Hit the road, Jack! - или как слагате край на връзките си

Куриозни случки на тема скъсване не са се случвали при мен.
В моето тийн време излизах  последователно с две лоши момчета. Идеята беше просто да излизам. Едното - връстник много бързо го оставих, просто казвайки му, че не искам да излизам с него повече. Той веднага се хвана с друга, която му се буташе от самото начало и с нея отиде на бала, въпреки че ме покани мен да сме заедно на бала. Аз го отсвирих, а той отишъл с другата, но през цялото време веднъж не са се снимали един до друг или видиото да ги хване заедно. Той все я отбягваше. После ми каза, че ми е бил верен все пак...
Второто лошо момче все ми намекваше за френски секс. И понеже  явно бе си навил тази идея, аз започнах да се държа лошо с него. Ако сте гледали фитнес Тони с онази мацка дето все унижава гаджето си - нещо такова беше при мен. И за момент не го съжалих,  а той беше много лапнал по мен. Сякаш можеше да преживее унижението си, но когато му стана ясно, че няма да види и стандартният секс от мен, и особено когато започнах да му досаждам с това, че съм по-голяма от него, явно му дойде много нанагорно и скъса с мен по фб. Не бях особено нещастна, но цялото разделяне продължи три месеца - т.е. три месеца го унижавах.
Третото гадже бе почти идеален за мен - вече бях в университета, а той беше и красив и богат, и умен. Проблемът беше че излизахме, натискахме се, но все се разбирахме, че не искаме връзка и така и не направихме секс. Когато се реших, той ми писа, че не може така и повече не се видяхме. Та така...

Обикновено с нормален разговор ми се получаваше, но аз не бях фен на сериозните връзки, та нямаше драми. Само с един много нахален не стана с разговор, а прикючих с гръм и трясък, но той е изключение. Обаче бях малко груба с него и съжалявам, сбърках тогава.

Случвало ми се е лице в лице, но и по фейса.
С мъж трябва да ми е добре, зле мога и сама, както се казва 
Скъсването по фейса беше веднъж. Само две излизания, не го броя и за връзка.
Но ако си с някой повече време, мисля, че е някак детинско просто да прекъснеш комуникация. Предпочитам лице в лице. Казвам си решението и си тръгвам.

   Поздравления за хубавата тема.

   Преди скъсвах с някого лице в лице и му давах подробни обяснения защо не искам да се виждам повече с него.  Разбрах, че да давам обяснения на някого, не си струва изобщо. Сега като реша да се разделя с някого, изобщо не му казвам, че приключвам връзка с него. На тези години разбрах, че на никого не дължа обяснения. Обяснения дължа само и единствено на себе си. Когато не се чувствам добре в една връзка или едно приятелство, приключвам тихомълком, като изчезвам - без да вдигам телефона си или ако се срещнем лице в лице - ставам доста груба с даден човек.

И аз май клоня по-скоро към рязкото прекратяване на контакт. Обикновено преди раздялата всичко вече е казано и преповторено (но не отразено) по няколко пъти. Излишно е да се обяснява човек повече, най-много да позволи да го изманипулират или да му причинят повече мъка.

То затова много хора на на Запад се развеждат само чрез адвокатите си, без личен контакт.

Обикновено лице в лице и довиждане. Но връзката с пъвия ми мъж приключих мирно и спокойно с всичкият му багаж в черни чували пред вратата. Моят бяс е тих. Действам без да говоря.

За развода е разбираемо, но да не кажеш на гаджето, че късаш, не го разбирам.
Да не вдигаш телефона, да се криеш като мишка, от какъв зор?

И аз не мога да си представя, че ще изчезна без да кажа Край. На мен са ми погаждали този номер и е много тъпо.

Ами поне в моя случай това не би могло да стане без предупреждение. Не е като да не са знаели, че ще се случи. Просто съм си спестявала опитите да ме накарат да се почувствам още по-зле, виновна или пък да ме прикоткат обратно. Не е било безоблачно щастие и изведнъж да изчезна от хоризонта. Признавам, че има и такива случаи - като гръм от ясно небе. Другият си мисли, че всичко е наред, а пък то половинката му от месеци въртяла паралелна връзка и накрая е решила да приключи с излишната. Това наистина е подло.

Едно е да не върви връзката и перманентно някой да се заканва, че ще къса, а съвсем друго, за мен поне, е наистина да скъса.
Ако уважава себе си, преди всичко, би трябвало да съобщи "кратко и ясно".
Вярно, не всеки може да издържи да му се прострат в краката и да го молят да не къса, та затова има и телефони, и мейли.

Винаги съм прекратявала връзките си лице в лице. С откровен разговор, но "мъжете" не са го приемали, изненадвали се, не очаквали и разни такива... та затова след като сложа края, обикновено И те слагат край, т.е уж те късат с мен, а не аз, мда... 😂

Това последното ме разсмя.
Но го има този момент на надцакване.

Ще ви разкажа един мой приятел как е късал с гадже много отдавна. Бил е около 20 годишен. Запален по колите. Даже вманиачен. Каза - всеки петък колата се излъсква много старателно отвътре, отвън, всяко петънце се изтрива моменталически след забелязването му. Той пуши, но в колата не. Сам си я преправял, ремонтирал нещо. Абе, колата му била голямата любов, даже каза, че страшно досадно му било да си прави нещо в гаража по колата, и точно тогава някое момиче да му се раззвъни по телефона да излизат.
Един път много се харесали с една, дебнели се не знам колко време и накрая си уредили среща.
Минала срещата чудесно и тръгнали от заведението, той ще я кара до тях. Навън зима, голям сняг. Запалил той колата, тя влязла до него и си изтръскала снега от краката вътре. Нямам дарбата да го разкажа като него, много е смешно, но бил втрещен, ужасен и не знам още какво, щото стелките, пък това, пък онова ... Накарал я да излезе, моля ви се, уж да изтупа стелката, и тръгнал с мръсна газ, зарязвайки я там.
На сегашния си акъл знае, че супер просташки е постъпил, но за тогава е било страшна драма

Надцакват се простаците и комплексарите, останалите хора обикновено използват по цивилизовани начини.

Посочих отговор "разговор лице в лице". Като изключа младежките гаджосвания по за няколко месеца, имала съм 3 сериозни връзки до момента в живота си.
Първата приключи заради форсмажорни обстоятелства. Нито един от двамата не я е желал. Съдбата, Вселената, Господ или просто обстоятелствата си свършиха работата.
Втората – след въпросния разговор, който се оказа доста мъчителен и продължителен, всъщност.
И сега още съм в трета, не знам дали, кога и как ще завърши. Надявам се да не е скоро, но с едната надежда живеем.