Дъщеря ми е на 1.5 и започва да удря и да се тръшка, моля за съвет

  • 1 050
  • 20
През голямата част от деня, за нея се грижи баба и. Склонна съм да си мисля, че донякъде тя провокира това поведение, чрез прекалена отстъпчивост, но от написаното в този форум разбирам, че естеството на проблема може да не е точно такова. Понякога "кризите" при дъщеря ми са по няколко на час, не съм убедена дали са свързани с физиологични неразположения, старая се да елиминирам първо тези причини. Моля, за съвет.
Виж целия пост
# 1
През голямата част от деня, за нея се грижи баба и. Склонна съм да си мисля, че донякъде тя провокира това поведение, чрез прекалена отстъпчивост, но от написаното в този форум разбирам, че естеството на проблема може да не е точно такова. Понякога "кризите" при дъщеря ми са по няколко на час, не съм убедена дали са свързани с физиологични неразположения, старая се да елиминирам първо тези причини. Моля, за съвет.
Едва ли бабата има вина, или и да има - не е голяма. Пробвала ли си да я оставиш да се "натръшка" катосе правиш, че не я забалезваш и тя не върши нищо странно и ако "да" - какъв е резултата?
Виж целия пост
# 2
синът ми е месец по-малък и е същия, нито мога да се нахраня, нито да отида, с извинение, до тоалета, без да чувам сърцераздирателен плач и да ме дърпа за дрехите
ще го преживея някакси, търпя стоически и му отговарям с любов
Виж целия пост
# 3
Клише е, но според мен е от възрастта. Моят хубостник е точно същият. Вярно е, че бабите понякога са прекалено отстъпчиви, но май не е това проблема (знам, че и при тях се тръшка колкото и да се опитват да му угаждат).
Аз рядко го оставям да се "натръшка",  защото с неговия инат отнема доста време. Имайки предвид разликата в годините ни, смятам, че съм длъжна да проявя малко въображение и да изляза по-хитро от ситуацията. Все пак се считам за по-хитра от едно 1,5г. дете.  Wink
За тръшканията по разни поводи съм си отработила стратегии, така че да го "излъжа" с нещо по-интересно за него в дадения момент. Пробвай - това си е предизвикателство!!!
Виж целия пост
# 4
Смятам, че децата наистина минават през такива периоди. По-големият ми син също правеше подобни неща на тази възраст. Тогава и дветет с баба му го гледахме на смени и не смятам, че бабата има голяма вина. Постепенно за няколко месеца отмина като през това време се бяхме научили да му измисляме различни игри и нови шумови ефекти, които да го накарат да се заслуша. Тогава спираше по-бързо.
Виж целия пост
# 5
За тръшканията по разни поводи съм си отработила стратегии, така че да го "излъжа" с нещо по-интересно за него в дадения момент. Пробвай - това си е предизвикателство!!!
Това определено действа Peace
Виж целия пост
# 6
Бях го пуснала в една друга тема, пускам го и тук.

Как да реагираме на истеричните кризи
Истеричната криза е върховната проява на негативизъм. Това е състояние на такъв бяс, че детето може само да плаче, да се дере или да се търкаля по земята, като рита с крака във всички посоки. Ако отстъпите пред такъв гняв, вие само ще го засилите. Ще научите детето да реве още по-силно, за да наложи капризите си.
Ако пък загубите самообладание и също се ядосате, пак ще увеличите гнева на детето. То вече ще знае, че може да получи от вас каквото иска и когато иска с някоя хубава истерична криза. Не се старайте да вразумявате разярено дете или да го разсейвате с думи. В такъв момент то представлява буря от емоции. Не е в състояние да слуша езика на разума или на логиката. И в никакъв случай не се опитвайте да възпрете яростта му, като го заплашвате с бой. Нали сте чували родители да казват на истеризиращо дете: „Престани или скоро ще разбереш защо ревеш." Все едно да гасиш огъня с бензин.
Е, как тогава да постъпите, когато детето ви изпадне в истерична криза? Това, което е необходимо да му внушите е, че гневът му може и да е неизбежен, но няма да го доведе доникъде. Но как да го сторите? Просто го оставете само да изживее яростта си. Всяка майка трябва да намери начин да направи това. Бихте могли да стоите безмълвно и да изчакате кризата да отшуми от само себе си. Или ще предпочетете да говорите и да кажете: „Знам, че си недоволен и бесен, но иди в стаята си й стой там, докато се успокоиш. Когато свършиш, ще ти покажа нещо хубаво." Или пък строго ще му наредите: „Марш в стаята си." Вие сами трябва да откриете метода, който най-добре ви приляга, и да го използвате. Преди всичко обаче, опитайте се да помогнете на детето си да запази достойнството си, като му предложите, стига да е възможно, елегантен начин за излизане от задънената улица.
Да кажем няколко думи и за истериите в присъствие на приятели, роднини или на пазара. И в този случай използвайте антикризисните техники, но знайте, че имате срещу си нов противник, който може да се намеси и да ви попречи да намерите разумното решение - публиката. Ето тогава изскача чудовището: „Какво ще си помислят хората?" Ако присъстващите не познават детската психология, те несъмнено ще си помислят, че грешите, че просто трябва да дръпнете на детето един хубав пердах и да сложите край на кризата. Е, и какво от това? За какво отглеждате детето си - за да направите от него здраво и щастливо същество, или за да угодите на съседите си?
Виж целия пост
# 7
И синът ми често се държи по този начин. И той е през деня при баба си, но не смятам, че тя има вина за поведението му. Лично аз като изпадне в такава истерия не му обръщам внимание, имало е случаи, когато е ревал по 15 минути и след това сам започва да си пренасочва вниманието. Когато ни се случи такава криза навън го гушкам и си го нося вкъщи, ако се прибираме, а ако оставаме навън го слагам в количката. За сега от игнорирането няма някакъв ефект, истериите си  остават, а аз продължавам да се надявам, че това ще е само период и може и да отмине.
Виж целия пост
# 8
Добре дошла в отбора! Hug
Виж целия пост
# 9
Добре дошла в отбора! Hug
Взе ми го от устата  Joy Точно това мсилех да напиша.

Едва ли има вина бабата. И майка ми все се опитва да изкара кризисните поведения на сина ми с това, че ходя на работа. Пък аз ходя на работа до обяд, през останалото време съм с него.
Абе, нормално си е за повечето деца в тая възраст, какво да ги правим  Sunglasses
Виж целия пост
# 10
оставям го да се тръшка, но бабите изпадат в криза само да се намуси детенцето. Въпреки ,че е още малък вече е разбрал къде му минават номерата и къде не
Виж целия пост
# 11
С риск да противореча на общото мнение, смятам, че едно дете изпада в такива кризи, когато получава нещо в резултат на това. Няма нито възрастен, нито дете, който да прави едно и също нещо, при това изтощително, освен ако няма ползи( които могат да бъдат и косвени). МОже да съм проклет човек или пък много властен, но  и на ум не ми минава,че мога да позволя на дъщеря ми да се тръшка... тя се опита, не постигна никакъв резултат, подминах я и й казха като свърши да дойде... и сега се опитва понякога, но бързо и се изпарява ентусиазма да се тръшка.
За сравнение - на брат си, който е с 10 години по-голям може да се тръшка с часове... първо защото като се разврещи и на него му писва и й дава кавото иска и второ, защото той е видимо впечателн от тези й прояви. Най- забележителното според мен е, че децата наистина правят разлика и усещат идеално кога и пред кого могат да си го позволят. За това понякога го взимаш от градина и е било най-идеалното дете, но 5 секунди по късно вече е тръшнато на тротора и се дере с цяло гърло.
Аз лично не вярвам в проявите на спокойствие по този въпрос, родителя трупа гняв и това  изобщо не безобидно, предпоичтам да знае, че и аз съм човек и определено ще ме вбеси, ако упорства и то чрез тръшкане. Но най-предпочитам да го пресека в зародиш...
Виж целия пост
# 12
Минава им ,не се притеснявай, но не и отстъпвайте!  Peace
Виж целия пост
# 13
С риск да противореча на общото мнение, смятам, че едно дете изпада в такива кризи, когато получава нещо в резултат на това. Няма нито възрастен, нито дете, който да прави едно и също нещо, при това изтощително, освен ако няма ползи( които могат да бъдат и косвени). МОже да съм проклет човек или пък много властен, но  и на ум не ми минава,че мога да позволя на дъщеря ми да се тръшка... тя се опита, не постигна никакъв резултат, подминах я и й казха като свърши да дойде... и сега се опитва понякога, но бързо и се изпарява ентусиазма да се тръшка.
За сравнение - на брат си, който е с 10 години по-голям може да се тръшка с часове... първо защото като се разврещи и на него му писва и й дава кавото иска и второ, защото той е видимо впечателн от тези й прояви. Най- забележителното според мен е, че децата наистина правят разлика и усещат идеално кога и пред кого могат да си го позволят. За това понякога го взимаш от градина и е било най-идеалното дете, но 5 секунди по късно вече е тръшнато на тротора и се дере с цяло гърло.
Аз лично не вярвам в проявите на спокойствие по този въпрос, родителя трупа гняв и това  изобщо не безобидно, предпоичтам да знае, че и аз съм човек и определено ще ме вбеси, ако упорства и то чрез тръшкане. Но най-предпочитам да го пресека в зародиш...

Съгласна съм. Танти мина през този период точно около същата възраст. Нищо не помагаше, докато не реших да я игнорирам, когато се тръшка. Имах късмет, че това се случваше лятото и не ме притесняваше, че се търкаля и по асфалта/ не по улиците разбира се/. След това установих, че е била в период, в който всичко разбира, когато й говориш, а все още не можеше да си каже, каквото й се иска. Може би това утежняваше "бебешкия пубертет".
Виж целия пост
# 14
ние сме много по-големи ,но при нас се вклю4ва и действието, хапане, удряне и хвърляне на предмети и не помага да съм непукис , просто при нея не върви,а  при големите ставаше! тя не забравя, помни като слон и не и минават игрите и отместването на вниманието или пренасо4ването, хитра е и върти, су4и се връща към темата! доста дълъг стана при нея периодът и искам да намаля нервозността , която непременно ще развие от истериите и избухливостта! абе като перде й пада сякаш!искам и това е!примема подходящи съвети на драго сърце!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия