С голяма мъка и аз пиша в този форум

  • 4 763
  • 20
Вчера (в 10 г.с.)  ходих на триизмерен ехограв за да се види дали бебчето ми се развива нормално, да ама сърдечна дейност нямаше. Чувствах се добре, нямах болки, крвени или каквото и да е др. нещо което да ми подскаже че нещо не е наред. Ходих и на друг ехограф, отново няма сърдечна дейност. Днес отидох и на вагинален и поставиха окончателната диагноза миссед  Cry Cry Утре ще ходя да ми подготвят документите и да ми направят нужните изследвания за кюртажа. Много ми е мъчно, но глемия ми проблем е как да кажа на баткото, че го няма вече бебенцето?! Ако накой има идея някаква ще съм му много благодарна понеже от вчера изобщо незнам на кой свят съм  Cry Cry
Виж целия пост
# 1
Здравей! Безкрайно съжалявам за мъката ти! Тежко е....но ще сме с теб! Hug
Нека ти кажа аз как реших проблема с баткото. Въпреки, че е по-голям успях да го излъжа! Независимо, че сме говорили спокойно по въпроса за смъртта/тъй като баба ми почина есента и той нямаше как да не търси отговори/, някак си не можех да му кажа, че сестричката му е починала. Като ме изписаха от болницата и той веднага ме пита къде е бебето. Аз му казах, че всъщност не е имало бебе, че сме се объркали и затова съм била в болницата - чичо доктор да провери има ли бебе в кормечето на мама, но е видял, че няма. Тогава той попита защо ми е бил голям корема - отговорих много тъпо - казах му, че много съм яла и ми е надебелял корема, но сега ще ям по-малко и ще ми се оправи корема. Вики повярва. Той не е виждал бебето след раждането, тъй като тя почина при самото раждане. Вероятно затова ми повярва. Може би понякога е по-добре да казваме истината, но в този случай - не мисля. Naughty
Бъди силна! Hug
Виж целия пост
# 2
Прегръдки от мен! Гледай напред!
Виж целия пост
# 3
прегръдки и много сила ти желая да продължиш напред
на баткото - както ти е казала Светлето - децата /още повече твоя син/ са малки и понякога ни се доверяват - наистина може би е по-добре да му кажеш че просто сте се объркали... защото той е твърде мъничък да разбере смъртта ако не се сблъска директно със загубата а в случая за 2 месеца и то начална бременост - само ще го объркаш ако се опитш да обясниш как точно стоят нещата
Виж целия пост
# 4
Съжалявам! Аз преживях абсолютно същото преди 4 месеца и дъщеря ми тогава беше на 3г и 1 месец. Не съм я лъгала, защото избухвах в сълзи спонтанно и като ме питаше, казвах че съм загубила бебето и ми е много мъчно. Тя винаги ме гушкаше и успокояваше. Сега много рядко плача, но ако Лора стане свидетел винаги пита:"За бебето ли плачеш?" и ме гушва...Никога не ме е питала защо го няма, къде е и др...
Виж целия пост
# 5
И на мен ми е много мъчно за загубата ви Sad
Преживях абсолютно същото преди 3г. Баткото тогава беше на 5г и му бяхме казали за чаканото бебе. Не исках и не ми се вижда правилно децата да се лъжат - но той наистина го преживя много трудно... Ако детенцето ти е малко и още няма реална представа за времето, може да разтягаш нещата - малките деца нямат идея колко са 9 месеца и обикновено лесно могат да бъдат залъгвани кога точно ще се появи бебето, докато или забравят, или ново бебе е на път...
Иначе на моя син му казах самата истина - че бебето се е разболяло и понеже е било много-много мъничко, не е можело да се излекува, защото не може да живее извън корема на мама. За мен беше правилно да не го лъжа, тъй като децата разбират много повече, отколкото си мислим ние и реакциите им понякога са много изненадващи. Първоначално сина ми прие новината само с разочарование и като че ли лесно се успокои от това, че по-късно ще си имаме друго бебе. Но - около година след това, когато вече бях напреднало бременна с дребната, имахме един епизод на катарзис. Той просто дойде при мен един ден, разплака се и ме пита защо никога не говорим за бебето, което сме изгубили, не ми ли е мъчно за него, защото на него му било мъчно, понякога плачел за бебето вечер, като си легне и си го искал... Донякъде вероятно е имало връзка и с начеваща ревност към дребната, но се е случвало да говорим за това и много след раждането, ей така от никъде той подхваща темата и ме разпитва разни неща...
Пожелавам ти да намериш правилния за вас начин да решиш този въпрос - и бързо възстановяване на теб Hug Горе главата - тези неща не се забравят никога, но... се преодоляват и дори успяваш да се радваш на следващата бременност. Колкото и далечно да ти изглежда това в момента - така ще бъде и това е добре.
Виж целия пост
# 6
И на мен ми е много мъчно за загубата ви Sad
Първоначално сина ми прие новината само с разочарование и като че ли лесно се успокои от това, че по-късно ще си имаме друго бебе. Но - около година след това, когато вече бях напреднало бременна с дребната, имахме един епизод на катарзис. Той просто дойде при мен един ден, разплака се и ме пита защо никога не говорим за бебето, което сме изгубили, не ми ли е мъчно за него, защото на него му било мъчно, понякога плачел за бебето вечер, като си легне и си го искал...

 Cry Хедра, имаш прекрасно дете! Дано никой не преживява такова нещо повече!
Виж целия пост
# 7
Съжалявам много за загубата и за мъката, която изпитваш в момента. Ти познаваш най-добре детенцето си и съм сигурна, че ще намериш правилния начин да му кажеш. Бъди силна  Hug
Виж целия пост
# 8
Kremy пращам виртуална прегръдка,съжалявам  Cry за това , което преживяваш.
Аз мисля че детето ти е достатъчно малко за да не му казваш истината,можеш да измислиш "благородната лъжа" .Бременността ти не е била толкова напреднала,в смисъл,че коремчето ти не е било толкова издуто,и би могла да кажеш на Малчо ,че е от повечето килограми.Аз не знам как бих реагирала в такъв момент.Но на моят мъж,дъщеря му е на 9 г. дори нямах възможноста аз да и кажа за загубата ни.Милата не знаеше как да реагира пред мен,просто дойде и ме прегърна,и каза колко много съжалява,и че ще имаме друго бебе.Сама знаеш колко чувствителни са децата,и е хубаво ако им спестяваме някои подробности.С времето болката не минава,колкото и да съм твърдяла ,че е така.Може би ми се иска.Но всеки път като се сетя ми става болно,и се скривам някъде да си поплача.Много сила е нужна,за да се преодолеят трудните моменти,но ти си силна и ще успееш.
  Hug
Виж целия пост
# 9
Kremy прегръщам те силно и много съжалявам за мъката ти. И аз мисля че е по добре да измислиш някоя благородна лъжа.Твоята болка никога няма да отшуми ,но не карай и детенцето ти да страда.
Виж целия пост
# 10
Имаш и моето съчувствие за болката, която изживяваш. Все пак нали знаеш - в началото на бременността това е често срещано явление и на мен именно това ми помогна да не приема събитието като голяма трагедия. Беше много мъчително преди кюртажа, а и непрестанно имах съмнения в диагнозата и отлагах (различни лекари виждаха различни неща; една дори видя забавена сърдечна дейност; накрая прокървих и вече нямаше съмнение). Но след кюртажа (можеби упойката ми подейства много добре - не знам), вече бях ОК и просто гледах с надежда към следващата бременност. Много исках да не се натоваря емоционално и да позволя на гадната случка да ме скапе психически. И наистина бързо след това отново забременях и всичко се разви успешно.

За баткото - първият вариант повече ми допада - да кажеш на детето, че сте се объркали и не е имало бебе. Но зависи дали ти самата ще овладееш емоциите си - ако непрестанно плачеш пред него, ще е трудно да го заблудиш. Затова, заради детето ти, ти пожелавам да се справиш по-бързо с негативните емоции и да гледате заедно напред към следващата бременност!
Виж целия пост
# 11
Аз още не бях казала на сина си,така че казах,че отивам в болницата,защото ме боли корема.Но знаеше за леля си и когато тя загуби бебето,му обясних,че понякога така се случва и че бебето е паднало и сега е на небето.Пита ме няколко пъти после,но с времето забрави.Твоето детенце е по-малко,така че аз също мисля,че е по-добре да му спестиш истината-и без това те не осъзнават смъртта.Старай се да не преживяваш пред него-не знаем какви страховити неща рисува детското въображение...не го натоварвай...А ти - мила,знам че е трудно,но ние сме силни-ще го преживееш...Поплачи си насаме в болницата и погледни напред - имаш прекрасно и здраво детенце,ако е решил Бог ще ти даде още едно,може би по-скоро отколкото мислиш в момента/искрено ти го пожелавам Praynig!/.
Кураж и само щастие в бъдеще ти пожелавам Hug!
Виж целия пост
# 12
много съжалявам за скръбта ти. не се тревожи сега за баткото, той ще разбере повече отколкото мислиш. Според мен, важното е да се говори, за да разбере скръбта ти и да не се чувства виновен за нея. Но отделете по-голямо внимание на бъдещето, ще се учудиш как и теб ще те ободри малко да си помечтаете...подкрепям те и те прегръщам Hug
Виж целия пост
# 13
Мила Креми, искрено ти съчувствам и много съжалявам за загубата ви, знам как се чувстваш в момента. Относно това как да кажете на синчето съвет не мога да ти дам, ти си го познаваш май-добре и сама ще прецениш ситуацията. Искам само да ти пожелая да бъдеш силна , да вдигнеш гордо глава и да гледаш напред. Сигурна съм, че в най-скоро време ще се похвалиш с 2 чертички и всичко ще мине по мед и масло. Силно те прегръщам и ти желая бързо възстановяване Hug  bouquet
Виж целия пост
# 14
Креми, ужасно съжалявам! прегръщам те! Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия