може би просто кариерата трябва да поизчака, докато децата поотраснат? И това е вариант. Все пак - пред вас е целият ви живот.
- Станах майка, но престанах да съм жена.
Това опасение е свързано най-често със страха да не напълнеете и да престанете да бъдете желана от вашия съпруг. Да, след раждането може да напълнеете, но може и да не напълнеете. Ако наднорменото тегло е налице, имате майчинските си задължения, които са най-доброто средство за борба с него. Бебето е алтернативен вариант на фитнеса - разходки с количката, гонене на палавото дете из къщи, носенето му на ръце... А ако кърмите, така или иначе е добре да спазвате балансирана диета и да се придържате към здравословен режим на хранене.
Много жени имат проблеми с наднорменото тегло, а не всяка от тях е раждала скоро. Напълняването може да се случи във всеки един момент от живота и бременността не е задължителната причина. Така че е излишно да се безпокоите предварително за нещо, което може и да не се случи. А ако се случи, по-добре е да намерите стимул, който да ви помогне да разрешите проблема.
Често след раждането жените не успяват да отделят време, за да се грижат за себе си така, както са го правили преди. Но това е временно. А и не всичко се променя кардинално при появата на детето. Красивите ви очи, в които Той се влюби от пръв поглед, остават същите. Устните, които толкова обича да целува, остават все така пухкави. Луничките по носа ви все така светят закачливо и затрогващо...
Много често мъжете не забелязват няколкото килограма в повече. А вашият мъж ви обича всякаква - и слаба, и пухкава, и блондинка, и брюнетка, и бледа, и загоряла от слънцето. А ако той започне да ви критикува за гънките по корема, това е повод да се замислите: а дали изобщо проблемът е във вас?
Ако успеете да намерите време и желание, за да прегръщате и целувате любимия ви мъж, на него ще му е все едно каква е прическата ви и в какво сте облечени. Превърнете нежността и ласката във ваш основен аксесоар и ще видите, че това работи!
И така, не мислете за всяко лошо нещо, което може да ви се случи. Да, светът се променя след раждането на детето. То е огромна отговорност и грижа за цял живот. Но в същото време е и безкрайно щастие, което оправдава всички усложнения. Бременейте, раждайте, обичайте, радвайте се на най-чудното чудо - вашето дете.
И всичко ще бъде наред!
Image: http://www.stockfreeimages.com/
Виж целия пост
Опасения и стереотипи
Още щом жената забременее, веднага върху нея се стоварва ураган от негативни стереотипи и очаквания по повод на предстоящото майчинство. От цялото това количество ужаси е просто удивително, че жените продължават да раждат, а децата успяват да пораснат като здрави и нормални хора. Да разгледаме кои са всички тези опасения, които пречат на бъдещата майка да се наслаждава на своята бременност и майчинство през най-вълшебния и уникален период в своя живот:
- Бременността - токсикоза, отоци, косопад, цялостен стрес за организма.
- Раждането - болки, ужас, обезболяващи, лекарите режат всички наред, защото така им е по-лесно.
- След раждането - деформирано тяло, провиснали гърди, разрушени зъби.
- Бебето - безсънни нощи, купища пелени, колики, плач. Криза на втората година. Криза на третата година. Лактационна криза.
- Проблемите с отбиването. Приучването на гърне. Ваксините. Трудната адаптация в детската градина. Издевателствата на учителите в училище.
- Пубертет. Матури. Ранна бременност, лоши компании, алкохол и наркотици.
И още:
- Бременните жени оглупяват. Майките престават да се развиват като личности. Край на кариерата. Мъжът не помага в грижите за децата, а сексът е само спомен.
Чудно, нали?
Но нека не забравяме, че за всеки един от тези проблеми има много, напълно противоположни, примери. Никой не може да каже предварително какво ще се случи точно с вас. Затова е напълно безсмислено да се настройвате към определен сценарий.
Бременността не е болест, това е нормално, естествено състояние на женския организъм. Вярно, някои бременни страдат от токсикоза и отоци, но други - не. При някои се обострят хронични заболявания, при други - преминават. Някои лежат за задържане, други ходят на море и катерят планините. Няма смисъл да се настройвате предварително какво може или не може да се случи с вас.
В корема ви расте нов човек, нова личност, нова вселена. Най-голямата загадка на света. Нима тези девет месеца не си струват появата на света на вашето човече, вашата плът и кръв, вашето безсмъртие? Такъв е законът на живота - колкото по-трудно ни се дава нещо, толкова повече го ценим.
Много хора считат, че по време на бременност жените стават непоносимо капризни и изглупяват. Въпреки че има определени хормонални и психологични предпоставки, това отново е индивидуално. Не са малко тези, които през този период учат, вземат изпити, разработват научни проекти и др., без изобщо бременността да се отрази на интелектуалните им способности.
Обикновено раждането се асоциира с най-страшното на този етап - болките. Интересното е, че колкото са родилките, толкова са и мненията за степента на тези болки - слаби, търпими или непоносими. Вие не можете да знаете предварително как ще ги понесете, затова пък можете да посещавате курсове за бременни или да усвоите дихателните техники самостоятелно. Раждането не е само тайнство, но и работа - физическа и психическа. Никой друг не може да роди вместо вас вашето дете. Още повече, че днес всяка родилка има възможността да избере клиниката, лекарския екип и начина на раждане.
Следващият "страшен" за бременната жена етап е времето, когато детето вече се е родило. Представата за купищата памперси и дрешки, грижите за бебето и настройването към новия режим хвърля в ужас почти всяка бъдеща майка. А на практика се оказва, че днешните майки са максимално улеснени в грижата за бебето - перални машини, сушилни, памперси, мокри кърпички, богат избор от козметика и хипоалергенни перилни препарати, подходящи за нежната бебешка кожа. Самата смяна на памперса трае секунди. Къпането отнема само някакви си минути. Откъде идват тогава оплакванията за недостиг на време? Няма друг период от живота на детето, когато майката да има толкова малко грижи по него. Просто проблемът се крие в това, че тя е неопитна, тепърва привиква към новия режим на живот, опитва се да научи какво, кога и как да прави. А и има нужда от повече сън, за да възстанови силите си, защото и раждането, и кърменето отнемат значително количество енергия.
Постепенно режимът се формира, майката се настройва към детето си, започва да усеща по плача му какво точно желае и, най-главното, пред смаяните Г№ очи малкото вързопче започва да се превръща в човече - осмислен поглед, гукане, затрогващи беззъби усмивки. Всякакви битови неуредици остават на заден план пред този емоционално наситен контакт, който се осъществява между майката и нейното бебе, пред тази лавина от любов, която ги залива.
Друго често срещано опасение е бебешкият плач. Опитайте се да си представите: лежите си върху златистия пясък на морския бряг, препичате се под ласкавите лъчи на слънцето - пълен релакс и комфорт. И изведнъж се озовавате в някакво странно, непознато и неуютно място, например в космоса. Гравитация няма, ръцете и краката не ви слушат, не можете да се движите, да ядете и да пиете, когато поискате. На всичко отгоре ви боли коремът, а намиращото се близо до вас огромно Нещо на молбата ви, например, да ви даде вода, започва да ви тръска. Харесва ли ви това? Дали ще изпаднете във възторг, или ще се захласнете от рев?
Горе-долу така се чувства и бебето. За него всичко е ново, непознато. Това, което за нас е елементарно, на него тепърва му предстои да научи. Единственият начин, по който може да привлече вниманието, е да заплаче. Тук вече започва трудното - как майката да разбере защо точно плаче детето. Първото, което трябва да направите, е да го вземете на ръце и да се опитате да отстраните причината за неговия дискомфорт - да предложите да го накърмите, да смените памперса, да му изпеете песничка... А не да се разплачете заедно с него от безсилие. Понякога бебето страда, защото не му достига млякото. Друг път е заради силната светлина, която дразни очите му. А може би водата, с която го къпете, е прекалено гореща? И така, докато опознаете нуждите на детето си, ще мине този "толкова страшен" първи месец.
За бебето майката представлява цялата вселена, затова вие не трябва да бъдете ядосани и раздразнени. Естествено, и вие сте човек и имате право на емоции. И да поплачете, и да поблъскате възглавницата. Но не трябва да изливате негативните си чувства върху бебето. Колкото и да са малки, децата много точно усещат емоциите на околните, даже и най-прикритите. Колкото повече любов и нежност получава бебето ви, толкова по-малко ще плаче.
Най-сложното за една жена след раждането на детето Г№, това е адаптирането... към самата себе си. Променят се тялото и мислите. Променят се ценностната система и отношенията с околните. Променят се плановете за бъдещето. Покрай всички останали грижи и преживявания, майката трябва да привикне съм себе си - променена и обновена. И тук нахлуват новите страхове:
- Аз ще спра да се развивам като личност.
В такъв случай е добре да се запитате - а в какво се е изразявало това развитие преди раждането на детето? Ако под тази фраза се разбира получаването на нови знания, усвояването на нови умения и натрупването на нови впечатления, т.е. - четене на книги, посещаване на изложби, спектакли, концерти, изучаването на чужди езици или някакъв вид ръкоделие, всичко това е достъпно и след раждането на детето. Естествено, времето за тези дейности ще намалее. Но голяма част от жените успяват да съвместяват майчинството с работата си, с хобито си или с богат културен живот, така че раждането не е извинение. Ако имате желание, винаги ще намерите и начин. Нещо повече. Много жени използват отпуска си по майчинство, за да се посветят на нещо, за което все не им е стигало времето преди - например да се занимават с фотография или да бродират гоблени.
- След раждането трябва да сложа кръст на кариерата си.
Това опасение има тясна връзка с първото, доколкото професионалната кариера е част от личностното развитие. Но и тук действа същият принцип - всичко зависи от желанието. Ако вие целенасочено градите кариера в определена сфера, то е напълно във вашите възможности да продължите да го правите и след раждането на детето. Да, повечето работодатели имат предубеждение към майките с малки деца. Но само от вас зависи дали ще успеете да убедите своя, че докато сте си стояли вкъщи, сте успели да развиете своите знания и умения. Ако не е възможно да продължите да работите от дома, можете да потърсите помощ от бабите или да наемете детегледачка. Ако вършите задълженията си качествено и в срок, никой няма да ви пита как сте успели да го направите.
Да, трудно е да се постигне всичко това. Но не и невъзможно. Толкова много жени, които заемат високи длъжности, имат деца. Явно те успяват да съвместят майчинството и кариерата, защо и вие да не успеете? Ако не опитате, няма смисъл да се оплаквате. А може би просто кариерата трябва да поизчака, докато децата поотраснат? И това е вариант. Все пак - пред вас е целият ви живот.
- Станах майка, но престанах да съм жена.
Това опасение е свързано най-често със страха да не напълнеете и да престанете да бъдете желана от вашия съпруг. Да, след раждането може да напълнеете, но може и да не напълнеете. Ако наднорменото тегло е налице, имате майчинските си задължения, които са най-доброто средство за борба с него. Бебето е алтернативен вариант на фитнеса - разходки с количката, гонене на палавото дете из къщи, носенето му на ръце... А ако кърмите, така или иначе е добре да спазвате балансирана диета и да се придържате към здравословен режим на хранене.
Много жени имат проблеми с наднорменото тегло, а не всяка от тях е раждала скоро. Напълняването може да се случи във всеки един момент от живота и бременността не е задължителната причина. Така че е излишно да се безпокоите предварително за нещо, което може и да не се случи. А ако се случи, по-добре е да намерите стимул, който да ви помогне да разрешите проблема.
Често след раждането жените не успяват да отделят време, за да се грижат за себе си така, както са го правили преди. Но това е временно. А и не всичко се променя кардинално при появата на детето. Красивите ви очи, в които Той се влюби от пръв поглед, остават същите. Устните, които толкова обича да целува, остават все така пухкави. Луничките по носа ви все така светят закачливо и затрогващо...
Много често мъжете не забелязват няколкото килограма в повече. А вашият мъж ви обича всякаква - и слаба, и пухкава, и блондинка, и брюнетка, и бледа, и загоряла от слънцето. А ако той започне да ви критикува за гънките по корема, това е повод да се замислите: а дали изобщо проблемът е във вас?
Ако успеете да намерите време и желание, за да прегръщате и целувате любимия ви мъж, на него ще му е все едно каква е прическата ви и в какво сте облечени. Превърнете нежността и ласката във ваш основен аксесоар и ще видите, че това работи!
И така, не мислете за всяко лошо нещо, което може да ви се случи. Да, светът се променя след раждането на детето. То е огромна отговорност и грижа за цял живот. Но в същото време е и безкрайно щастие, което оправдава всички усложнения. Бременейте, раждайте, обичайте, радвайте се на най-чудното чудо - вашето дете.
И всичко ще бъде наред!
Image: http://www.stockfreeimages.com/