Просто лош късмет?

  • 2 351
  • 20
Легнах си с един човек, който много харесвам. Доста много всъщност. Колега ми е.
Тук често по-мъдрите съветват новодошлите мамчета да се пазят, защото са много уязвими. За съжаление аз не можах да се опазя, а и не би трябвало - имаше период - дори бях женена още - когато съм проляла купища сълзи по този мъж, имах страхотни угризения, че чакам дете от съпруга си, а пък съм луда по друг. Този период мина и като че ли се позабрави. Или поне аз така се опитах да се самонавия. Е да де ама като щракна с пръсти и аз глупачката - на линия. А какво можех да направя - да му се дърпам ли? Така ми се искаше нещо да стане. Е, легнахме си и сега ни вест ни кост, а дните си минават. Аз ли сбърках? Дали пък това не се случи, за да успея да намразя и него, да се разочаровам, да го загърбя заедно с другия идиот и да започна начисто? Що за човек ще си легне със самотна майка? Може би просто си е казал - ето тази колко време е сама, загоряла е - дай сега ми е паднало... Има ли такива хора? Дали не размишлява още или се набутах в продължението от кошмара?
Виж целия пост
# 1
А какво можех да направя - да му се дърпам ли?
Тук сама си си отговорила.

Е, легнахме си и сега ни вест ни кост, а дните си минават. Аз ли сбърках?
Едва ли може да се прецени за толкова кратко време. Всъщност колко време е минало?

Дали пък това не се случи, за да успея да намразя и него, да се разочаровам, да го загърбя заедно с другия идиот и да започна начисто?
Не се самонавивай преди да си наясно какво всъщност става.

Що за човек ще си легне със самотна майка?
Нормален човек ще си легне. Защо да не си легне? Самотните майки и те са хора.

Може би просто си е казал - ето тази колко време е сама, загоряла е - дай сега ми е паднало... Има ли такива хора?
Може и да си е казал, може и да не си е казал. Има такива хора, ама това не значи, че той е от тях.

Дали не размишлява още или се набутах в продължението от кошмара?
Може и да размишлява. Някои решения не се взимат лесно. А може и да е било нещо за една вечер. Но какъвто и да е случая - аз не виждам защо мислиш, че си се набутала в продължение на кошмар. Ти си му показала че го харесваш, опитала си. А той ако не ще - много му здраве. Мъже има предостатъчно.
И пак да кажа - докато не си наясно какво става недей да се мяташ от крайност в крайност (макар че е по-лесно да се каже отколкото да се направи). Може би трябва да си поговориш с човека, за да си наясно какво е неговото мнение по въпроса (или поне аз винаги съм смятал че е добре да се говори с хората за тяхното мнение), но не винаги се получава добре това. Но пък поне ще имаш някакви данни вместо да караш само на предположения.
Виж целия пост
# 2
Мила недеи така Sad.И аз съм изпадала в такива състояние .Много е рано да вадиш изводи.А пък ако е така да не ти пука аз ли4но колко крастави жаби целунах след мъжа  си с надежда някой да се превърне в принц.Ама си останах само с ме4тата.Даже мисля и едно блато да си направа 4е да си ги складирам там Whistling.Гледаи от другата страна на канбанарията.Аз все се тръжках след всеки следващ но ве4е НЕ то4но за веднъж са ми и неповтарям.В крайна сметка ако не срещна подходящия си имам един е той е още малък на (2,5г.) но ще порасне, без мъж няма да остана Rolling Eyes.

Много усмивки и успех ако не е той ще го срещнеш истинския някой ден  bouquet
Виж целия пост
# 3
Panther е доста изчерпателен и прав. Аз нямам какво да добавя, освен не се самообвинявай за нищо на света, защото не си направила нищо лошо!!! Heart Eyes
Виж целия пост
# 4
Имах предвид, че бяхме уж приятели, та той е наясно с всичко, което преживях в последно време, освен това има понятие че имам чувства - така че - би било доста гадно от негова страна.
Не искам да инициирам разговори. Страх ме е. Не искам повече разочарования. Не и сега точно. Може пък просто да ми е рано.
Виж целия пост
# 5
А как се държи с теб през деня на работа?
Има доста варианти, които да обяснят поведението му и не бързай да обвиняваш себе си или него. Понякога нещата просто не се получават. А при вас е рано да се каже.
Виж целия пост
# 6
На твое място бих изчакала малко и ако нищо, то бих тръгнала да си разяснявам отношенията с него.

Много ми харесаха отговорите на Panther и на Тонката...
Тони, дай мойте и твойте жаби да ги съберем в едно блато, а?
Виж целия пост
# 7
Още съм в майчинство.
Виж целия пост
# 8
Защо лош късмет? По скоро късметът е добър.
Не очаквай прекалено много и няма да се разочароваш. А ако пък се окаже свестен човека, може дори да спечелиш.
Има хора дето си лягат със самотна майка и без задни помисли. Има и от другите за съжаление. Никога не се знае, за това не го мисли отсега.
Виж целия пост
# 9
иииииии, как си го описала, толкова ли лошо си направила Confused
станалото, станало, нали сте колеги-все ще се видите и може нещата да се изяснат!
Виж целия пост
# 10
Не си направила нищо лощо, просто имаш очаквания, май... А това е нещото, което те кара да страдаш. Изживей мига, може и налудничаво да ти прозвучи, но не живей с мисълта "Ако, еди-какво-си утре". Недей да имаш очаквания от никого, така е по-леко, поне при мен действа.Не познавам човека, но все си мисля, че ако е обикновен бройкаджия си щяла да го усетиш.
Виж целия пост
# 11
ами нито си направила нещо хубаво, нито пък лошо
е винаги едно нараняване - СЕБЕнараняване - т.е. да се поддадеш без да мислиш е нещо лошо за теб самата, иначе за обществото ... всъщност що ти дреме?
ама пък да се тръшкаш за него- е те това е лошо
и остави нещата - не бързай
ако се върне и то подобаващо - ок
ако не- ми използвала си една пишка да си начешеш крастата Wink няма да се даваш я! гледай от добрата страна на нещата - ако постъпи така - ще ти е ясно колко не струва и ще се освободиш от образа му и  мислите за него
Виж целия пост
# 12
Недей да имаш очаквания от никого, така е по-леко, поне при мен действа.

Освен това хората усещат като ги товарим с очакванията си и това ги плаши и отблъсква. Защото е равносилно да принудим да поемат отговорност, за която не са готови.

Виж целия пост
# 13
Недей да имаш очаквания от никого, така е по-леко, поне при мен действа.
Освен това хората усещат като ги товарим с очакванията си и това ги плаши и отблъсква. Защото е равносилно да принудим да поемат отговорност, за която не са готови.
Няма да го товаря с нищо, разбира се. Толкова думи са ми на устата, но там ще си останат. След като той не ме търси, значи не иска нищо да чуе.
Незнам защо не успях да се опазя? Не си взех поука. Може би е крайно време да загърбя чувствата. Да мисля с главата си. Но колко ли ще е прозаичен живота тогава?
Имам всичко, без единственото нещо което винаги съм искала. Много ме боли. Не го пожелавам на никой. Благодаря ви, мамчета.   bouquet
Виж целия пост
# 14
Жено, вземи се регистрирай, за да може да ти се пише и на лични.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия