Здравейте мами,
не знам дали мисля много напред или се дължи на нещата, които се случват или предстои да се случат около мен и със самата мен, но съм обладана от страхове...
Мисля за предстоящото раждане, за това дали всичко ще е наред с мен и бебето, дали ще получавам помощта и подкрепата от мъжа до мен, дали ще се справя, дали след време когато трябва де се върна на работа нещата няма да са се променили и фирамата, в коята работя да не е вече на пазара, и да не успея веднага да се реализирам, дали няма да съм в тежест на мъжа ми и това да стане повод за скандали както съм чувала и чувам, че се случва около мен и още какво ли не
На моменти обаче си казвам: Ще се справя, вичко ще бъде наред, и тогава постигам душевен мир за известно време докато мислите не ме отведат надалеч в бъдещето и за миг страховете пак ме обладават. 
Дължи ли се това и на хората около мен или е нормално да чувствам притеснение и страх. В същото време съм щастлива, че ще бъда майка и дълбоко в себе си вярвам, че всичко ще е наред или поне се надявам.
Прекалено много ли мисля или просто гледам реално на нещата...
Вие имате ли страхове и как ги преодолявате?
Виж целия пост
не знам дали мисля много напред или се дължи на нещата, които се случват или предстои да се случат около мен и със самата мен, но съм обладана от страхове...
Мисля за предстоящото раждане, за това дали всичко ще е наред с мен и бебето, дали ще получавам помощта и подкрепата от мъжа до мен, дали ще се справя, дали след време когато трябва де се върна на работа нещата няма да са се променили и фирамата, в коята работя да не е вече на пазара, и да не успея веднага да се реализирам, дали няма да съм в тежест на мъжа ми и това да стане повод за скандали както съм чувала и чувам, че се случва около мен и още какво ли не
На моменти обаче си казвам: Ще се справя, вичко ще бъде наред, и тогава постигам душевен мир за известно време докато мислите не ме отведат надалеч в бъдещето и за миг страховете пак ме обладават. Дължи ли се това и на хората около мен или е нормално да чувствам притеснение и страх. В същото време съм щастлива, че ще бъда майка и дълбоко в себе си вярвам, че всичко ще е наред или поне се надявам.
Прекалено много ли мисля или просто гледам реално на нещата...
Вие имате ли страхове и как ги преодолявате?
Не се притеснявай страха ще те съпътства доста дълго време.Една майка винаги се страхува от нещо и винаги се притеснява за нещо!Това е да си мама ти се притесняваш сега а ще видиш като се роди бебчо колко още въпроси и страхове ще се появят.Горе главата и смело напред всичко ще е ок,с бебчо ще се сработите идеална ще станете едно цяло,а що се отнася до работата.......Не мисли за нея цял живот ще работиш сега се наслаждавай на момента.Леко раждане 
Нямаше вече време за черни мисли.