Страхувате ли се от самотата?

  • 2 421
  • 37
 Това е нещото, от което най-много ме е страх... Един ден да се събудя и да установя,че сред толкова много хора всъщност съм сама...Баба ми е много възрастна, може би само аз и малката сме хората, които вижда...И все плаче ли плаче...знам,че е заради самотата...тъжно е, но май е неизбежно Sad Вие страхувате ли се?...
Виж целия пост
# 1
Много!!!
Виж целия пост
# 2
 Sad Ох, не ми се говори за тъжни неща ...  Praynig

Страх ме е, че ще загубя някой близък, наскоро се случи с една моя любима дружка, много плаках и се замислих и още ми е тъжно.  Cry
Виж целия пост
# 3
Sad Ох, не ми се говори за тъжни неща ...  Praynig

Аз лично предпочитам да говоря за страховете си...така ми е по-лесно да ги према, като нещо нормално, когато им дойде времето.
Виж целия пост
# 4
Не се страхувам.Наслаждавам се на живота си,който за сега е пълен.Друг път ще му мисля.
Виж целия пост
# 5
От самотата не ме е страх, но от старостта - много  newsm45
Виж целия пост
# 6
и аз не се страхувам.
в момента живота ми е доста по-изолиран отпреди, прекарвам доста време сама, работя откъщи, нямам колеги, познати много,  но не ми тежи. тоест, намирам винаги какво да правя, почнах много да чета , бг мамма по цъл дън и така. идва време, в което човек трябва да си избира той средата, а не тя него. тоест, аз предпочитам да ми е по-спокойно ( и самотно даже), с малко ( и то в БГ) приятели, отколкото безмислеността на една среда, която непрекъснато те тегли нанякъде. самотата се лекува с планиране.
а за старческа самота - да страхувам се.
но от страростта - не.  и аз като шанел не се замислям много. просто живея така, че да съм щастлива.

Виж целия пост
# 7
От самотата не ме е страх, но от старостта - много  newsm45

Страх ме е и от самотата, и от старостта, и от..други работи.... Confused И аз предпочитам да не говоря за това, обаче. Натоварва ме.
Виж целия пост
# 8
Разбира се , че се.
   Хората сме социални животни.  Едно ме топли само,  че , ако някога съвсем сама остана/ не дай си ,боже да надживея мъжо,  детето - по чужбините... и прочие реалностти/  ---> ние сме Другото поколение.. ще имам компа и вероятно ще си чатя със хора като мене.   И ще се виждам с тях.
   Но самотата е състояние , а не  нещо конкретно, като хрема, например. Състояние на духа.
   касиди е права..., страшно е когато   се почувстваш сам сред приятели...Озоваваш се в дупка.
   Има излизане от това състояние,  не е вечно. Аз приемам , че организмът ми си почива от емоции., въпреки , че ме боли, но  в такива случаи самотата  ми е наложена от самата мен.. подсъзнателно..
 В пэрвата част на постинга ми имах предвид самотата на Възрастните хора.  Когато тя е неминуема и истинска..
Виж целия пост
# 9
да, много при това, не мога да си представя и не искам да ми се слу4ва!
Виж целия пост
# 10
Естествено, че ме е страх, но гледам да не мисля за това. Радвам се на мъж ми, детето, обичам си приятелите.
Виж целия пост
# 11
Толкова съм разочарована от близки и познати че вече предпочитам да си прекарвам свободното време сама.Но в определени моменти ми писва и ме избива на рев newsm45.
Но самата дума ''САМОТА''кара кожата ми да настрахва
Виж целия пост
# 12
Не, не ме е страх.
Но определено се страхувам някой ден да не се обърна назад и да разбера, че не съм изживяла миговете си пълноценно, а съм ги пропиляла в размисли и..страхове.
Виж целия пост
# 13
Изтекла ми сесията..  Кой туй, туй?! Забравих какво съм писал?? ooooh!

Мъхъмъхъ... Значи самотата е страшна и дано не ме сполетява, но гледам да не се отдавам на такиви фантазиЙ, а да се наслаждавам на битието си с близките.
Аз всъщност съм много затворен човек, необщителен, неконтактен такъв и съм си свикнала на спокойствието, което някоъ наричат самота...  Crossing Arms
Виж целия пост
# 14
Хехех Касиди...какво ти става?

В петък секс теми, в неделя преди гадният понеделник скапваш хората с гадни мисли Cry
А сега няма да ти отговоря, защото ще ми се скапе настроението...някой друг ден Wink
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия