Писмо до шефа

Не знам дали този пост има предистория, защото не влизам често в този форум - мина ни времето на кърмене и захранване с моя син ...

Честно казано аз не бих написала писмо до шефа си в този стил, защото взаимоотношенията ни са чисто професионални и строго служебни.
Малко гадая за проблема ... тъй, че ще ме извиниш, ако не съм го налучкала.
Може би шефът ти те обвинява, че не отделяш достатъчно време на някакви служебни задачи... предполагам, че се опитваш да работиш от вкъщи, за да не губиш връзка с професията си ... или те натиска да се върнеш към активна работа по-бързо ...
Така ли е ...

И на мен не ми стана много ясно  Но писмото бих го съкратила възможно най-много и бих казала в строго учтив тон това, което е най-съществено

Виж сега, аз честно казано не мога да разбера какъв е проблемът. Има си някаква предистория, която не се разбира, а се подразбира от твоето писмо. Просто мнение не мога да дам, но първата реакция обикновено  е най-вярна, така че успех!

Хммм... и аз май съм от недоразбралите
И подобно на другите не бих написала подобно писмо на шеф. Макар, че честно да си призная последния ми шеф много обичаше да спори с мен на тема "Бог". Подробности няма да пиша, защото съм атеист и не ми се иска да засягам тук пишещите вярващи, които впрочем много уважавам!

Аз съм аспирант. Опитвам се да защитя дисертация. Това е желателно да стане до година и половина, защото тогава ми свършва срока на договора тук. Още откакто забременях започнах да усещам негативното му отношение. Той ми е научен ръководител. Например като му казах, че съм бременна отговорът беше: "И какво смяташ да правиш?"
Още от началото на нашите взаимоотношения той е държал да бъдем приятели и много сме говорили на най-различни теми освен работата. Казвал ми е, че ме обича като баща... Но как ме обича е друг въпрос, защото не един странични наблюдатели са ми казвали, че съвсем не е безраличен към мен. Той сам не искаше отношенията да са ни само чисто професионални.
В последните месеци преди раждането имахме трудни отношения. Много цупене от негова страна. Обвинения, че не правя нещата както трябва. Веднъж казва "прекрасно" след това вика "как може да пишеш подобни неща?".

След раждането му се обадих след около 2 седмици и той ми се разсърди, че чак сега съм му казала и че вече бил научил от други. Един ден преди да вляза в болницата имахме доклад и аз исках да проверя нещо, което не беше изчистено напълно. След раждането той ми се обажда да ми каже защо не съм направила експеримента!!! А аз даже не мога да стана от леглото от болки...

Разправям объркано... Наистина така писмото изглежда неясно. Аз няколко месеца търпях... Толкова търпях и се усмихвах и си мълчах на обвиненията му. Заради него получавах контракции и лежах два пъти в болница за задържане. Най-накрая, вече след раждането започнах да отговарям на обидите, защото смятам, че трябва да се защитя като личност. И ако продължавам да си мълча излиза, че съм виновна... А много хора около мен са единодушни, че много работех и се стараех.

Той самият е развеждан 3-4 пъти и след като го опознах съм пределно наясно защо. Това не е просто лош случай. Никоя жена не би търпяла неговото прекалено отдаване на науката. Тукашният ми шеф, който ми е началник на сектор, казва за научния ми ръководител: "Тоя не е наред. Работохолик. Колко жени е изоставил и деца е направил и захвърлил..."

Пояснявам, че моите отношения с този човек са по-скоро личностни отколкото професионални... За което, може би, съжалявам...

По-кратко и ясно съм се опитвала и съм говорила неведнъж. Сега вече съм минала в самоотбрана и пазене на себе си и семейството си.

Има още доста за обясняване... Ама вие питайте...

Това означава ли, че защитата на дисертацията зависи до голяма степен от него? Че ако той като научен ръководител прецени може и да не те допусне до защита? Не ми са ясни тези технически подробности.
Мисля, че си в много трудно положение - щом личностните и служебните взаимоотношения се прелетат става мноооого опасно, а понякога гадно ... говоря от личен опит, че съм се парила със служебни взаимоотношения, минали границата на такива.
Според мен той ревнува от това, че си станала майка, че не си отдадена изцяло на науката и имаш област, която не можеш да споделиш с него, която той не разбира, в която се е провалял многократно.
А както намекваш той те харесва като жена. Става още по-сложно. Ти предполагам не можеш да отговориш на тези му желания, защото държиш на семейството си, даже както казваш - опитваш се да го предпазиш ... Наистина много се вживях, затова ... пиша малко емоционално, но засегна една струна, дето мислех, че вече не свири в моята душа ...

И на мен на това ми мирише...

Нямам идея как се постъпва в такива случаи, но си мисля, че щом този човек те натоварва толкова негативно просто трябва да прекратиш контактите си с него. Сигурно има варианти, нямам представа, но ще е добре да го направиш.
Все пак твоето добруване и емоционалното състояние на теб  на детето ти са по-важни.

Точно така!!!!
 Само дето никога няма да си го признае... И някак си тези неща не се говорят явно.

За подробности по защитата: Не знам доколко може да ми попречи или не. Чисто технически - не. Всъщност, той тук официално  никакъв не ми е. Но работим заедно, пишем заедно статиите. Ако каже "няма повече да се занимавам с теб" означава, че няма да мога да публикувам последните неща до които съм стигнала, защото не е морално да го правя без негово участие и съответно няма да мога да защитя, защото за това са необходими определен брой публикации. В такъв случай трябва да започвам нова тема и всичко отначало... А с две деца и работещ мъж ще ми е трудно да успея за година и половина.
Ако защитя в този срок в Бг автоматически ще стана асистент и ще имам сигурна работа както и възможност за нова командировка до тук. А иначе няма да можем да се върнем тук, а нас ни харесва много. Освен това искам да си защитя и само заради идеята, че не желая да зарязвам нещо несвършено.

Poli., извинявай, но какъв е проблемът да го пишеш съавтор на публикациите (ако наистина разработките ви са съвместни) и без да си комуникирате? Колкото до това дали е морално да публикуваш само от свое име - неговото поведение е неморално и поне според мен не те задължава с нищо.
Наистина не е добра идея да общуваш с човек, който предизвиква толкова негативни емоции у теб.

Не е и толкова лесно да прекратя отношенията си с него. В предния постинг обясних част от ситуацията.
В Бг нямаме нищо - нито жилище, нито работа. Ако се приберем без докторската степен ще започне един  Ад. А тук условията за гледане на деца са направо прекрасни. А за мен това е основното! И работата си ми харесва (правя числен екперимент). Но то е на втори план.

На мен не ми изглежда много приемливо да се откажеш от толкова много труд с лека ръка.
Наистина ли не можеш да сложиш една граница във взаимоотношенията ви, да му обясниш, че имаш нужда от известен отдих, само за кратко... че това няма да навреди на работата ти, че ще се справиш и с нея, но просто по твой начин, през избрано от теб време ...

Ти казваш, че не зависиш формално от него, но неформално си изцяло зависима от него ...и от настроенията му.
По-гадно  нещо от емоционалния тормоз и изнудване едва ли има ...

Подкрепям.

Инстинктите ти са правилни - минала си в "самоотбрана". Приоритет сега е семейството ти, и емоционалното ти и душевно равновесие, и удовлетвореност.

Границата на служебните взаимоотношения е премината, което сега отчиташ като грешка, но не си могла да знаеш. Станалото-станало.

Отстоявай си правата и интересите. Най-вече правото на избор - то е свещено (..ако зачекнем темата за Бог).

Предполагам, можеш да смениш научния си ръководител...Или имаш други опции...Желая ти успех!

П.П. Вече си разяснила защо не можеш да прекратиш работа с него.
Пожелавам ти да откриеш онова разрешение на ситуацията, което те удовлетворява, и ти дава спокойствие и сигурност.

Не може да не е съавтор, защото методът за решаване и програмите са от него. А той няма да се съгласи да си сложи името под нещо, което не обмислено и прочетено и от него. Дори и аз да я напиша (евентуално с още един физик) той ще иска да я прочете, със сигурност ще има някакви възражения, ще ги обсъждаме, ще трябва да пиша наново и така се проточва до безкрай...

Опитвам се точно това да направя....ама чакам да си дойде тук, което ще е съвсем скоро и да говорим лично. Но не съм сигурна доколко ще успея, имайки предвид и споменатия от теб емоционален тормоз и за това, че аз лесно паля. Ако ме предизвика, което е сигурно и в същото време бебето ми мрънка в ръцете... А тя няма как да не плаче когато аз съм нервна... Има опасност да изпуша парата, за което ще съжалявам. Опитите да спазвам приличен тон ме подтискат още повече...