За споделянето..

Това ми е една от най-болните теми - нищо не споделя, не сме близки. Всичко разбирам от други хора , но не и от него. На въпроса защото не ми споделяш отговорът е защото ще се притесняваш или ще направиш скандал- проблемите искам сам да си решавам.
Гледам да не го притискам.  Знам, че най-лошото е детето ти да не ти се доверява.

Всъщност това, което ме притеснява далеч по-силно е, че щом сега не иска да споделя, на 8 години, какво ще стане по-нататък?! 

Тук намерих въпроси,зададени по различен начин към детето :
https://ladyzone.bg/article/za-doma/semeistvo/50-vaprosa-koito-d … na-denjat-ti.html

И моята е малко по-обрана в отговорите си , но докато подреждаме раницата я подпитвам това-онова.
Също е ученичка във втори клас.

Чак пък най-лошото... 
Растат децата, лека-полека се отделят от родителите като самостоятелни личности с личен живот. Трудно е за един родител да го приеме, но рано или късно трябва да се примири. Все пак децата ни се нуждаят от родители, а не от приятелчета за споделяне – те такива сами си намират.
Пък и другата крайност не е много за предпочитане – дете клюкарче, което изпява всичко вкъщи, тарикатски премълчавайки собствените си издънки, но охотно докладвайки всичко за приятелите и съучениците си с цел да отклони вниманието от себе си.
Патили сме си от такива, та предпочитам несподелящо дете, отколкото дете интригант.
А и прекалената близост между родител и дете не ми се струва много здравословна. В СО е пълно с жертви на такива отношения.

Моите споделят, когато ги питам. Ако не ги питам рядко ще дойдат сами да ми разкажат нещо. Но като ги питам отговарят сравнително подробно. Това, което мен ме дразни е, че трябва за всичко да питам подробно - какво учихте по това, какво учихте по онова, изпитваха ли ви, какво ядохте, кой с кого се сби.... И това всеки ден. Което ми е крайно досадно, но няма друг начин да изкопча информация. Доволна съм поне, че за сега отговарят изчерпателно. Да видим до кога. Не се сещат още да крият, казват си и когато са ги наказвали и за двойки, всичко си казват. Пък и аз гледам да реагирам така, че да не ги принуждавам да крият. Защото помня как едно време майка ми получаваше истерична криза, ако получа 5 и съответно аз криех старателно всичко под 6. Не искам да имам такива отношения с децата си.

Синът ми е на 12, не го разпитвам подробно- сам си казва ако има роблеми. Питам най- вече за учебния материал и дали са го изпитвали по нещо, ако среща трудности с ученето и пр. Приятелите от класа му ги познавам, идват често вкъщи след училище и понякога си говорим-  аз им разказвам случки от моите ученически години, на тях им е интересно- други времена, друг манталитет ( че и друга държава ). Правят си някакви паралели с тяхното ежедневие и ми разказват без да се усетят  

Моят син също е на целодневно обучение. На 9 е.

В понеделник и вторник е от 8:00 до 17:00, а през останалите дни е до 4:10. Два пъти седмично ходи на шах (до 17:00) и три пъти седмично е на таекуон-до (от 18:00 до 19:30).
Сутрин баща му го води на у-ще. Купува му купон за стола, но дребното почти винаги "забравя" какво е ял на обяд Домашни почти няма, т.е. всичко се прави в у-ще. А ако има - той не помни Да не говоря за материалите по ДБТ
Добре че две от момиченцата от класа са комшийчета - всичко ми казват

Ако ми казва нещо от у-ще все ще е глупост - кой какво направил, защо го направил и т.н.

При нас раниците стоят в училище, носят се в понеделник и се връщат в петък, така че единственият ми източник на информация какво се случва в училище през седмицата, е тя. В петък преглеждам тетрадки, помагала, учебници, а в събота си пише домашните. Проблемът ми е, че понякога я взимам доста потисната, без настроение и за нищо на света не мога да изкопча какво я е разтревожило. А тя е много чувствително дете. Подхвърля ми някакви твърдения, от сорта на - Аз не мога да смятам, Много съм зле по математика, а това просто не е вярно. Ден по-късно ми казва, че госпожата й казала, че не може да смята!, защото трябвало за 10 секунди да решат задача от сорта на (78+29)-15= (това само примерно). А аз виждам, че тя си решава задачите, през уикенда също решава, проверявам домашните, преглеждам тетрадките, но кому е необходимо подобно скоростно смятане, недоумявам.

Това с казването за материалите по ДБТ ми е любимо! Снощи в 21 ч ми се сервира, че за днес трябва да осигуря клечки, фолио, капачка, пластилин, секретно копче, тиксо.... и не знам какво още. Почти успях, но секретното копче ме разби. 

Моите, ако не каже единият,  другият задължително.  Странно е, ако не говорят или са отнесени. Сигурна съм, че има нещо.Като ги вземем са като жужащи пчелички. Прекъсват се, спорят кой да го каже пръв.  В трети клас са. Дори с най-малки подробности ми се обясняват случки и с други деца. В детската градина не беше така.  

Моите са по-големи - на 10 и 13. Съответно тук са в 6-и и 8-и клас. Работя на пълен работен ден + 2 часа път в двете посоки. Мс ходи сам на училище, на спорт и дори с приятели понякога до близкия мол, дъщеря ми я води и взима жена и общо ми се събират също 2-3 часа на ден вкъщи.
За училище гледам на мс дневника (тук имат дневник и там пише какви домашни имат и набързо проверявам да видя направил ли ги е). Казват ми доста неща, мд е по-разговорлива, мс влиза в пубертета и идва сам при мен (или мм), ако нещо го притеснява.
За някои неща казва, че не иска да ги обсъжда, за други е много открит. По отношение на интимните теми сме им казали да питат за всичко първо нас и тук - там задават въпроси и споделят. В училище и двамата имаха образователни сесии за секса, наркотиците, за правата на човека - теми, с които не си се сблъсквал като дете. В началото им беше смешно, дадохме им и книги подходящи за тяхната възраст да четат по същите въпроси. Питат децата и сега сериозно се отнасят по различните въпроси.
Нашите проблеми са може би по-различни от тези на родители на деца на второкласници; наясно съм какво се предлага в училището на мс и съм оставила избора на него за обяда; мд е много капризна и носи сандвич с плодове от вкъщи.
Като дръпнем чертата искаме да сме най-близки с децата си възможно най-дълго и да дойдат при нас, ако имат проблем. И да продължат живота си успешно.
Има неща, които научавам на родителските срещи - примерно, че мд е срамежлива в училище, но вкъщи пък не и спира устата ... че синът ми бил много талантлив в езиците ...

Моето дете също е по цял ден в училище, но съм го научила всичко да ми казва. Аз съм си и любопитна и питам по сто неща всеки ден, той ми е свикнал от ДГ и ми разказва. Инструктирала съм го да ми казва и какво яде, за да ми дава идеи за готвенето у дома. Той го приема като много важна задача и се старае всичко да помни от менюто.
Сега се опитвам и малкия да науча да ми разказва, но той е в ДГ и е още много малък, та не съм постигнала особен успех.
Надявам се и като влязат в пубертета да ми разказват, но кой знае.

Може би ще имате по-голям успех със споделянето, ако обсъждате теми, които са интересни на детето - кой какво казал, на какво са играли, кой с кой е приятел и т.н. В края на деня са уморени и определено не им се отговаря на скучни въпроси. Но си е до дете. Едното ми не споделя много, другото без да го питам ме осведомява за всичко. Но пък и аз повече се интересувам от социалния му живот, а не толкова от това какво са учили (това го разбирам когато учим заедно, което не е ежедневно, но достатъчно често, за да се ориентирам)

Не, не споделя. Особено ако я питам . 7 годишна. Инак говори без да млъкне с такива подробности, че преставаш да слушаш на 10тото изречение. Ама за дреболии, случки от общ характер и глупости. Но за важни неща, особено ако я питам, почва да се лигави, или не помни , или "ами аз от къде да знам", или отговор без смисъл. Такива неща. Нито мога да разговарям с нея, нито мога да уча с нея. Не ме взема на сериозно, това ми е извода !!!! Отделно се разсейва лесно.

Питам нещо по учебника ( тя го знае, перфектно го знае, но няма да отговори, щото й е скучно или е "бебешко" да я питам това или блее някъде в този момент )  Да речем, "колко е 8+ 9" Отговора е :  "ъъъъъ......числото 71 , ако смениш местата на цифрите" Хили се !!!! Ужас , тропвам учебника и се скарваме, казвам й :  " не можеш ли да отговориш нормално, не с някакви загадки  ?  ",
- "Не..... ъъъъ......защото сега съм заета, трябва да отида да се обадя на майката на този,  който влиза през вратата " ( обръщам се, .... баща й влиза през вратата) Отива и звъни на баба си...... Аз се отказвам от разговора .....

Не ме взема на сериозно, смята че я подценявам, смята че съм идиот, който може да бъде разиграван и че винаги съм на линия за глезотиите й и цирковете й, и че ще изтърпя всичко .....! ( и това е вярно)
Госпожата обаче не знае тези нейни странности и често казва, ами тя е разсеяна, и няма време да я чака да отговори и така.... дано се промени