Есета и разкази - храна за душата !

Публикувана: 24 юни 2006, 12:17 ч.
Последно мнение: 3 дек. 2006, 15:53 ч.

34 337
131

H

24 юни 2006, 12:17 ч.

Имаме си тем за стиховете, сега виждам има и за снимков матрял..и викам, ако някой има желание да сподели свои или чужди есета или разкази, или любими откъси, нека го направи тук, сега и веднага! Grinning

Grinning

Да нахраним душите си с красота и споделеност!

Ето началото на един разказ, от мен:

"Понякога човек сяда сам на някоя маса. Пали цигара. Понякога този човек съм аз, понякога ти. Беше скоро. Пиех кафе и спокойно засмуквах цигарата, когато видях малкото момченце, което се опитваше да привлече вниманието на майка си..."

Виж целия пост

Редовен потребител

# 1 24 юни 2006, 12:22 ч.

"Беше една от тия слънчеви сутрини, в които като се събудиш, ти идва да изчистиш цялата къща,а поVH1 пускат само любимите ти парчета.
Тя, естествено, не изчисти къщата. Нахлузи дънките си, които бяха купени наскоро, така че още се харесваше в тях. "

Grinning

Grinning

Имам линк към моите в профила си. (www- то)

Виж целия пост

H

# 2 24 юни 2006, 12:30 ч.

Копирай някой от тях тук, за нас Wink

Wink

Виж целия пост

Редовен потребител

# 3 24 юни 2006, 12:43 ч.

Мнеее....стеснителна съм Grinning

Grinning

Пък и чакам авторката на темата да повлече крак.

Виж целия пост

Регистриран

# 4 24 юни 2006, 12:45 ч.

…”Бях станал рано, но все още не се готвех за съществуване”

…”Поднасят чая…с остатъци от сън и лошо настроение”…

…”Имах повод да бъда весел. Но нещо ми тежеше, някаква неизвестна тревога, някакво неопределено желание, дори не и жалко. Може би закъсняваше усещането, че съм жив.”

P.S. Umbra, нещо си ми под кожата!

Виж целия пост

H

# 5 24 юни 2006, 13:07 ч.

Авторката повлича крак Mr. Green

Mr. Green

Едно много старо мое нещо..

Понякога човек сяда сам на някоя маса. Пали цигара. Понякога този човек съм аз, понякога ти. Беше скоро. Пиех кафе и спокойно засмуквах цигарата, когато видях малкото момченце, което се опитваше да привлече вниманието на майка си.

И тогава си спомних за него … никога не съм го виждала като малко момче, но просто бях сигурна, че и той е изглеждал така. С големи, изпълнени със страх очи. Очи, които сякаш кървят непрестанно, но винаги без да се оплаква.

За първи път почуствах нещо от доста дълго време, нещо като болка, съжаление - за него. Така и никога не се докоснах до неговото минало, до мечтите и желанията му. А успях да зърна само пораженията от всичко това ..

Бих искала да можех просто да продължа да седя сама в заведението, но вече мислите ми бяха много далеч. Срещнах го толкова скоро, но и толкова отдавна ... толкова бързо и всепоглъщащо, но в същото време сякаш когато притихвахме нощем виждах на лента как се влюбвам в него. Никога не съм срещала толкова чист и недокоснат от вечната суетня човек. До него се чуствах мръсна и пропита от хорските думи, докосвания, погледи. И в същото време аз можех да понасям всичко, докато той просто изпитваше неимоверна болка ... от всичко.

Трудно ми е да проумея, че може да има толкова безкрайно бистри хора, които да са толкова нещастни. Аз бързах напред, силно желаеща, силно обичаща, готова да се насладя на всяка минута. Той беше пропит от страдание. Не само от неговото. Сякаш страдаше заради всички други хора.

Наблюдавах го докато спи. Чаках го да се върне от работа, изтръпвайки в нетърпението и желанието си по него. Трябваше ми само един миг за да се озова в прегръдките му, когато отвореше вратата. Обожавах този миг ... усмивката, която изникваше на устните му, виждайки ме.. неочаквано. Сякаш с отварянето на входната врата навлизаше в мен самата, като един много бавен и агонизиращ полов акт. Ужасявах се от отдалечаването, но и от близостта. Сякаш, когато се вгледаше в мен, можеше да види много дълбоко, дори там където аз не си позволявам да погледна и да се отврати.

Гледах малкото момче, когато усетих че цигарата е стигнала до пръстите ми и лекото изгаряне ме върна към реалността.

Срещнах го толкова скоро, но и толкова отдавна ... толкова за кратко, а така болезнено силно се е отпечатъл по кожата ми и в душата ми. Като някакъв вечно чакащ образ, вечно напомнящ ми ... не за него, а за мен самата изпълнена от него. И все си мисля, че няма смисъл да очакваш някой, който не е създаден за да се връща някъде, защото той просто е създаден да стoи на едно място, да спре да се развива за сметка на другите хора, никога да не си позволи да се върне някъде и никога да не си позволи да бъде обикновено човешко същество.

Но все пак аз съдя за хората по себе си и за това не бих могла да го разбера ... А и не искам ... искам просто отново да целуна нежно пръстите на ръцете му и да избърше вечните му сълзи, които не текат по лицето му, а се стичат от цялата му душа ... и някой ден да му дам едно друго малко момче, прекрасно и нежно като него, за да може той най-после да си позволи да навлезе в света на възрастните с широко отворени ръце. И най-после да ми позволи да му принадлежа ...

Vili.P, Hug

Hug

Виж целия пост

E

# 6 24 юни 2006, 13:17 ч.

Umbra - bouquet

bouquet

bouquet

bouquet

за темата и за разказа.

Много ми харесва, но за мое съжаление нямам нещо, с което да се включа, нещата в прозаична форма, които съм писала са по скоро описания на преживяно, но не и разказ или есе....а и са доста наивни Simple Smile

Simple Smile

но пък умирам да чета такива неща, та много ще се радвам ако повече хора се включат и то не само с началото...

Браво още веднъж, очаквам новите попълнения Hug

Hug

Виж целия пост

Редовен потребител

# 7 24 юни 2006, 13:17 ч.

Еми не знам кое да пусна.....ей това е много старо, а и съм го пускала в дира, но ми е от любимите Grinning

Grinning

С моята половинка отиваме за един ден да видим родителите му. Пътуваме до селото с автобус. Двама млади циганина спират автобуса с истински полицейски палки и го молят да отбие през горната махала, понеже има селски събор и по случая – състезание с колелета за деца. Гледаме през прозореца: малки сладки циганчета с велосипеди, засилени с бясна скорост по главната улица. Бурни аплодисменти от мургавата, празнично нагиздена публика. Стигаме до къщата. Не къща, а цяла ферма. Майка му е заклала 6 (шест) кокошки само за нас! Да си ги вземем и да ги ядем! Обаче в момента ги скубе и бърза много. Аз и гаджето ми – няма как – се включваме в процеса. Леко ми се драйфа, обаче скубя чевръсто кървавата перушина. Гадост! ( Как се озовах тук? Аз имам две висши образования, чета съвременна философия и не вярвам в моногамността).
После се качваме в удивително возило – москвич на около 30 години, без предни фарове и броня, целият ръждясал. Струва ми се абсурд да запали, но действителността понякога надминава всички фантазии и москвича тръгва, явно подкрепян от висша сила. В краката ми се търкалят някакви туби, друса като…не знам като какво, такова друсане няма! Стигаме по някакви черни пътища до желания баир, където се намира бащата на любимия ми. Сядаме на тревата да се видим. И се почва: “Трябва да ядеш повече….трябва да сключите брак…” ( Страх ги е, че внучето им ще е копеле). Аз мълча ( Мълча!!! Аз!) и кимам с безразличие, гаджето ми се осмелява да продума, че това за брака засега се отлага. Тръгваме си достатъчно бързо, за да не се скараме.
От селото идват да ни приберат сестра му и мъжът и – полицай. (Заклевам се, всички вицове за полицаи са верни!) Возят ни в гордостта на живота си- новото им БМВ. Полицаят кара отвратително, с поне 140 в час и резки спирачки. (Става ми лошо, бременна съм все пак, мамка му!). Седя отзад, точно до главата ми – 4 тонколони, които бълват Азис и Глория – “Не сме безгрешни, но сме истински”…мисля, че със сигурност ще оглушея, при все че съм запушила и двете си уши и болезнено натискам пръстите си навътре, почти до тъпанчетата. Слизам полуглуха и повръщаща. Нашият панелен апартамент ми се струва късче от рая. Почвам да крещя на майка ми, за да си изкарам на някого тоя ден. После си лягам и се моля детето ми, ако е възможно ( да си го начука генетиката!), да не прилича на никой от роднините си….

Айде и още едно, нарцистично Mr. Green

Mr. Green

На 26 съм. Никога не съм била по-красива, освен когато бях на 24. Страхотна фигура. Не знам как стана – добър генетичен материал, нередовна храна, активен живот... Коремът ми е плосък, краката ми са дълги, дупето – тясно, циците големи и още стегнати.
Най – хубавото обаче е тазовата ми кост, начинът, по който се издава напред, от двете страни под корема. Няма нищо по-еротично от добре очертана и леко изпъкнала напред тазова кост.
Напоследък обичам да се гледам докато правим любов, трябва сме красива гледка. Ще цитирам един....хм...приятел, без негово разрешение: “сблъсък на две млади тела”.
Тазовата кост е някаква особена гранична линия. До там стигат плитките дънки и я подчертават. Там опира ръба на банския и минава границата на слънчевия загар. По-надолу е твърде интимно. По-нагоре е твърде банално.
(Казвам на гаджето си, че пиша за таза си. Той ми казва, че ще ми го сцепи. И цялото ми вдъхновение заминава по дяволите.)
Това е някаква страхотна възраст. 20 звучи наивно, 30 започва да звучи сериозно. Но меджду тях...между тях можеш да имаш сериозна работа и да танцуваш до 4 сутринта, да ядеш всичко и да не дебелееш, да напишеш ода за таза си, да слушаш чалга и метал....
Не искам предимствата на другите възрасти. Никога костта на таза ми няма да е толкова красива, колкото сега.

Виж целия пост

H

# 8 24 юни 2006, 13:32 ч.

daffodil, искам още Mr. Green

Mr. Green

ester, моля, включи се и ти, бих се радвала да прочета твоите "наивни" произведения, както ги наричаш.
Ето още едно старо нещо от мен...за по-новите довечера, защото сега не ми се набира..

Две драми скрити зад два бели монитора. Два безчувствени модема ги свързват. Две тъжни клавиатури пишат думи, които трябва да бъдат произнесени с глас. Две безлични усмивки се реят из виртуалността.

Той плаче. Тя мислено го прегръща. Той иска да бъде сам, но не може да не говори с нея. Тя иска да го докосне но вече е забравила какво е усещането на топлото му тяло до нейното. Забравила е защото не го виждала толкова много време...защото "чата" убива всякакъв вид възприятие, различно от действието на думите. Той помни първата им среща. Все още мечтае за ласката на ръцете и, защото е забравил че я е имал.

Защото те пишат за своите чувства вместо да ги изживяват. Защото те си казват че се обичат но не го чуват, а само си представят че чуват. Представяш ли си какво въображение трябва за да си представяш всичко това. За да го желаеш и търсиш, защото е единственото нещо което прави живота ти истински. Най-нереалното от всички неща.

Не можеш да крещиш. Можеш да плачеш, но някяк си не варви да кажеш, че сълзите текат по лицето ти. Звучи грозно, неистинско. Не върви да кажеш, че искаш, когато не можеш да видиш желанието в очите. Ставаш наполовина лъжец. Наполовина безчувствен, защото перфектно можеш да опишеш чувствата си. Толкова кратко и ясно, че другия разбира, но не може да почувства заедно с теб. Ставаш фалшив. Ставаш грозен. Отношениятя стават кухи.

Защото знаеш колко по-прекрасно би било всичко ако седяхте някъде заедно. Ако си държахте ръцете или просто се гледахте. Ако нямаше как да напишеш quit и да избягаш. Ако трябва на място да се справиш с любовта си, която те плаши. Защото и двамата знаете че не може така. Не може веднъж пил от нектара на боговете, да се върнеш с радост към обикновената чешмяна вода.

Не може така. В един момент започваш да полудяваш. Усещаш, че ако скоро не се видите ще изпаднеш в нервна криза. Ще захвърлиш тази клавиатура и този модем, и тази мишка и този толкова грозен, безчувствен, ужасен монитор, който вместо да ви свързва, уголемява разстоянието между вас.

И си мислиш, че когато дойде следващия път, когато ще се видите, ще сте толкова забравили какво е да се докосвате , че просто ще отидете в някой интернет клуб и ще започне "chata".

И заедно с него ще свърши животът ви.

Виж целия пост

Н

Небесна

# 9 24 юни 2006, 13:36 ч.

Daffodil, страхотни са, особено първото....и ми е познато, вероятно от дира, и го чувствам някак по различен начин ..... може би от възрастта...

А стила ти е страхотен, благодаря newsm51

newsm51

Виж целия пост

Регистриран

# 10 24 юни 2006, 13:37 ч.

Е...няма начин! Ще се издаваме! Grinning

Grinning

Такива неща, не бива да остават само тук!

Искам да уточня, че "включването" ми по-горе е с автор Фернанду Песоа от "Книга на безпокойството" с подзаглавие "Изповедта на един поет"

Виж целия пост

Редовен потребител

# 11 24 юни 2006, 13:37 ч.

Ух, мерси

Embarassed

Виж целия пост

T

# 12 24 юни 2006, 14:15 ч.

Здравейте! Досега не съм се включвала, но реших в тази тема да напиша нещо.

Като семенце съм. Носено от вятъра над заледени ниви. През камъни и буци. Олющено, разголено. Ту тук спирам, ту там и отново се търкулвам, преобръщам в хаотичния си път безкраен. Не намирам топла гънка, в която да заспя успокоена, приютена, приласкана. Не ще се възродя в зелена клонка, в чиста радост, в миг блаженство. Оставам нащърбена и груба, изсъхвам, сгърчвам се, напуквам се. А вятърът ме носи...през камъни и буци.

Виж целия пост

Редовен потребител

# 13 24 юни 2006, 14:28 ч.

Това го пускам по молба на читател, повече няма да досаждам на аудиторията Embarassed

Embarassed

Влизаш от скука, първо тайно, в обедната почивка на шефката, която обикновено те гледа в ръцете ( и в монитора). Когато открадваш по един час чат, е много вълнуващо. Всяко изречение ти се струва пълно със смисъл. После става навик и пръстите ти сами щракат irc в бялата лентичка. После минаваш през куп глупости за една година и като връх и квинтесенция на натрупания чат опит, пишеш класификация на чатърите. Просто защото си толкова свикнал да седиш пред клавиатура, че и през уикенда те влече...
Разбира се, основните групи са три: тийнейджъри, скучаещи майки с интернет вкъщи и хора, работещи във всякакъв вид офиси, с компютър пред тях и неуплътнено работно време. Излишно е да споменавам, че сексът е тема номер едно за всички изброени групи.
Тийнейджърите не са особено интересни. ( Освен на самите себе си). Започват с asl pls, след две изречения непременно ти искат снимка, лъжат за възрастта си – обикновено си слагат по някоя годинка отгоре, никовете им са събрали цвета на сексуалните епитети от сорта на надървен_25см, sexybaby и всички производни. След трите изречения за запознанство преминават в тона на хлапашка свалка или на грубия каруцарски речник, ако се осмелите да не им се вържете. Действат бързо, директно и по същество. Все пак пубертета си иска своето, хормоните врят. Предполагам най- много реализирани сексуални контакти вследствие на чат има в тая възрастова група.
При майките има малко по-голямо разнообразие, защото майки все пак стават всякакъв тип жени. Естеството на заниманията им през деня обаче ги лишава от така необходимата романтика, която блика от сериалите, и те често надълго и широко обясняват в чата как “съпругът ми така се е отчуждил, а ти сякаш ми четеш мислите и смяташ, че съм интересна”. Други майки, от които блика енергия, дават воля и изява на духовития си език, който не могат да ползват, докато говорят за памперси и готвене по градинките.
Офис обитателите – за тях бюрото им е тяхната крепост и никой не може да рови в Техния компютър. Те са всякакви: от преуспяващи софийски юпита до провинциални секретарки. Чат разговорите траят дълго, анализите са обстойни. Първо демонстрации на ерудиция, (кои книги си чел), после си разказвате живота, (включително и най-вече сексуалния), идва взаимното ви възхищение един от друг, из главата се стрелкат летливи мисли “ами ако е той/тя”, следват фрази като “утре пътувам до Варна, да ти звънна ли да пием кафе”, ............................... пренасищане с информация и сблъсък на основни житейски позиции, омръзвате си и вече си наизустявате репликите, после фазата на язвителността и взаимното нараняване ( лесно, понеже сте си разказали всичко) и чата свършва. Как после да обясниш на някой, който ти се включва с въпроса кои автори обичаш да четеш, че ти тези фази вече си ги минал, знаеш, че след писателите идва кафето, а след кафето ( по-рано или доста по-късно) безразличието.... да ти се отще, бе!
Не мога да пропусна категорията на комплексираните от теглото си, но амбицирани от силата на перото си поетеси на около 40, които чатят само в общия канал, за да обират овациите на тийнейджърите и да демонстрират колко са обиграни в словесното изкуство, понеже е ясно и на гимназистите днес, че сексуалните дефицити се трансформират често във вербална агресия......... В чата всички са красиви, слаби, умни и сексапилни. Чатът е Терапията, би казал Фройд, ако беше доживял! Just do it!

Виж целия пост

H

# 14 24 юни 2006, 14:38 ч.

daffodil, благодаря bouquet

bouquet

Този разказ не е мой, но е много хубав, давам линк, защото е доста дълъг:
http://liternet.bg/publish3/aigov/troleiat.htm

Виж целия пост

Препоръчани теми

Войната в Украйна 2

680 247
10 818

Актуални теми и общи дискусии

Политиката в България - Тема 5

432 088
16 045

Актуални теми и общи дискусии

Тълпи от мигранти към Европа - какво ще последва от това? - Тема 3

78 385
1 542

Актуални теми и общи дискусии

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.