Ситуацията е следната. Камен е много добър математик. В училище прави контролните на двете групи и пак е пръв, на състезанията се класира от първо до трето място, а и просто обича да решава по-завързани задачи. От миналата година си говорим, че ще е добре да учи в СМГ от 5 клас, дори от два месеца ходи на курс. И от няколко дена се е запънал и не ще да кандидатства. Опитах се да разбера причината. Най-напред се усъмних в девойка, с която не иска да се раздели, защото миналата година преживяхме нещо такова. Обаче не е. Чудех се дали не го е страх от провал на изпита, но много пъти сме говорили, че ако не го приемат в СМГ, просто ще си продължи в 31-во, не сме го надъхвали, че трябва да успее на всяка цена. Очевидно не иска да се разделя с приятелите от стария клас, но те в 5-ти клас така или иначе преформатират паралелките и той знае, че по най-вероятно няма да е със старите си съученици. Учителят му е страхотен, Камен много го обича и изглежда, че прехвърля тази привързаност върху цялото училище. Обаче в 5-ти клас по всяка вероятност ще го поемат учителите на Сашко, а аз никак, ама никак не бях доволна от тях. Изтъкнах му всички тези аргументи, но той упорито твърди, че все по-малко му се иска да влезе в СМГ. То не че са го приели, няма никаква гаранция, че ще се справи с изпита, обаче той дори не иска да се яви. А много ще ме е яд, ако не опита. Имате ли идея как да го убедя?
Виж целия пост
Как да го убедя?
- Публикувана: 16 май 2006, 12:52 ч.
- Последно мнение: 17 май 2006, 13:11 ч.
# 1
16 май 2006, 12:57 ч.
А сигурна ли си, че проблема е привързаността към старото училище? след като от два месеца ходи на курс в СМГ може там нещо да не му харесва.
Предложи му алтернатива. Дай му възможност за избор.
НПМГ направиха паралелка по математика в 107 училище. Опитай там.
Можеш да изчакаш и до седми клас. Пак няма да е късно да се развият възможностите му. Или пък от следващата година?
Но недей да го притискаш, защото може да го откажеш от математиката. Аз лично знам за такъв случай.
Успех
Виж целия пост
Предложи му алтернатива. Дай му възможност за избор.
НПМГ направиха паралелка по математика в 107 училище. Опитай там.
Можеш да изчакаш и до седми клас. Пак няма да е късно да се развият възможностите му. Или пък от следващата година?
Но недей да го притискаш, защото може да го откажеш от математиката. Аз лично знам за такъв случай.
Успех
# 2
16 май 2006, 13:05 ч.
Не го насилвай.Понякога се получава и обратен ефект.сигурна съм,че той сам ще се убеди,че е добре да продължи с математиката.Успех 
Виж целия пост
# 3
16 май 2006, 13:15 ч.
при нас е обратната ситуация - виктория се е запънала да кандидатства в смг (също след четвърти клас) и нищо не може да я разубеди. отказа се от какво ли не, за да ходи на курсовете и на пробните изпити. дори на рождения си ден отиде на пробен изпит. опитах се да й обясня, че смг означава много математика и много часове, прекарани в решаване на задачи, дадох й да реши един сборник (математическата читанка) за 1 месец. е, реши го и не се отказа. май наистина иска да се занимава с математика. (беше решила да си взима задачи за решаване по време на зеленото учиище 
)
цвета, камен при кой учител е на курса в смг? или там нещо го е отблъснало, или нещо го дърпа към старото училище.. нека ти каже защо не иска да кандидатства и в крайна сметка, направете това, с което той ще се чувства най-добре. на тази възраст все още има много възможности пред себе си. постарай са да го разбереш, не го разубеждавай, ако причината му е основателна - съобрази се с него. седнете и спокойно обсъдете доводите за и против кандидатстване в смг след четвърти клас - кандидатстване, а не учене, защото той може да се яви на изпита, да си пробва силите, а после пак да учи в друго училище...
Виж целия пост
)цвета, камен при кой учител е на курса в смг? или там нещо го е отблъснало, или нещо го дърпа към старото училище.. нека ти каже защо не иска да кандидатства и в крайна сметка, направете това, с което той ще се чувства най-добре. на тази възраст все още има много възможности пред себе си. постарай са да го разбереш, не го разубеждавай, ако причината му е основателна - съобрази се с него. седнете и спокойно обсъдете доводите за и против кандидатстване в смг след четвърти клас - кандидатстване, а не учене, защото той може да се яви на изпита, да си пробва силите, а после пак да учи в друго училище...
# 4
16 май 2006, 13:50 ч.
А какво е влиянието на неговите приятели върху самия него? Да не би те лишени от амбиции да омаловажават желанието му и т.н. Сещаш се какво искам да кажа.
Поразпитай го подробно за курса - може пък учителят да е кофти. Може изведнъж да му се е сторило много трудно, а сега се справя чудесно и без много усилия. Абе кофти работа е - а те сега младежите и по-рано влизат в пубертета. Няма да ти е лесно.
Аз имах подобен проблем, но в 7-ми клас. За да ми върви математиката никога не съм полагала особени усилия. Не съм била и върха на сладоледа, но ми вървеше. И всички бяха убедени, че трябва да уча в математическата или езиковата. Аз обаче се запънах и казах НЕ - ще ходя в техникум. Как така ще съм като всички отличници. А в онези години поне в Благоевград си беше престижно да учиш в гимназия или Електротехникума - всичко останало беше според мнението гола вода.
С триста зора и след разговори на класната с родителите ми, успяха поне да ме убедят да ида на изпита. На курса ходех ей така - пари бяха давали нашите. На самия изпит си тръгнах по средата. Е изкарах го и докато дойде ред да се запиша вече ми беше дошъл акъла в главата. Абе едва ли не направих всичко, за да не уча там. Единствено не можах да си позволя да изкарам двойка - просто щеше да ме е срам. Е в крайна сметка завърших математическата гимназия.
Виж целия пост
Поразпитай го подробно за курса - може пък учителят да е кофти. Може изведнъж да му се е сторило много трудно, а сега се справя чудесно и без много усилия. Абе кофти работа е - а те сега младежите и по-рано влизат в пубертета. Няма да ти е лесно.
Аз имах подобен проблем, но в 7-ми клас. За да ми върви математиката никога не съм полагала особени усилия. Не съм била и върха на сладоледа, но ми вървеше. И всички бяха убедени, че трябва да уча в математическата или езиковата. Аз обаче се запънах и казах НЕ - ще ходя в техникум. Как така ще съм като всички отличници. А в онези години поне в Благоевград си беше престижно да учиш в гимназия или Електротехникума - всичко останало беше според мнението гола вода.
С триста зора и след разговори на класната с родителите ми, успяха поне да ме убедят да ида на изпита. На курса ходех ей така - пари бяха давали нашите. На самия изпит си тръгнах по средата. Е изкарах го и докато дойде ред да се запиша вече ми беше дошъл акъла в главата. Абе едва ли не направих всичко, за да не уча там. Единствено не можах да си позволя да изкарам двойка - просто щеше да ме е срам. Е в крайна сметка завърших математическата гимназия.
# 5
16 май 2006, 13:59 ч.
Аз нямам опит, но ви поздравявам всички, които имате деца, които с желание се занимават - в случая с математика. Това много ме радва, винаги като чуя за дете, което има собствено мнение за бъдещето си и се занимава извън училище, се убеждавам, че "младежта" върви добре (нямам преки наблюдения върху училищата от 15-ина години).
Все пак, мнението ми на страничен човек е да го оставиш на спокойствие момчето за няколко дни, той сам ще стигне до извода какво иска най-много, може би и ще се върне към желанието си да кандидатства с математика? (Всъщност кога е изпитът?)
На всички ученици желая много успех, да са доволни от себе си и това да им носи много радост, че и на родителите - също!
Виж целия пост
Все пак, мнението ми на страничен човек е да го оставиш на спокойствие момчето за няколко дни, той сам ще стигне до извода какво иска най-много, може би и ще се върне към желанието си да кандидатства с математика? (Всъщност кога е изпитът?)
На всички ученици желая много успех, да са доволни от себе си и това да им носи много радост, че и на родителите - също!
# 6
16 май 2006, 14:10 ч.
Някои деца се притесняват и за пътя, който трябва да изминат всеки ден. Не мога да се сетя за 31 къде е ама дали не му е далече. А иначе за 107 започнаха записванията
и изпита е някъде до колкото разбрах 3-4 юни. (за завършилите 4 клас)
Виж целия пост
и изпита е някъде до колкото разбрах 3-4 юни. (за завършилите 4 клас)
# 7
16 май 2006, 14:37 ч.
Той си харесва учителя на курса. Отначало ходихме няколко пъти на уроци при този учител, за да се убедя, че не си въобразявам, че детето има способности и да го засилвам, където не му е мястото. Самият учител при първата среща беше скептично настроен, че било късно за подготовка, че нямало да успее и т.н., но на двайстата минута си дърпаха химикалката от ръцете и се прекъсваха: "Има и друг начин!" и виждах, че и двамата се кефят от работата. След първия урок учителят каза, че Камен си бил за тяхното училище и аз се почувствах много окрилена. Сега на курса пак се справя с лекота. Може би го плаши перспективата, че ако влезе, ще бъде много по-натоварен, отколкото, ако остане в 31-во. Но от друга страна, добре ли е да се предава на мързела и инерцията? Естествено, че не е фатално, ако си продължи в старото училище. Но какви послания ще получи? Че е по-добре да не си даваш зор, а да караш по най-малкото съпротивление? Не знам, още не съм наясно как да постъпя.
yanita, завиждам ти за мотивираното и организирано дете!
За пътуването - до СМГ ни е 4-5 спирки с тролея, който минава съвсем близо до нас. До 107-мо ни е много по-неудобно, там ще трябва винаги аз да го карам или да върви доста пеша, а през зимата не ми се мисли. Та от такива съображения ще е или СМГ или пак 31-во.
Виж целия пост
yanita, завиждам ти за мотивираното и организирано дете!
За пътуването - до СМГ ни е 4-5 спирки с тролея, който минава съвсем близо до нас. До 107-мо ни е много по-неудобно, там ще трябва винаги аз да го карам или да върви доста пеша, а през зимата не ми се мисли. Та от такива съображения ще е или СМГ или пак 31-во.
# 8
16 май 2006, 17:55 ч.
Винаги съм била така, мога - и в последния момент се дърпам, изплашвам се да не успея, от претенцията ли, що ли, не мога да го обясня. И баща ми е така. Ако искаш, можеш да ни дадеш за отрицателен пример 
Баща ми навремето е отказал да го пратят да учи международни отношения в Москва и после си е блъскал главата.
Има един особен психически момент - по-силен се чувстваш, когато можеш и не го направиш, отколкото когато си използваш силите докрай. Това естествено е илюзия, в един момент просто остаряваш и неизползваните сили си секват.
Виж дали при детето ти е това - или нещо съвсем друго.
Виж целия пост
Баща ми навремето е отказал да го пратят да учи международни отношения в Москва и после си е блъскал главата. Има един особен психически момент - по-силен се чувстваш, когато можеш и не го направиш, отколкото когато си използваш силите докрай. Това естествено е илюзия, в един момент просто остаряваш и неизползваните сили си секват.
Виж дали при детето ти е това - или нещо съвсем друго.
# 9
17 май 2006, 11:49 ч.
Цвети, понякога ние родителите искаме прекалено много за децата си бр-защото това е ,
най-доброто/-според нас. Но дали наистина това е най доброто ?
Аз се водя от принципа децата да бъдат щастливи с това което правят .Разбира се трябва да имат задължения и отговорности но да избират те и да се вслушваме в тяхното мнение.Дъщеря ми когато кандидатства след 7кл. изкара и на 2-та изпита високи оценки и можеше да влезе в което си иска у-ще .Аз имах желание да учи в немска езикова гимназия ,но тя категорично избра италианска езикова и сега и въобще не съжалявам ,че не настоявах за немската.Синът ми миналата година кандидатства - също висок успех ,възможности - всички у-ща ,а той искаше морско у-ще.Е то също е престижно ,но ние писахме само него в реда на желанията и нищо друго .Категоричен беше.Е сега учи там ,много си обича у-щето и специалността/корабоводене/Учи допълнително и компютърни технологии пак по собствено желание.Никога не ми се налага да се притеснямам с тях нещо за у-ще, защото ходят с желание и се спавят добре.Аз съм доволна ,че са щастливи.А те са горди ,че могат да взимат важни решения.
Виж целия пост
най-доброто/-според нас. Но дали наистина това е най доброто ?
Аз се водя от принципа децата да бъдат щастливи с това което правят .Разбира се трябва да имат задължения и отговорности но да избират те и да се вслушваме в тяхното мнение.Дъщеря ми когато кандидатства след 7кл. изкара и на 2-та изпита високи оценки и можеше да влезе в което си иска у-ще .Аз имах желание да учи в немска езикова гимназия ,но тя категорично избра италианска езикова и сега и въобще не съжалявам ,че не настоявах за немската.Синът ми миналата година кандидатства - също висок успех ,възможности - всички у-ща ,а той искаше морско у-ще.Е то също е престижно ,но ние писахме само него в реда на желанията и нищо друго .Категоричен беше.Е сега учи там ,много си обича у-щето и специалността/корабоводене/Учи допълнително и компютърни технологии пак по собствено желание.Никога не ми се налага да се притеснямам с тях нещо за у-ще, защото ходят с желание и се спавят добре.Аз съм доволна ,че са щастливи.А те са горди ,че могат да взимат важни решения.
# 10
17 май 2006, 12:29 ч.
Цвета, аз бих настоявала да се яви на изпита и ако го приемат, ще държа да изкара една година, и ако след тази година продължава да си иска старото училище - ок, да се върне. Дали би приел такава уговорка? Освен това едно такова "преживяване" ще му помогне да е по-смел в стъпките си. Понякога и ние големите се страхуваме да пуснем това, което държим в момента,заради страха от непознатото - но пък как ще разберем какво е, ако не опитаме. Ами ако е по-добро?
В 5-ти клас имахме много любима учителка по литература. За съжаление й се наложи да напусне и бяхме страшно разочаровани. Не можехме да си представим, че някой ще я замести. И не искахме - не влизахме в час, драскахме протести по дъската...Разбира се в крайна сметка се "примирихме", а после се оказа, че новата е ...страхотен литератор и учител. Обикнахме я не по-слабо.
nevi, струва ми се, че при цвета ситуацията е малко по-различна, понеже детето явно харесва и се интересува от математика.
Виж целия пост
В 5-ти клас имахме много любима учителка по литература. За съжаление й се наложи да напусне и бяхме страшно разочаровани. Не можехме да си представим, че някой ще я замести. И не искахме - не влизахме в час, драскахме протести по дъската...Разбира се в крайна сметка се "примирихме", а после се оказа, че новата е ...страхотен литератор и учител. Обикнахме я не по-слабо.
nevi, струва ми се, че при цвета ситуацията е малко по-различна, понеже детето явно харесва и се интересува от математика.
# 11
17 май 2006, 12:40 ч.
Може би се притеснява да не се изложи, да не би да се чувства натоварен от много очаквания, не знам - нещо в духа на поста на Анда ми се върти в главата.
При всички случаи му кажи да се яви на изпита, защото като е започнал нещо е достойно да го доведе докрай, а след като видите резултата от него ще решите или той сам ще реши какво наистина иска. Наблегни, че е важно да довърши започнатото, защото така постъпват силните хора и че ти ще си щастлива, когато той е щастлив, независимо от решението му след резултата.
Поздравления за талантливото дете
Виж целия пост
При всички случаи му кажи да се яви на изпита, защото като е започнал нещо е достойно да го доведе докрай, а след като видите резултата от него ще решите или той сам ще реши какво наистина иска. Наблегни, че е важно да довърши започнатото, защото така постъпват силните хора и че ти ще си щастлива, когато той е щастлив, независимо от решението му след резултата.
Поздравления за талантливото дете
# 12
17 май 2006, 13:11 ч.
И аз съм на същото мнение - без да се насилва, да се убедо да довърши започнатото, за да се ще види резултата от труда му. Пък дори и да го приемат, не е задължително да се записва, винаги може да се откаже.
Виж целия пост
При всички случаи му кажи да се яви на изпита, защото като е започнал нещо е достойно да го доведе докрай, а след като видите резултата от него ще решите или той сам ще реши какво наистина иска. Наблегни, че е важно да довърши започнатото, защото така постъпват силните хора и че ти ще си щастлива, когато той е щастлив, независимо от решението му след резултата.
Поздравления за талантливото дете
Поздравления за талантливото дете
И аз съм на същото мнение - без да се насилва, да се убедо да довърши започнатото, за да се ще види резултата от труда му. Пък дори и да го приемат, не е задължително да се записва, винаги може да се откаже.
Препоръчани теми