Случи се и на мен!...Не спирам да се питам "Защо"?

  • 4 597
  • 32
Мили момичета,днес беше най-ужасният ми ден!Само като се сетя че вчера четях и пишех във форума за бъдещите мамчета.Очаквах моето първо бебче през декември.Преди две седмици лежах в МД за задържане в 9г.с..Изписаме за 5 дена в отлично състояние.Този петък бях на контролен.И аз,и бебко бяхме в отлично здраве.Имаше тонове.Ощте помня движенията на малкото му сърчице.Бяха толкова ясно изразени.Още са пред очите ми.Приятелят ми и той ги видя.Бяхме толкова щастливи.Имах само много лека бъбречна криза,но д-р Райчева(МД) каза че всичко е наред-при болки да пия спазмалгон.Изпих едно и като прочетах че не трябва да се пие при бременност изхвърлих опаковката.До днес се чувствах добре,като изкючим че в събота бяхме на кино и имах много силни болки ниско в корема,които си отзвучаха за около 20 минути.Вчера си имах обичайното гадене и повръщане,но общо взето бях добре.Днес отидох на лекар единствено защото моят гинеколог се върна от чуйбина,където беше на семинар и исках да ме погледне и той.Бях весела,шегувахме се докато не ме погледна на ултразвука.Гледаше съсредоточено около 10 минути и аз веднага разбрах че нещо не е наред.Той мълчеше докато не се увере и накрая ми каза че не чува сърдечни тонове.Сякаш ток мина по цялото ми тяло.Как?Защо?Лекарят ми извика още един лекар за консултация,който за съжеление потвърди-сърчицето не бебчето,което до преди няколко дни биеше толкова силно,беше спряло.Не можех,не исках да повярвам.Качих се и до д-р Райчева,за която мнението ми е ужасно(как може да ми изпише лекарства,които не са за бременни?).Тя също потвърди-каза че е много странно-преди 3 дена всичко беше наред,големината на бебчо си отговаряше за 12 г.с..Беше оформено и дори целостта на плода не беше увредена.Исках да е сън.Върнах се при моя лекар,който ми уговори час за кюртаж.Макар че му имам пълно доверие отидох и при още една лекарка.Беше много мила и внимателна-гледа ме дълго и за съжаление и тя потвърди липсата на сърдечна дейност.И така-на 30.05. в 14.00ч загубих своето бебче.Лекарят ми -Д-р С.Георгиев беше страхотен-много мил и внимателен,след час се прибрах вкъщи,а след няколко часа почти отмина и болката-физическата.Защтото болката в душата ми е огромна.Цял ден не мога да спра да плача и да се питам защто?Всички ми казват че е по-добре че се е случило сега,а и като чета за другите мами преживяли загуба.За бога,не мога да спра да плача-има толкова случаи много по-тежки от моя.Но въпреки всичко болката не ме напуска!Сълзите не спират.И в мен все кънти въпроса "Защо?".Гледах ехографиите на бебко,докато накрая приятелят ми не ги изхвърли!Постоянно си мисля как-вчера то беше живо,тук вътре в мен,а сеа съм празна-бебчо го намя,няма го.............
Виж целия пост
# 1
Здравей скъпа Електра.Чета писмото ти и очите ми се пълнят със сълзи.Бъди силна и гледай напред!Прегръщам те силно.
Виж целия пост
# 2
Мерси мила Мими.Опитвам се да спра да мисля за това,лягам в леглото,опитвам се да заспя,но не мога.Приятелят ми се напи от мъка и сега спи.Не искам да го будя.Знам че и на него му е тежко.Толкова го искаше бебчо.Лягам,въртя се,ставам,паля цигара и пак заставам пред компютъра.Чудя се в какво да намеря утеха.Как снощи си спинкахме с бебко в моя корем а днес го няма.Защто понякога всичко е толкова трудно?Защо?
Виж целия пост
# 3
Не се обвинявай повече,просто не за всеки въпрос има отговор.Преди малко повече от година с моя приятел тогава(а сега вече съпруг) искахме бебче.След всяко закъснение следваха тестове,докато не се появиха две черти.Бях много щастлива и веднага отидох на лекар,за да потвърди.Тъй като беше още в началото на видеозона не се видя нищо.Отидох след две седмици и вече се виждаше плоден сак,но нещо не беше наред.Тогава ми изписаха дуфастон.Тъкмо изпих една таблетка и ми дойде.Това беше краят на моята първа,начална бременност.Спомням си колко много сълзи изплаках тогава,но забременях след един месец и сега се радвам на моята почти четиримесечна дъщеричка.Така,че горе главата.Ще видиш,че в скоро време ще си имаш бебенце!
Виж целия пост
# 4
elektra_86,съжалявам за загубата и болката която изпитваш в момента.Но искам да знаеш ,че колкото и тежко да ти е в момента,с жремето ще утихне болката и ще бъде заместена с огромно желание за друго бебе.Повечето момичета тук са минали през това,и докато са писали във отчетните теми за очакващи деца,са се пренесли в този форум.Сега съм сигурна че ще изчетеш всичко написано във форума,и ще търсиш отговори на въпросите си,но на един няма да намериш отговор.Господ си знае работата.Знаеш ,че по силните оцеляват.Явно при нас не е било писано в този момент да станем родители,въпреки огромното ни желание.Ако имаш някакви въпроси,ние сме насреща и ще се опитаме да помогнем с каквото можем.Прегръщам те силно,и ти желая бързо възстановяване.И плачи ,когато ти се плаче не трупай нищо в себе си.  Hug
Виж целия пост
# 5
Миличка, чувствам болката ти. Докато четях разказа ти, огромна буца заседна в гърлото ми. Върнах се 6 месеца назад, когато и аз изживях същия кошмар. Много боли и много плаках. През деня прикривах болката си, но вечер силите ми не издържаха и изливах всичко.  Истината е, че сълзите ми помогнаха. В един момент ми олекна и почнах да гледам напред. Просто си казах, че Гопод си знае работата. Всяко зло за добро.
Поплачи си, не се затваряй в себе си. Приятелят ти също изживява тази болка, макар мъжете да не го показват, затова бъдете заедно дори и когато си поплаквате. Това много помага, а и ще ви сближи още повече.
Само 3-4 месеца почивка и после отново на бебешкия фронт с две чертички. Успех, мила.
Виж целия пост
# 6
миличка,съжалявам за случилото се,болката наистина е ужасна.Дано бързо се възстановиш и скоро пак да пишеш в отчетните теми.А бременните иначе пият Но-Шпа,но това не го мисли-не може от едно хапче Спазмалгон да се стигне до там.
Виж целия пост
# 7
Лягам,въртя се,ставам,паля цигара и пак заставам пред компютъра.Чудя се в какво да намеря утеха.Как снощи си спинкахме с бебко в моя корем а днес го няма.Защто понякога всичко е толкова трудно?Защо?

За съжаление всички най-трудно приемаме това - защо е трябвало да се случи? Изпитание, възмездие, просто нелепа случайност? Истинита е, че няма универсален отговор. Някак си ... просто се случва.
Много е тежко, знам, мила. Всички тук сме минали през това. От опит казвам, че с времето боклата не изчезва, просто някак се научаваш да живееш с нея. Съзнавам колко абсурдно ти звучи сега това. Но е така. Не забравяме, но приемаме събитието.
 Пиши винаги, когато ти е тежко. Споделяй всичко. Тук винаги ще намериш опора и разбиране. На мен лично форумът много помогна - да не полудея. Така че - винаги, когато имаш нужда от нас, ние ще бъдем тук. Прегръщам те! Hug
 
Виж целия пост
# 8
Мерси,милички!Всички сте толкова мили!Знам,че като мине време ще ми е по-леко,макар че никога няма да го забравя.Това беше първата ми бременност и всичко беше толкова вълнуващо.На 14.03. ми беше последния редовен цикъл.С приятеля ми и друг път си бяхме говорели че искаме бебче,но тогава решехме че наистина много го искаме и почнахме да опитваме.Ощте на следващия месец ми закъсня.Направих си една дузина тестове-различни марки и всичките отрицателни.Реших да не мисля за това,но на 11-тия ден пак взехтест EFP,после още един EFPБяхме толкова шастливи-три месеца щастие и вчера за няколко часа приключи всичко.Още ми е трудно да повярвам че е било истина.Всичко мина като сън-не бях на себе си-прегледа,липсата на тонове,пак преглед и пак липса,ванщно нищо не го подсказваше,но резултатите от всички ултразвуци бяха еднакви-липса на сърдечни тонове,после клиниката-кюртажа и след тов вкъщисякаш нищо не се е случило.Нямам болки,кървенето след кюртажа почти спря,но се чувствам толковапразна.До мен имаше едно момиче вклиниката,за което беше жтора бременност.Първата-мъртвородено бебче в 6тия месец,втората-трудна,но за щастие сега се радва на двегодишна дъщеричка и сега и третата и била нормална,но просто не била готова за второ бебче и решила сама да го махне.А аз като се замислих колко много го исках бебко.Макар че беше рано избирахме кошарка,количка...След седмица ще излезнат резултатите от хистологията.Те мойе и да ми дадат някои отговори,но въпросите"Защо е трябвало да се случи"няма да спрат!
Виж целия пост
# 9
Да ти кажа, че спонтанните и мисед аборти до третия месец изобщо не са рядкост. Дори има статистика, че всяка трета или пета /не помня точно/ бременност завършва така. Дори в ЖК в Шейново предпочитат да регистрират след 12 г.с. точно поради тези причини. Това е суровота истина - природата си знае работата и по-добре, ако има да се случват лоши неща, то те да са в началото. После страданието да гледаш увредено дете или да го загубиш в по-голям месец или след като го родиш не може да се опише. Пожелавам ти успех и скоро да си имаш здраво бебче   bouquet
Виж целия пост
# 10
Мила Електра  spoko
Знам, че сърцето ти плаче, и в такива случаи и думи за успокоение
не мога да намеря. Сигурна съм, че не след дълго ще ни се похвалиш,
с ново бебче, и тогава нещата ще бъдат наред, но разбирам,
че частица от сърцето ти завинаги си е отишла с малкото човече.
Бъди силна, друго не мога да ти кажа  Sad

Миналия петък загубихме нашия кум, страхотен приятел, слънчев човек - на 29
години. Има си златно слънчице на 4 месеца, прекрасна жена, мама, татко, сестра, баба, дядо...
Седях срещу тия хора и им казвах - ако мога с някакво физическо усилие да го върна - планина бих повдигнала, хиляди километри бих изходила - но не мога...
Човекът е нещастно същество - гради илюзиите си в един материален свят, а с един замах му се отнема най-ценното...

Опитай се да се успокоиш, и повярвай, че ще дойдат по-добри времена.   bouquet
Виж целия пост
# 11
Няма думи, които да опишат празнотата, която чувстваш сега. Как просто за миг рухват мечти, планове, надежди. И това "защо". Отговор може и никога да не намериш. Случват се такива неща. Не се тормози. Трудно е сега, ще мине време и ще ти олекне. Поплачи си, поговорете си с приятеля ти и след няколко месеца опитайте отново. Не се обвинявай в нищо, от един спазмалгон не стават бели. Не се предавай и успех!   bouquet
Виж целия пост
# 12
Съжалявам за мъката ти и за загубата на бебчо .Анжела го е казала много точно ..природа ,много боли ,но бъди силна .Дано съвсем скоро да се успокоиш и да се радваш на нова бременност и здраво бебе . Praynig
Виж целия пост
# 13
Мерси,момичета.В момента вие сте единствената ми утеха.Сама съм,приятелят ми има работа и аз не спирам да плача и да паля поредната цигара.Angela,знам че си права мила.Всички ми казват че е по-добре че е станало сега отколкото в по-напреднала бременност или не даи си боже след като се роди.Знам че е така.Представям си и болката на многото мами които срещнах в този форум.Знам че има много трагедии хиляди пъти по-големи от моята,но въпреки всичко сълзите не спират и болката е толкова силна.Все пак ми е първи ден след загубата.Надявам се утре да ми е поне малко по-леко,а доки все ме успокоява че след 3-4 месеца мойем да си имаме друго бебче,че дори и няколко...Но в момента мислите ми за все за малкото съшество от неопределен пол което до вчера живееше в мен....
Виж целия пост
# 14
Скъпа, приеми и моето приятелско рамо в трудния момент, който изживяваш. Ако си прочела темата "за нас", значи знаеш, че преди 10тина месеца и аз преживях твоя кошмар. Да, преживЯХ го. Още си спомням ужаса, когато ми съобщиха, но това е част от миналото... Когато очакваш нещо ново, хубаво и позитивно тези неща без да искаш спират да имат толкова голямо значение.
След няколко месеца ще забременееш отново, а после след още 9 ще си със сладко бебе на ръце. Страх винаги ще има, но също и вяра!  Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия