много ми е гадно...

  • 788
  • 14
ами няма с кой друг да споделя.

от 4 дни имаме детегледачка, тъй като се връщам на работа другия месец. много ми е криво. сега ще кажете - като ти е криво, 'що се връщаш. имам хубава работа, а няма да ме чакат дълго, та за да я запазя.

ама ми е много трудно да оставя детето. жената май е свястна. не я познавам, но сега съм с нея през деня. малко ми е шумна, но като че се справя с детето. ама ми става толкова криво да я гледам в чужди ръце. ужасно. сърцето ми се къса. а жената от време на време му вика 'айде, на мама златното' и на мен ми става още по-болно. ако й каже 'мамо' някой ден? ако не ми се радва вечер като се прибера? педито казва, че детето си познава майката, но мен пак ме е страх - да не се отчужди, да не ме забрави.

моля споделете от опит как се справихте, ако сте се чуствали така.
Виж целия пост
# 1
моя близка роди и след 1 месец се върна на работа!
Взе детегледачка и се справи чудесно, отделяше повече парички за себе си и бебчето, и заедно с мъжа си ходеха на съботно-неделни екскурзийки насам натам ...
Справи се идеално и не и беше мъчно, защото жената, която бе наеа и бе максимално полезна!
Ще се справиш с депресията, все някога ще трябва да отделиш бебо, той сега е мъничък, но поне по цял ден ще има за какво да си мислиш, а после, вечер ще можеш да го обгръщаш с необходимото му внимание Simple Smile
Виж целия пост
# 2
ами няма с кой друг да споделя.

от 4 дни имаме детегледачка, тъй като се връщам на работа другия месец. много ми е криво. сега ще кажете - като ти е криво, 'що се връщаш. имам хубава работа, а няма да ме чакат дълго, та за да я запазя.

ама ми е много трудно да оставя детето. жената май е свястна. не я познавам, но сега съм с нея през деня. малко ми е шумна, но като че се справя с детето. ама ми става толкова криво да я гледам в чужди ръце. ужасно. сърцето ми се къса. а жената от време на време му вика 'айде, на мама златното' и на мен ми става още по-болно. ако й каже 'мамо' някой ден? ако не ми се радва вечер като се прибера? педито казва, че детето си познава майката, но мен пак ме е страх - да не се отчужди, да не ме забрави.

моля споделете от опит как се справихте, ако сте се чуствали така.
Ами кажи й, че не ти е приятно детето да обърква понятието с човека "майка".....и на мен не би ми било приятно да говори на Гери така Shocked....колкото до това, че ще ти ет ъжно - вярвам ти....но както виждаш - нямаш избор, а и по-добре на гледачка, която ще се занимава добре с детето, отколкото на ясли - това е моето мнение Peace
Виж целия пост
# 3
Не си притеснявай, НЯМА да й казва мамо и НЯМА да те забрави. И на мен ми беше криво, но като тръгнах на работа си наложих да не мисля през деня какво прави и т.н. Усещането е еднакво, независимо дали наемаш жена или си даваш детето на ясла или градина - чувстваш се сякаш си го предал, но не е така.
Виж целия пост
# 4
Кажи и че не ти е приятно да му казва по този начин- да си намери друго обръщение... Peace
Виж целия пост
# 5
Абсолютно ти съчувствам, защото и аз не можах да се порадвам на майчинството - почти веднага започнах работа. Бебето го гледаха двете баби, но то наистина си познава майката - безусловно.  Laughing А ти ще можеш да му даваш всичката си обич, когато си до него. Знам, че в момента се разкъсваш, но трябва и да се яде ... newsm78 колкото и прозаично да ти звучи. Според мен работещите майки не са по-лоши от тези, които си гледат децта до 2 години, нпример. Всичко е въпрос на личен избор и ситуация.
Дано само детегледачката да излезе подходяща. Успех в майчинството и работата. Hug
Виж целия пост
# 6
Според мен работещите майки не са по-лоши от тези, които си гледат децта до 2 години, нпример. Всичко е въпрос на личен избор и ситуация.

Разбира се, че не са /по-скоро не сме/ - така и детето ми има повече възможности за всичко от което има нужда, а и работата ми е такава, че им позволява максимално да се радвам на детето си Mr. Green newsm10 smile3503
Виж целия пост
# 7
Здравей миличка Simple Smile

Моята дъщеричка я пое детегледачка от 3 месеца и половина. В началото ми беше много тежко, звънях по 20 пъти на ден, мислех непрекъснато за бебето и може да ви се стори смешно, но даже я оглеждах за синини. Сутрин ми се късаше сърцето като я оставях, вечер със спринт се прибирах вкъщи. И аз съм си задавала въпроса на кого ще каже "ма-ма".

Е, постепенно нещата се успокоиха. Видях че жената се справя добре и двечките се разбират. Видях и че като я питат "къде е мама" ме търси мен. Видях и че детето се развива прекрасно Simple Smile

Тежко е и още ми е тежко сутрин на излизане защото бебка вече разбира и понякога плаче, но рано или късно трябва да си оставим децата и да тръгнем на работа.

Сега цялото ми свободно време е посветено на нея !

И няма да те питам защо се връщаш на работа, защото знам защо се върнах аз  Heart Eyes

Успех с детегледачката и цунки на бебо  Heart Eyes
Виж целия пост
# 8
Аз се върнах на работа когато Лъчко беше на 3 месеца и сега, разбира се, още го гледа детегледачка. Имах същите терзания като тебе, но за цялото това време се научих, че не това е най-важно - дали ще й каже мамо, бабо и какво и да е, сърцето ми се късаше когато плачеше че тя си тръгва, а за мен не. Но всяко нещо с времето си - детето просто порастна и сега всичко разбира. А най-важното е тя да го гледа така, че да ти е живо и здраво - по-важно нещо няма. Всичко друго е на втори план.
Виж целия пост
# 9
Нямаш никакво място за притеснение, детето си познава мамата и винаги грейва като я види. Децата растат и забравят, никое дете не помни кой го е гледал до 4 годинки, когато вече се осъзнава. Единствено ти се травмираш с такива мисли, че си го изоставила. А мойто едното вече порасна и дори не ми дава да го гушкам вече. Ако нямах работата си сигурно щях да се чувствам много самотна и пак щеше да ми е тъжно, дори да съм била непрекъснато с него през тези години.
Виж целия пост
# 10
Най-важно е да можеш да се довериш на гледачката.И е нормално да ти тъжно за бебчето.Професионалната ти реализация също е важна -пожелавам ти възможно най-успешно да балансираш нещата
Виж целия пост
# 11
благодаря на всички, успокоихте ме малко. а току-що се върнаха от първата разходка сами, минало е успешно и за двете, сега ще хапват.

целувки на всички!
Виж целия пост
# 12
може би скоро няма да ни се налага толкова бързо да се връщаме на работа:
http://www.monitor.bg/article?sid=&aid=82977&cid=20&eid=730

законопроект е все пак, но дано да го приемат
Виж целия пост
# 13
Кажи й, че не ти е приятно да й вика: Мамо, маминото и прочие .. С другото ще свикнеш, щом си решила да се върнеш на работа  Peace
Виж целия пост
# 14
Миличка, не се притеснявай. Все някога щеше да ти се наложи да я оставиш и да тръгнеш на работа. Но, наистина това с "маме", "маминото" и т.н. не е приятно, но й кажи да се въздържа от такова фамилиарничене.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия