Историята е прекалено дълга за да я разкажа цялата, но ще опитам да го направя с по- малко думи. Когато дъщеря ми беше по-малка ходехме да играе на една площадка, там се запознах с едно момиченце...по-голямо от моето дете. Какво ми направи впечатление..свито, без грам самочувствие, другите деца все се заяждаха с него и го отбягваха и никога не видях на някоя от пейките да стои майка или баба, която да го придружава. По-късно тя взе да сяда при мен, да си говорим и да ми разказва за себе си.."Майката" някаква симбиоза на алкохоличка и обща махленска, таткото починал преди няколко години...блъснала го кола, възрастна баба и братче-почти бебе, което се е родило непосредствено след смъртта на таткото. Живееха близо до нас под наем в една от онези порутени стари къщи, които предстои да бъдат сринати. Взе да ми разказва как децата заминавали на лагер, а тя нямала дори учебници, какво да говорим за някакви джобни пари или нови дрехи.Още тогава я пратих в БЧК, зради работата си имах познати там, ако могат да и помогнат с нещо...мисля,че дори учебници не успяха да и осигурят. Съжалих го детето, постарах се да не го покажа и от тогава до ден днешен намирам начин без да нараня и без това крехкото и достойнство да и давам от време на време дрехи и обувки, понякога и нови, защото когато ме потърси нямам сили да и кажа, че не разполагам с нищо, което да не ми става. Преди около година изведнъж къщата изчезна,момичето също...Видях я случайно, пораснала беше много...Каза,че са ги изхвърлили от къщата и сега живее с баба си в някаква маза под наем. Майката се събрала с някакъв мъж,взели братчето и живеели тримата. Оттогава мина много време, онзи ден дойде при мен на работа...Майка и вече имала още две деца ( с братчето стават общо три 
), естествено не се и сещала,че дъщеря и съществува... Сподели,че е започнала работа на някакво квартално павилионче за закуски и в момента в който е започнала да взима някакви супер мизерни пари майката почнала да и иска 
Както и да е, попитах я защо не отиде по морето някъде да работи за лятото, поне ще може да си събере пари докато започне новата учебна година?... И знаете ли какво се оказа,тя няма дори лична карта,ей така ...просто не съществува, защото няма откъде да вземе пари за да си я изкара. ЕГАТИ БЕЗУМНАТА ДЪРЖАВА СМЕ... Това дете е толкова притиснато, че имам лошото усещане,че не го чака добро бъдеще. Дори не искам да си го помислям, но зад почти всеки ъгъл дебнат от онези подземните хиени, които се възползват от такива объркани деца...И аз стоя, давам и дрешки, но дом и спокойствие немога.... Много мислих последните дни, какво да я посъветвам , при кого да я изпратя ( за някаква институция или организация говоря ), незнам...по-безсилна не съм се чувствала никога...
Дълго стана, прекалено дълга за една толкова крехка човешка съдба....
Благодаря,че ме изслушахте,просто ми е много голяма мъка и исках да споделя.
Виж целия пост
), естествено не се и сещала,че дъщеря и съществува... Сподели,че е започнала работа на някакво квартално павилионче за закуски и в момента в който е започнала да взима някакви супер мизерни пари майката почнала да и иска Както и да е, попитах я защо не отиде по морето някъде да работи за лятото, поне ще може да си събере пари докато започне новата учебна година?... И знаете ли какво се оказа,тя няма дори лична карта,ей така ...просто не съществува, защото няма откъде да вземе пари за да си я изкара. ЕГАТИ БЕЗУМНАТА ДЪРЖАВА СМЕ... Това дете е толкова притиснато, че имам лошото усещане,че не го чака добро бъдеще. Дори не искам да си го помислям, но зад почти всеки ъгъл дебнат от онези подземните хиени, които се възползват от такива объркани деца...И аз стоя, давам и дрешки, но дом и спокойствие немога.... Много мислих последните дни, какво да я посъветвам , при кого да я изпратя ( за някаква институция или организация говоря ), незнам...по-безсилна не съм се чувствала никога...Дълго стана, прекалено дълга за една толкова крехка човешка съдба....
Благодаря,че ме изслушахте,просто ми е много голяма мъка и исках да споделя.
Докъде сме я докарали вече....Няма оправия в тая държава, а може би и ние донякъде сме си виновни...щом и майка й не се интересува от нея 
