депресия след второ раждане

  • 1 421
  • 12
помощ майчета!Скори родих страхотно бебче.Докато бях бременна си казвах ,че не може да ми се случи пак такова нещо на мен.Вече не съм дете на 30 години съм и нищо няма да е в състояние да ме накара да плача безпричинно.Да ама не!!!Въпреки че раждането мина добре,бебо е о.к аз ПЛАЧА  - ей така защото ми е мъчно.И при вас ли е било така след второ раждане?
Виж целия пост
# 1
За какво ти е мъчно мамо Нели ?
 Аз плача от страх - чист майчински страх за живота и здравето на детето ми !!! Гледам го и не мога да повярвам , че съм заслужила такова неземно същество и то за втори път . От страх и тревога ... от това се къса сърцето ми , ... но така е с майките - все пак две късчета от него са тръгнали на път по белия свят - дано пътят им да е дълъг , светъл и лек .

Желая същото на теб и на всички майчета и дечицата им !!!   
Виж целия пост
# 2
   При мен беше така и след първото раждане  Cry
Виж целия пост
# 3
Здравей мамо Нели. Не можеш да си представиш колко познато ми е твоето положение. Все едно чета свои мисли. Да не говорим, че и по името си приличаме  Joy Аз се казвам Корнелия, но всички ми викат Нели галено. Както и да е. Около 2 дни след раждането на синът ми Самуил аз бях същата картинка. Плачех като обезумяла уж без конкретна причина. Е, все пак може би просто осъзнах с пълна сила, че всичко започва наново. Аз едва се грижех за себе си в този момент понеже родих отново секцио, а след като два дни акушерките се грижеха за бебето изведнъж ми го донесоха да стои постоянно при мен и аз се панирах. Обсипаха ме куп мисли за това дали ще е спокоен, как  ще е дали като дъщеря ми или ... Абе сигурно ти е познато. Подуха ми се страшно очите от рев, ама рев да видиш. Дори докторите се шашнаха. Те са страхотни между впрочем и са страшно съпричастни към такива проблеми. Чудеха се милите да не би някой от персонала да ме е обидил с нещо та така да се дера от рев. Те влизат на визитация сутринта и ми се усмихват приятелски, следва поздрав и аз съм готова налята като по команда и пак рев. Ужас!!! С първото раждане нямах подобен проблем. Мъжът ми беше в депресия, а аз се наложи да бъда и негова и на бебето майка. Накрая мъжът ми споделил за моето състояние с един познат и той отсякъл категорично, че това състояние се дължало на факта, че плацентата вече я нямало. В смисъл, че от нея се отделяли щастливи хормони по време на цялата бременност, а след раждането естествено липсват. Колко е вярно незнам, но опредлено ни накара да се посмеем.  Всичко преминава не се притеснявай. Мен ме държа така 3 дни и като се прибрах в къщи всичко беше ОК. В крайна сметка сега като се сетя мога само да се посмея  Joy , ама тогава хич не ми беше до смях  Sick.  Успех миличка и без сълзи.
Виж целия пост
# 4
много благодаря на мамите и най вече на Корнелия за милите думи.Зная че ще отмине,но в момента ми е много тежко и имах нужда да чуя някоя друга мила дума.
Виж целия пост
# 5
За какво ти е мъчно мамо Нели ?
 Аз плача от страх - чист майчински страх за живота и здравето на детето ми !!! Гледам го и не мога да повярвам , че съм заслужила такова неземно същество и то за втори път . От страх и тревога ... от това се къса сърцето ми , ... но така е с майките - все пак две късчета от него са тръгнали на път по белия свят - дано пътят им да е дълъг , светъл и лек .

Желая същото на теб и на всички майчета и дечицата им !!!   
  202uu
Виж целия пост
# 6
при всички е така  bouquet
Виж целия пост
# 7
Не вярвах, че може да испадна в депресия и то след второ раждане. Но ето, че се случи. Не само, че плачех почти постоянно, но като ме попитат защо и аз самата не знаех какво да им кажа. Постоянно ми се въртяха едни мисли в главата, ту лоши, ту хубави. Накрая реших, че няма смисъл от това което правя, та то рефлектираше и върху децата ми.

Настрой се положително, излизай повече сред хората и най-важното хора, които те зареждат с положителна енергия и така ще видиш, че от реването полза никаква.  bouquet



Виж целия пост
# 8
Според мен не е от значение дали е второ или трето раждане. ОТ значение са хормоните. От тях идва всичко.
Виж целия пост
# 9
след второто нямах време за депресии - определено ми беше по-трудно и трябваше да стисна зъби!
желая ти бързо излизане от гадното състояние!
Виж целия пост
# 10
Не знам от хормони ли е ... от кво е ... но аз вече месец съм така. Рева си като добиче и тва е ... кърмата ми спря... нервна съм .... овиквам се по мъжа ми, а той милия е такава душица и толкова много ми помага и се грижи за детето, а аз го ям като топъл хляб. Искам вече да приключи тоя цирк и всичко да се нормализира. При мен е първо раждане.... дано следващия път да е по- леко.
Виж целия пост
# 11
При мен е малко по-различно, ама пак го избивам на скандали и нерви! Чаках второто си дете повече от 10 години, като се роди нямаше по-щастлива от мен! Да, ама се наложи да се върна веднага на работа, свекърва ми я гледа, но не ми помага в домакинската работа , и стана тя каквато стана - изкарвам по два работни дни за един- първо в офиса, после у нас, че и още кърмя, което служи на всички за оправдание да не го вземат поне за една вечер това дете , та да се наспя!!!Писна ми да кърмя, но като й видя сладката усмивка - пак не я отбивам! Изобщо в живота ми настана пълна бъркотия, за нищо не успявам и само се ядосвам! Опитвам се да не бъда максималистка, но ... трудно се получава!!
Виж целия пост
# 12
ако искаш прочети това, може да ти помогне
http://www.pudriera.com/index.php?mode=statii&id=225
http://www.pudriera.com/index.php?mode=statii&id=227
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия