Разочарование

  • 2 134
  • 13
Момичета,
 незнам може и да греша, но в момента се чувствам така и от това че след 3-4 дни става цял месец от подаване на документите в отдела, и още не са се обаждали за среща - нито с нас, нито с препоръчителите. Ясно, че месеците са 3, ясно че за тях е просто работа и не е нужно да си мислят за емоциите на другите, но за мен е очакване, желание за усещане, че се работи по въпроса, желание да видя заинтересованост, а не просто какво толкова има още два месеца.

Незнам, нали пък трябва да не се ядосвам, за да могат да видят, че и ние сме хора, и че сме "годни" ( как мразя тази дума).

Опровергайте ме, дано греша и дано просто ми е дошло в повечко, и дано имам сили за напред да чакам, защото това е само един социален доклад, а съществената част - тогава ми трябват най-много.

Желая ви да сте здрави и да постигате мечтите си  bouquet
Виж целия пост
# 1
Зорина,
 Simple Smileопитай се да не мислиш само за това. Знам, че е почти невъзможно, но все пак опитай..
В отделита има доста работа и наистина понякога забравят за притесненията и надеждите на хората.Аз съм сигурна, че няколко дни след първи юни ще ти се обадят за среща.
Можеш и е твое право, ако това не се случи да им се обадиш ти. Така ще се информираш какво се е случило с документите ти и дали има вече определен социален работник, който да извърши оценката.
Успех  bouquet
Виж целия пост
# 2
Ами заинтересувай се ти ... обади се и попитай  Simple Smile
А  те първа ще ти трябва търпение ...
Виж целия пост
# 3
Ами заинтересувай се ти ... обади се и попитай  Simple Smile
А  те първа ще ти трябва търпение ...


Това е начина newsm10

Обаждаш се и настояваш, споделяш притесненията си, социалните обикновено са много любезни...
Виж целия пост
# 4
Зорина, аз също мисля, че трябва да отидеш и да попиташ. Няма лошо в това- просто се интересуваш.В края на краищата това е един много емоционален момент и е нормално да си нетърпелива и притеснена. Човешко е да ти обеснят, какво става. Навярно няма проблем, но нека ти го кажат. Не знам случай при който да са отказали социален доклад. Може докладът да не е с добро заключение, но са длъжни да ти изготвят доклад.  А твоят ще е с добро заключение . Успех!  bouquet
Виж целия пост
# 5
Благодаря ви за подкрепата, момичета!

Аз ходих при тях седмица след като бяхме подали документите, защото трябваше да нося още някакви. Споменаха, че до десетина дни ще се обадят.
Аз в момента съм си в къщи и явно очакването и мисълта по въпроса са в по-голяма степен.
 Иначе за самия доклад нямам притиснения Simple Smile

Целувки!
Виж целия пост
# 6

Тормози ги ти, интересувай се и така ще им покажете че сте "годни".
Тая дума хич не ми понася! Какво значи "Годни"?   #2gunfire Или "негодни"?

От негодник ли произлиза или от какво?

И прави ли се нещо за да бъдат хората ГОДНИ за родители?  newsm78 Аз не мисля или поне не съм попадала на такова чудо!

Виж, препоръчвам ти докато чакаш и гориш от нетърпение да се занимаеш с това. Готова ли си? Ама честно! Пред себе си. Да си отговориш на куп въпроси. Какво ще купуваш? Какво ще казваш? Как ще мине първия ти ден? Как ще мине делото ти? Какво ще направиш в ситуация? .......  Записвай си отговорите. След това започни отначало и си отговори отново и отново.
 newsm78   Ще установиш, че времето няма да ти стигне.   bouquet   bouquet   bouquet

Скоро писах интервю по въпроса за едно списание. Чак сега си дадох сметка, че наистина съм била готова за децата си.

Много пъти съм си мислила дали да не направя нещо такова. Като предварителна подготовка. Като чета ми се набиват в очи разни липси. Но все още не ми е избистрено. Ако на някоя от вас й хареса идеята, нека ми се обади. Ще го направим заедно.    bouquet  bouquet  bouquet  bouquet

Така проблемите след това ще са по-малко и щастието ще е по-пълно и по-голямо.


Виж целия пост
# 7
 Подготовката е много хубаво нещо и се чувстваш по-уверен когато си подготвен и когато знаеш отговорите, но това са едни такива неповторими ситуаций и наситени с емоции, че едва ли някои може да ги предвиди и да знае начина по който ще реагира Thinking
Не че не сме си задавали всички тези въпроси и не сме търсили отговора.
Мисля си, че най-лесно е човек да бъде естествен.

От опит знам, че всичко което го планираш по детайли, то никога не се случва така.
 Не, че не си мечтая, но нещата, които са се случили на повечето от нас са ни накарали със страх да поглеждаме към мечтите си.
По-лесно се отговаря на въпроси и си дава сметка човек когато всичко е зад гърба му Simple Smile
Поздрави! Hug


Виж целия пост
# 8

От опит знам, че всичко което го планираш по детайли, то никога не се случва така.
  Hug


Да! Съгласна съм. никога не се случва така, както си го представяме. И затова казвам - много пъти да си отговаряме на един и същи въпрос. Всеки отговор се различава от предишния.

За себе си мога да кажа - в част от ситуациите съм реагирала правилно, именно защото съм се подготвяла предварително. В мислите си, в чувствата си.  baby_neutral Думите и жестовете са идвали сами, без да влагам мисъл в момента. На подсъзнателно ниво. Така, както пиша думите, без да се замислям за изписването на отделната буква.   Naughty Просто механично.

 newsm78 Предполагам затова е направена и поговорката: "Повторението е майка на знанието!" Имали са предвид автоматичната, моментална реакция.

В нашия казус, има ситуации, в които е от изключителна важност моменталната реакция. По нея децата ни се ориентират и изграждат и своите ответни реакции. Ако усетят мимолетно колебание, замисляне, дори за части от секундата, нещата може да бъдат и други.

Момичета, това го видях с очите си. Усетих го с клетките си. Изплаших се, не ужасих се от нещото, което можеше да се случи. И това се предотврати единствено с мигновенната реакция.  #Crazy Разбрах го след това, когато разисквахме с бащата.
Виж целия пост
# 9
Благодаря ви за подкрепата, момичета!

Аз ходих при тях седмица след като бяхме подали документите, защото трябваше да нося още някакви. Споменаха, че до десетина дни ще се обадят.
Аз в момента съм си в къщи и явно очакването и мисълта по въпроса са в по-голяма степен.
 Иначе за самия доклад нямам притиснения Simple Smile

Целувки!

Точно това е причината!!! Малко повече търпение и всичко ще си дойде на мястото - не се притеснявай ... нито си първата, нито последната с тези грижи и кахъри, но още малко търпение  Grinning
Виж целия пост
# 10
Здравейюте, момичета! Като чета, наистина в България се минава през куп трудности и бюрокрация, преди да се осинови едно дете. Мъчно ми е, че е толкова тромава процедурата. Поздравявам всички, които са минали по този път за търпението и издържливостта, а на тези, които им предстои, желая Господ да помага и да дава сили!
При нас осиновяването мина по съвсем друг начин. Най-напред се регистрирахме в Център по осиновяване, където проведоха предварително интервю с нас и ни квалифицираха в групата на чакащи бебета. После имахме 9 месечна подготовка в центъра. Бяхме група от 10 семейства, всеки месец имаше среща по определена тема - напр. откритостта на осиновяването, среща със семейство, което е осиновило, как се гледа бебе, правна подготовка и т. н. След този цикъл от теми имаше още едно подробно интервю с нас - отделно съпруга, отделно аз. Идваше и човек от центъра на посещение в къщи да види какви са ни условията. След това се събра комисия, която ни обсъжда и ни квалифицира - ставаме или не ставаме. След тази квалификация практически още веднага можеш да получиш дете. Е, ние чакахме още близо 6 месеца. Но след като се обадиха, отидохме да се срещнем в дома. веднага на другия ден подадохме документите в съда (да добавя, че в този център по осиновяване още ти комплетоват документите, пишат характеристика, помагат с правна консултация и когато ти се обадят за детето имаш целя комплект от документи). В съда, поискахме разрешение за временно настаняване на детето у дома, преди да е минало делото. Получихме разрешение още същия ден. На следващия взехме детето. Месец и нещо чакахме до делото, но дотогава нашият син беше с нас. А месец и половина за едно бебе е наистина много.
споделям това със вас, не защото искам някого да обезсърча, а защото на страниците на този форум срещам сродни души и си давам сметка, че всеки по свой начин чака - на мен ми се струва, че чаках цяла вечност, а сега като чета вашите перипетии, си давам сметка, че не е било толкова. Но повярвайте, че и при вас и при нас такова чакане си заслужава. Някоя от вас беше съветвала друга, която чакаше с нетърпение да си води дневник. А нас ни бяха казали в центъра по осиновяване да напишем писмо до това мъниче, което ни чака. Мисля, че това също е добра идея, докато се чака - няколко писма, които вашето дете след време може да прочете.
Прегръщам ви горещо, момичета, и ви желая много търпение и издържливост. И се моля Бог да ви закриля и помага!
Виж целия пост
# 11
МамаG,

това което споделяш с нас за писмата е чудесна идея. Добре дошла при нас!  bouquet
Виж целия пост
# 12
Добре дошла, mamaG!

Опитът, който споделяш, е ценен за нас! Благодарим ти! Grinning

Бъдете здрави! Обичайте се и се радвайте на щастието си!  bouquet
Виж целия пост
# 13
Благодаря ви за топлото посрещане във вашия форум! Една голяма прегръдка за вашите големи сърца - затова че не сте затворени в себе си, а сте готови да споделите опит, да дадете съвет и така да помогнете на други като вас!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия